Едва изчаквайки да приключи балотажът на местните избори, Топлофикация София незабавно предприе действия по стартиране на отоплителния сезон. За свое основание от дружеството използваха трите инцидентни дни със среднодневна температура под 12 градуса. В условията за пускане на парното обаче същестува и второ подусловие, а имено „прогноза от НИМХ – БАН за трайно застудяване“. На фона на текущото „циганско лято“ с температури над 20 градуса, въпросът за пускане на парното изглежда като „пълен абсурд“.
Не така обаче мисли Топлофикация, която открито показа монополистичните си наклонности, погазвайки изискванията за стартиране на отоплителния сезон. Бланкетното съобщение, че имало доклад от НИМХ за трайно застудяване, доклад който никой не е виждал, едва ли би убедил някого, че всъщност това не е практика на дружеството да ограбва столичани, продавайки им ненужна топлинна енергия.
Дори елементарна справка в сайта на НИМХ показва, че едва три от последните 10 дни са със средна температура под 12 градуса. В съобщението лицемерно бе посочено, че онези, които желаят отоплителния сезон да започне по-късно, можели да го направят с решение на Общото събрание /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/. Всеки който се е сблъсквал с тези изисквания знае, че едно ОС на ЕС може да се проведе най-рано до седмица, със събирането на необходимия за случая кворум от 67%, нещо почти невъзможно в практиката. Тоест, предприемане на стъпки в тази посока си е „кауза пердута“, което Топлофикация София знае отлично.
Всъщност, защо Топлофикация София побърза да пусне парното?
Отговорът на този въпрос се крие в няколкото практики за повишаване печалбата на дружеството – чрез продажбата на безсмислена енергия, която ще трябва да се плати от столичани. Това, коeто аз наричам „ограбване“ в пълния смисъл на думата. Но да им обърнем внимание.
Първата от тези практики: Продажбата на колкото се може повече енергия, чрез залагане на завишени параметри за топлина в абонатните станции, които са само и единствено под контрола на Топлофикация.
Втората практика: Манипулиране данните при смяна на топломерите след изтичане срока им на годност, след което те подлежат на метрологичен контрол. В тези случаи, от Топлофикация не уведомяват потребителите при смяната им и така в протоколите за подмяна могат да се напишат каквито и да е цифри, известни само на служителите на дружеството. Потребителите просто получават завишено количество „изконсумирана“ топлинна енергия, която следва да заплатят. За пояснение – редно е живущите в сградите с етажна собственост да знаят с какво крайно показание е свален конкретният топломер при метрологична проверка и при какво начално показание е стартирал новопоставеният топломер. Няма гаранция, че в първия случай стойностите не са завишени, а във втория занижени. Няма гаранция, че това се прави умишлено, но личния ми контакт с подобен проблем показва обратното.
Третата практика: Чрез цената, която от Дружеството успяват да постигнат чрез Комисията за енергийно и водно регулиране, обявявайки раздути разходи по всевъзможни начини. Те ще са обект на отделен коментар.
Четвъртата практика е текущият казус, а именно – ранното стартиране на отоплителния сезон. Колкото по-дълъг е той, толкова по-голяма е печалбата на Топлофикация, независимо от факта, че продават излишно количество топлоенергия. Дължината на отоплителния сезон е един от малкото фактори, чрез които потребителите на парно могат да разчитат на по-малко продадена им енергия, а оттам и по-ниски сметки.
Казвам потребители, а не клиенти, защото в действителност ние сме потребители на топлинна енергия.
Защо го казвам?
Всеки клиент на стока или услуга може да влияе на един от двата фактора – „цена“ или „количество“. Ние, потребителите на парно не можем да влияем на нито един от тези два фактора.
Първият от тях „цена“ – се определя от КЕВР.
Вторият се определя само и единствено от Топлофикация София, чрез пълен контрол на параметрите на абонатните станции.
Всички усилия на гражданите за промени в законовите разпоредби, даващи някакви права на потребителите да повлияят на който и да е от тези фактори, засега се оказва неуспешен.
Да вземем пример от широко рекламираните преди 2-3 месеца предложения за промени в Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Те бяха предизборно пуснати като добри и целящи да облекчат тежестта на сметките ни.
От заявените предложения от граждани и граждански организации за промени в Наредбата на Топлофикация – общо 158 на брой, от Дружеството казаха „Не се приема“ цели 139 пъти. Други 11 предложения не се приеха, поради липса на конкретика. Едва в 8 от случаите предложенията се приеха. Толкоз за силата на обществените обсъждания.
Прави впечатление, че приетите предложения са повърхностни, козметични и нито едно от тях не засяга оптимизиране (чети намаление) на количеството продавана ни топлоенергия.
Най-прокламираното предложение бе Етажната собственост (ЕС) сама да определя дела на топлинната енергия за сградна инсталация между 20 и 40% от енергията за отопление от Общото събрание на ЕС. Освен че това касае само и единствено въпроса за разпределението, то почти неизвестен за потребителите е фактът, че това е и до сега обичайното разпределение. Промяната на този процент винаги води до ощетяването на част от потребителите в ЕС, така че вземане на решение от ОС на ЕС за промяната му практически няма как да се случи.
Най-ценната промяна, дори само от гледна точка на информираност в приетите промени, е в чл. 34 (4), която гласи: „Топлопреносното предприятие води досие за повредите и за параметрите на настройката на абонатната станция (АС) и системата за автоматично регулиране на топлоподаването в сградата. В досието задължително се отразява всяка промяна на настройката на абонатната станция и причината за това. Досието се съхранява в помещението на абонатната станция в сградата.“
От тези параметри на настройка на абонатната станция, обикновеният потребител с необходимите познания може да разбере дали е ощетяван. За жалост Топлофикация София пренебрегва приетото изменение в Наредбата и все още не е поставила тези досиета, тъй като опознаването им от страна на потребителите биха предизвикали редица искания на Етажните собствености за оптимизацията им. Засега тя се ограничава единствено с наличието на „Отчетни картони“, които и до момента са налични в абонатните станции, ни никой не си прави труда да ги попълва.
Като ценно за потребителите в промените в Наредбата може да бъде прието, че в края на отчетния сезон, „Общото потребление“ на топла вода ще бъде разпределяно между обитателите с нередовни водомери и неосигурилите достъп за отчет. Този въпрос отново касае единствено разпределението на топлинна енергия.
Намалява се и срокът за подаването на рекламации след получаването на изравнителните сметки.
Колко всъщност ще спечели
Топлофикация София от по-рано стартиралия отоплителен сезон?
През месец ноември Топлофикация
ни продава 10-11 % от цялата топлоенергия през отоплителния сезон. Спрямо
септември и октомври (в случаите без отопление) този процент е двойно по-голям.
Поглеждайки продажбите на Дружеството за предходните отоплителни сезони на
битови потребители през този месец, при текуща максимална в исторически план
цена от 114.77 лв. за МВтч, това означава по-високи продажби за 530-600 хил.
лв. дневно.
Както се казва: „Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари“. В този случай – за много пари, които потребителите трябва да платят.
