Съществуват чувствителни резерви за повишаване на ефективността на използване на средствата в държавния бюджет. Те са както в приходната част, така и в разходната. Професионални анализи съществуват немалко и те са правени както при опериране пряко с данни от държавния бюджет, така и чрез използване на косвени доказателства (например при оценка на степента на данъчна несъбираемост). Всички тези оценки остават глас в пустиня поради нежеланието както на управляващи, така и на опозиция да осветляват възможни бюджетни пробойни поради различни варианти на съвместна злоупотреба. Немалка роля има и недостатъчната компетентност на народните представители в специализираната финансово-бюджетна проблематика.

Представа за наличните бюджетни резерви за страничния наблюдател се формира при кризисни ситуации със заплаха за спокойствието на висшия управленски ешелон. Показателна е готовността, с която се раздават пари и компенсации от висши служители на властта на отделни социални групи при високо и разрастващо се протестно напрежение, без необходимото и задължително санкциониране от страна на Народното събрание.

Проблемите рязко се изострят при възникване на изненадващи и непредвидени събития с отражение върху масовата психология и поведение. Такова събитие в съвременния ни живот е короновирусната инфекция. Тогава е необходимо да се изстискват (поне привидно) възможни резерви с оглед на компенсиране на възникващи мащабни загуби. В противен случай обедняването на преобладаващата част от населението при видим демонстративен просперитет на управляващата върхушка нагнетява повсеместно социално напрежение с трудно предвидими последствия.

Фигура 1

На Фигура 1 е представена помесечна информация за наетите лица по трудово или служебно правоотношение в централната администрация на изпълнителната власт (без МВР и Министерството на отбраната). Данните са от НСИ. Статистическият ред е прекъснат в края на 2015 г. поради промяна на методологията, така че не се разполага със съпоставима информация за по-дълъг период. НСИ не предоставя информация за наети лица в МВР и Министерството на отбраната по неясни причини. Към настоящия момент (юли 2020 г.) НСИ не е публикувала информация за първото тримесечие на настоящата година.

Прави впечатление странният модел на наблюдаваната заетост в рамките на годината. Тя спада в началото на календарната година до около 55 хил.души и в рамките на следващите 1-2 месеца възстановява стойности от 57 хил.души. Вероятно отчетената вариация корелира с планирането и изпълнението на държавния бюджет – в началото на годината се стартира с относително ниска заетост и тя се сравнява със състоянието в предходната година. В рамките на годината заеманите бройки набъбват с 2 хил. души (примерно с 4%) и за тях винаги се намират закътани в бюджета средства. Не е трудно да се направи догадката, че тези допълнителни 2 хил. души са най-вероятно свързани по някаква линия с управленския елит.

Заслужава да се отбележи, че дори и в настоящия актуализиран държавен бюджет заплатите на държавните чиновници не са пипнати. Управляващите демонстрират видима загриженост за онзи слой от населението, който е потърпевш (и то чувствително) от действието на COVID-19, но не са склонни да корегират своите собствени доходи. Да, има потърпевши и населението като цяло ще трябва да ги компенсира, но не и управляващите. Приходите в актуализирания държавен бюджет са намалени спрямо приетия държавен бюджет в края на 2019 г. със 7,2%, разходите са увеличени с 0,5%, но разходите за заплати на персонала в бюджетната сфера остават непроменени (5783 млн. лв.)!

Ще трябва да използваме простата аритметика. Ако заетостта в централната администрация се съхрани на равнището от началото на календарната година, тогава ще се плащат годишни заплати на 2 хил. души по-малко. При ориентировъчна брутна годишна заплата от 18-20 хил. лв. ще се освободят примерно 35-40 млн. лв. годишно. Това е около половин процент от предвидените разходи за заплати, но все пак е нещо. То означава освобождаване на финансови ресурси ежедневно от около 100 хил. лв.!

Държавният бюджет изобилства с недоизказани и неуточнени положения и позиции, които дават свобода на управляващия елит да заиграва успешно с притежаваните мощни парични лостове в собствен и групов интерес. В същото време народните представители и съществуващите финансови контролни органи (сметна палата) се задоволяват с повърхностни оценки и дискутират най-вече видимия дефицит/излишък на държавния бюджет, което се оказва благодатна тема за подхранване и задоволяване на обществено любопитство.