Let me tell you: the things aren’t that simple

През април 2019 г. „гейтът“ с апартаментите се оказа по-важен, отколкото бе възприет тогава от всички (или почти всички) коментатори и засегнати.

От април тази година, покрай одържавяването на хазарта и самозащитата на погнатия по този повод господин, същата миризма влезе в обществения вентилатор и се разстила по политическата сцена. Нищо, че ако се съди по новинарските емисии, често основната драма са „акциите“ на ФК „Лекски“.

Това налага да се припомнят и осъвременят наблюденията от 2019 г. и да се оцени динамиката на общественото отношение към корупцията от политикономическо гледище.

1. Той нямаше изгледи да приключи само с разкрития за „апартаменти“ и „къщи“ и се очакваше, че ще засегне още много политици. И че в тази серия последната цел и жертва ще е премиерът.

2. Историята не беше и не е битова и няма общо с „манталитета на българина“, който разбирал от вещи, но не и от сложни начини на изземване на чужд доход като „Белене“, „Цанков камък“, ТЕЦ „Варна“, пиене на кафе с главния прокурор, КТБ, „заменки“, закупуване на земя край морето за 43 ст. квадратния метър, изобщо преразпределянето на дарения и инвестиции по европейски субсидии и програми, и т.н.

Апартаментите бяха и са тема на обществено обсъждане по микроикономически причини.

Заподозрените са отделни личности, облагата им е очевидна и разпознаваема. При другите начини на грабеж виновниците са група с различна степен на организация, на споделена отговорност, преминала през легитимна процедура на вземане на колективни решения.

2а. Слава Богу, регистрите – на собственост, доходи и имущество на хора на изборна длъжност, на строителни разрешителни, на доходите на публични личности и магистрати – са общодостъпни, макар и не винаги удобни за ползване.
Те са достъпни въпреки съпротивата, благодарение на упоритата работа на няколко независими организации и на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), приет 2000 г. от мнозинството на ОДС, подготвен от правителството на Иван Костов, след 4-годишна кампания на Програма Достъп до информация (ПДИ). Състоянието на обществения достъп до информация се проследява много добре по материалите, нарочните отчети и съдебните дела ЗДОИ, водени от ПДИ.

3. Недоволството от споменатите организирани групи като партии, законодателни мнозинства, приятелски фирми и деятели е само абстрактно.

Недоволните могат да положат усилия да разкрият злодеятелите. Това ще им струва време и средства, ще срещнат упорита самоотбрана, при слаби изгледи за успех. Той би бил такъв при осъзната необходимост от оставки на деятели и политици и нови общи избори, които в немалка степен зависят от предполагаемите виновници. Като при това от опит се знае, че е вероятно Сульо да замени Пульо (или обратното).

3а. При отделния облагодетелстван от (например) апартамент или къща за гости, отговорността е ясна, а наказанието е неминуемо: подмокреното реноме е досадно дори за съратниците. Така работи демокрацията.
Само обаче ако фактите придобият относително широка известност. Това е причината разкритията да „минават“ през медиите, а не по „каналния ред“.

4. Избирателите, колкото и да са недоволни, често са съзнателно невежи за обществените разходи от тези злоупотреби – и без това пренебрежимо малки.

Общият разход (най-вече на европейските, от Германия и някои други страни данъкоплатци) за „къщите“ е 200 млн. лв. Това е сума, която правителството харчи през 2018 г. за два астрономически дена, 1/182 част от разходите на българските данъкоплатци за правителството и неговите политики на година. А 160 от тези 200 милиона изобщо не са местен принос. Загубата на българския гражданин е 6.5 лв за седем години. Тя е 1.3 лв за периода, ако е злоупотребено само с 20% от средствата.

4а. При АЕЦ „Белене“ положението е практически същото, макар и в по-значимо измерение в пари: ако централата е 51% държавна собственост и се изплаща 15 години, разходът би бил равен (в постоянни цени, без цена на финансирането) на 170 лв на човек на година.
(Тази сума е около 24% по-висока от годишните плащания на човек по външния дълг на България отпреди 1989 г., но реалните доходи на домакинствата са около три пъти по-високи оттогава). За „Белене“ обаче можеш да излъжеш, че е от обществена полза и да прехвърлиш разходите към бъдещите поколения.

Пряката цена на казуса КТБ, ако допуснем, че загубата за държавния бюджет е приблизително 4 млрд лв, е около 670 лв на данъкоплатец. Между другото, става дума за сума, която е 5.2 пъти по-голяма от цената на увеличението на минималните пенсии. Което бе и е приоритет на управляващата коалиция. Основната причина на целия казус е, че банката „КТБ“ не е банка, а политическо предприятие. ББР може да бъде също такова предприятие, но без частно участие. Тази перспектива придава известна независимост на надзора на БНБ и предпазва от рискове от непокорство на частния сектор.

Ако е вярно, че за пет години погнатият хазартен господин е ощетил държавният бюджет с 0.7 млрд. лв (тази сметка впрочем ми изглежда не съвсем реалистична), цената на цялото упражнение за един данъкоплатец (т.е. на всеки човек от населението постоянно пребиваващ в страната) за пет години е 117 лв или 1/3 по-ниска от вероятния му разход за АЕЦ „Белене“ на година. Ако за да проработи тази схема наистина са били платени 60 млн. лв („такса помагане“, б.р.), то разходът на човек е 10 лв за пет години.

5. Разумно невежи и недоволни, данъкоплатците, в случая с „къщите за гости“, апартаментите и облагането на хазарта, могат още да разчитат, че някой друг ще провери и разкрие за какво става дума.

Но това е само едната страна на общественото отношение. Нека вземем за пример европейските субсидии.

При международните трансфери и помощи е закономерно (и за страните на юг от Сахара, и за страните от ЕС), че ако значима част от даренията и помощите не остане в ръцете на разпределящите, те изобщо не ще достигнат до нуждаещите се.

В този смисъл 20-те процента от финансирането на къщите, с които според проверките е злоупотребено, са условие 80% да бъдат изразходвани по предназначение. Възникват въпроси, на които никой не може да даде смислен отговор: добре ли е да се платят тези 20% по този начин, 20 на сто много или малко е като цена, какво биха предпочели бенефициентите? Когато хората не са бенефициенти, коментарът и отношението им са ясни. Но колкото повече са субсидиите, толкова повече се разпростира стопанският феномен „хляб се реже, трохи падат“.

Иначе казано, въпросът е дали мнозинството граждани предпочитат да има или да няма такива сделки. На това измерение на проблема ще се спра по-долу.

6. Загубите от злоупотреби със служебно положение са сравнително незначителни и поради други микроикономически закономерности.

  • Хората не обичат корупцията, тя е досадна работа и не е приятно да се занимаваш с нея, ако не е абсолютно необходимо.
  • Тя се предлага на конкурентна основа, това сваля цената на облагата.
  • Но освен това е забранена от закона, поради което положителният изход от сделката не е сигурен.
  • Затова платците гледат да не плащат повече от необходимото.
  • Ако някой вдига цената на подкупа, поема риска да бъде докладван и разследван.
  • Значително по-надеждна е тактиката да искаш малки подкупи, сравнително често.

7. Разходите по сделките по необходимост трябва да са в натура или поне кеш.

Договарящите се предпочитат такова разплащане, защото то трудно се проследява счетоводно. Няма значение дали са „заменки“ (заради тях регистрите на държавната и общинска недвижимост не работеха 20 години), разходка с яхта или плащане със стоки (суджуци, апартаменти и т.н.). Куфарчетата с пари са важен елемент на сделките само при големи организации на легитимно участващи в управлението на страната хора.

7а. Правно-технически, в „апартамент гейт“ вероятно няма значими закононарушения, страните по сделките са свободни да се споразумеят за цената.
Тук действа репутацията: тя е залог на доверие, който може да бъде оттеглен при всяко съмнение в обществена порядъчност.

Предполагам, че освен тегленето на големи пари в брой, за което банките са дали информация, а борците с прането на пари са сметнали случая за не заслужаващ внимание, както и този със 700 млн лв също не ще бъдат доказани като едностранно криминално деяние.

8. Организирането на процеса на корупционни сделки е много важен елемент от системата.

Когато всички взимат подкупи независимо един от друг, нищо, което зависи от контролиращите и управляващите, не може да бъде завършено.

Тогава от икономическо гледище положението се доближава до хаос и абсолютна неефективност. Вертикалната организация на плащанията донякъде решава този проблем: хем цената на услугата се качва, хем крайният резултат е по-сигурен.

9. Тук също има рискове: много високата цена води до неефективност, защото тя свива средствата за изпълнение на работата – плащанията за труд, материали и качество (тяхната цена е обективна, пазарна).
Това се наблюдава при сравнително елементарни проекти като ремонт на улици, училища, програмиране на софтуер, строителство на пътища и мостове, и други подобни. (Ако неефективността не е част от замисъла, за има повече поправки и контрол.)

10. При пряк разход от държавния и общинските бюджети може да изглежда, че схемата е под контрол.

Това са т.нар. „обществени“ поръчки. Макроикономически, според Европейската комисия, стойността им за България за 2006-2016 г. е 22-23% от БВП (а 6.5% от БВП е цената на самото участие в търгове и конкурси).

Средно за ЕС делът е 27% за поръчките и 4.2% от БВП на участието. В Полша, Словакия и Унгария делът на поръчките в БВП е два пъти по-висок от този в България. Има известна корелация между обема на поръчките и усещането за корупция: в Ирландия този обем е около 5% от БВП, в Дания – 10%.

11. Правителствените поръчки могат да се осъществяват по два начина – като частно предлагане на публични услуги на конкурентна основа и като публично-частно партньорство (ПЧП).

11а. Българските процедури са с уклон към ПЧП.
Така например бе променен законът за концесиите. Сега той прилича на закона за ПЧП. Почти никой не възрази срещу тази законодателна инициатива от 2016-2017 година.

Тук има един важен обществен риск: публичният интерес да се представлява от партията/ коалицията на власт, а частният – от техните приятели. Колкото повече са ПЧП, толкова по-голям е рискът. Ясно е защо приемащите законите и управляващите искат това да е така. Не е съвсем ясно защо онези, които ги избират искат същото.

12. От икономическо гледище корупцията е умишлено нарушаване на принципа на конкуренцията между несвързани лица, в интерес на самия себе си или в полза на свързани лица.

От библейски времена (виж Великденските публикации в това издание) от управниците се изисква да нямат лични интереси, бизнес и привързаности освен обществения интерес. Но управниците и политиците също са хора. Повечето радикални политически деятели, партии и политически режими на ХХ век са идвали на власт с антикорупционна реторика. (И вътрешно-мафиотска структура на управление и поведение на политическите партии, но това е друга тема.)

Не е задължително водачът да бъде лично облагодетелстван като например Ленин, който като шеф на правителството се сдобива с няколко Ролс Ройса.

12а. Ако съм диктатор от Правец и платя със средства на данъкоплатците завод за електроника, близо до селото, аз не бих забогатял пряко, но бих спечелил престиж в очите на съселяните и облаги за околията.
Не е задължително местонахождението на завода да е икономически най-изгодното. Но такива решения пораждат един стопански и два политикономически ефекта. Решението е сигнал, че всичко зависи от мен и желаещите да правят нещо започват да се съревновават кой ще ми е по-близък. Цената ми се качва, но общата ефективност на стопанството пада. Политическата система започва да функционира като описаното по-горе ПЧП. Оттук и другата политическа последица: придобитите висока цена и престиж пораждат стимули политическите ми съперници да ме изместят.

13. Тази политическа уредба се нуждае от контрол.

Удобната конституционна форма тук – главният прокурор и институционалното му влияние върху следствие, извънредни съдилища и прокуратура. Конструктивните особености на тази длъжност в българския обществен ред позволяват при активно упражняване на длъжността, на всички съществени длъжности в законодателната и изпълнителната власт и контролните органи, а по възможност и в съда, да се назначават потенциални клиенти на главния прокурор. Вече всички забравиха, че някои индивиди в последните години също се подвъпросни по повод различни облаги. Забравата спрямо отделно хора настъпва, защото се появяват нови отделни случаи, които потвърждават правилото.

14. „Апартамент гейт“ показва, че длъжностните лица в контролните органи също трябва да са подконтролни – по неоспоримия начин, описан по-горе в т. 2 и 3.

Краят на съревнованието ще е в компрометирането на премиера. Вероятно е това да стане по линия на приоритетен ПЧП-проект. Новодошлите, които и да са те, ще се опитат да запазят цялостния характер на изпитаната система.

Но това зависи от хората, които са иначе рационално невежи.

15. Иначе казано, избирателите хем харесват, хем не харесват корупцията като практика.
Но мисловно и теоретически тя е за тях любим обяснителен принцип на случващото се в обществения живот.

Това обяснение пести усилия за вникване в сложното устройство на този многоетажен и многопластов феномен.

16. Аз например много обичам да ме корумпират – често търся да си купя качествени неща на приемлива цена.

17. Плюс това корупцията, лакомията за власт и пари, жадността винаги са свойствени на другите, в институциите (по Дъглас Норт) неизбежно участват по някакъв начин всички, но само „аз“ и моите приятели не сме корумпирани. Всички останали са потенциални участници в корупционни сделки

18. И почти никой не обръща внимание на данъчния й аспект.

Но корупцията е вид данък, на това обръща внимание още Жан Батист Сей в своето класическото определение на “данък” от 1802 г.

Второ, тя се проявява най-вредно за хората при събирачите на данъци, каквито по същество са всички политиците на власт, а не толкоз данъчните инспектори (нищо, че първите са избрани от самите хора-данъкоплатци). Последните обикновено мразят инспекторите, а не онези, които определят данъците.

Трето, мнозина от тези хора искат повече данъци, прогресивни и с това те иска повече държава, “държавност”.

18а. Т.е. оказва се, че хората често хем мразят корупцията, хем искат повече от „държавата“, защото искат повече легитимно насилие, регулиране, лицензии, разрешителни, по-високи данъци, субсидии (държавни инвестиции) и големи правителствени и между-правителствени разходи.

Това желание не минава безплатно дори когато не е материализирано като данък или ПЧП. Към януари 2020 г. органите на централна, регионална и общинска власт „предоставят“ на гражданите 2096 правителствени „услуги“. За да ги получат, гражданите изразходват по мои оценки около 100 милиона работни дена. Т.е., измерено в средни работни заплати за 2019 г., цената на тези услуги е 0.6 млрд лв, приблизително 0.5% от БВП за годината плюс – само време, без да се смятат таксите и плащанията под масата.

19. Между другото, 60 на сто от загубата на работно време е в работата с данъчните и осигурителните власти. Което също обяснява омразата към тях.

При така описаното положение на нещата, може би единственото обяснение на желанието за повече държава и по-високи данъци е убеждение, че другите, които са корумпирани, ще плащат тези данъци.

21. В същото време никой не пречи на желаещите да има по-високи и прогресивни данъци сами да плащат по-високи данъци или дарения на т.нар. “Държава”, т.е. на онези, които са избрани да управляват в момента. Но и никой не го прави доброволно…

21а. За да докажат, че не обичат да ги корумпират, избраниците на народа, именно за да отговорят на неговите въжделения, са почти длъжни, но освен това и им е изгодно, да криминализират корумпирането им от лица, които зависят от тях.
Това обяснява множеството законодателни усилия в тази насока и стремежът, ако не по закон, то поне пропагандно корупцията да се припише на „бизнесмени“, „олигарси“, „криминалната приватизация“ и „сбъркания и нечестен преход“.

22. Всички тези заклинания са от полза за непосредствено облагодетелстваните от корупция лица на изборни длъжности и техните партии.

Прегледът на приватизацията не е нищо повече от опит да се използва властта, като политически контрол са създаването на възможности за контрол върху стопанския живот и ресурси.

23. Мнозина обичат по-високите данъци и субсидии, но не и акта на плащането им.
Приятен е само актът на получаването на субсидии. Понякога възнаграждението е единствено самочувствието, че „едни пари“ са взети от когото трябва – от тук или от Европа – и ще бъдат похарчени за нещо, за което тези хора наричат „смислен, обоснован държавен разход“, „политика за умен или зелен растеж“ и „приоритет на Държавното управление“ изобщо.

За такива дълбокомисленици един колега, Николас Нисим Талеб, е измислил специално наименование – EYE (“educated yet idiots”), в древногръцкия смисъл на последната дума (Idiot, от древногръцки – „обикновен човек“, „частно лице“, б.р.).

София, май 2019 — юни 2020 г.