fbpx

Доста преди нефтът да свърши, ще се изпари стойността на акциите на петролните и автомобилните компании

През 1929 г. младият Питър Дракър има неблагоразумието да направи прогноза в едно икономическо списание, че цените на акциите ще продължат да се покачват – и няколко седмици по-късно борсата се срива. До края на дългия си живот класикът на мениджмънта държи на мнението, че прогнозирането е безполезно, невъзможно и вредно.

Поне по грешката се доближавам до прочутия автор: през 2008 г., когато цената на барел петрол гонеше 150 долара, в един икономически вестник написах, че „ерата на евтиния петрол свърши“ и предстои само поскъпване на черното злато. Пазарът побърза да ме направи за смях. И продължава да го прави: на 13 март 2020 г. барел петрол тип брент с доставка през май струва 33.78 долара, като в рамките на седмицата е поевтинял с 25%.

Тези ниски цени надали ще се задържат дълго. За това говори и ефектът „суперконтанго“, тоест спот цената на петрола е чувствително по-ниска от цената на фючърсите с доставка след 12 месеца. Има рационални обяснения за мартенския петролен срив: на първо място, свадата между Саудитска Арабия и Русия, довела до наводняване на пазара. Също така, рецесията, провокирана от коронавируса, ще доведе до спад в търсенето на суровини. Цената на петрола страда и заради общата паника на Уолстрийт.

Но отвъд тези очевидности има нещо по-голямо. Как си представяте края на петролната ера?

Дори да не вярвате в глобалното затопляне, не може да се оспори, че нефтът е ресурс, който един ден ще свърши. Той се е образувал преди милиони години от наслагвания на водорасли и планктон, подложени на голямо налягане. Всяка година модерната икономика извлича от земните недра над 4 милиарда тона петрол. Според различни оценки, с този темп на извличане залежите ще стигнат до 2039 г., до 2050 г. или до 2100 г. Точната дата надали е чак толкова важна: важното е, че неизбежно ще настъпи.

Идеята за „петролния пик“, която се ражда в САЩ през 50-те години на XX в., е различна от въпроса още колко петрол ни остава при сегашното ниво на потребление. Логично е, че първо се разработват достъпните находища, а добивът от труднодостъпните оскъпява цената на ресурса. Съответно, залежите от петрол далеч няма да са изчерпани, когато той рязко ще поскъпне на стоковите борси. И какво ще се случи тогава?

Линейните модели на неокласическата икономика приемат, че ако цената на петрола се повиши, ще започнат усилено да се търсят продукти-заместители и с времето петролният пазар ще се балансира при по-ниско търсене и по-висока цена. Но икономиката е нелинеен, кибернетичен процес и е по-вероятно краят на петролната икономика да настъпи доста бурно. Геологът Колин Кембъл в края на XX век рисува следния сценарий:

Към 2010 г. доставките на петрол ще спаднат и цената ще подскочи (така и стана и точно това беше ситуацията, която обърка младия икономически журналист). Това ще доведе до икономически срив и търсенето на енергия ще спадне, както и цената на петрола. Но щом световната икономика се възстанови, петролът отново ще поскъпне – и икономиката отново ще рухне. Този цикъл ще се повтори няколко пъти и всеки път фазите му ще са по-кратки, икономическото възстановяване по-колебливо, а кризите по-дълбоки.

В крайна сметка, финансовите системи, изградени върху модела на непрестанния растеж ще станат невъзможни в ерата на петролния пик – обобщава известният автор Ричард Хайнберг – и ще настъпи социален хаос. „Волатилните цени на петрола ще попречат на инвестициите в петролни алтернативи: една година петролът ще е толкова скъп, че всеки друг източник на енергия ще се стори евтин, следващата година цената му ще спадне дотам, че всички потребители ще се втурнат към него и инвестициите в други енергийни източници ще изглеждат глупави.“

Разстройването на петролните пазари може да има за резултат банкови фалити, спадащи данъчни приходи и неплатежоспособни правителства – и война: между вносители и износители на петрол, както и между различни фракции вътре в страните износители. За отбелязване е, че периоди на силна волатилност са установени и от други нелинейни модели, изследващи смяна на едно състояние с друго: на първо място при глобалния климат, а също и при стадиите на икономическо развитие. Колко по-различна картина чертае кибернетиката от бодрия оптимизъм на неокласическата икономика…

„Залезът на петрола“, описан от Кембъл и Хайнберг преди съответно две и едно десетилетия, удивително прилича на събитията, на които сме свидетели днес. Цената на основното гориво на днешната цивилизация се изменя с 300-400% в рамките на няколко години, а късогледите коментатори обясняват това с опитите на Москва да накаже Рияд, или обратно. Дори разумният аргумент, че евтиният петрол е помощ за преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през ноември, не достига до дълбочината на процеса. Сегашните движения в цените на петрола не са събитийни, те са системни.

В световен план, суровият петрол е най-важната експортна стока. Независим изследователски проект, който развиваме в екип с д-р Златка Стайкова – ядрен физик и специалист по анализ на данни, дотук показва, че световният износ на петрол между 1995 и 2018 г. възлиза на общо 22.7 трилиона долара (в долари от 2018 г.) Вторият най-важен експортен артикул в света са… автомобилите и автомобилните части. Третият най-важен износ на планетата са… горивата на петролна основа. Петролът е наистина голяма работа.

Надявам се да чуете още неща за нашия изследователски проект. А и за петрола очевидно може да се кажат още много неща. Но изложеното дотук говори достатъчно ясно за предстоящите промени в икономиката: не просто движения на пазарите, а дълбока структурна трансформация, свързана със заличаване на индустрии, вълни от безработица, ескалираща миграция, фалирали пенсионни фондове и т.н. Готови ли сме за това?

Според анализ, публикуван наскоро в „Ройтерс“, в идните години инвестиции на стойност 640 млрд. долара във въглищния сектор – братовчедът на петрола, ще станат рискови, тъй като възобновяемата енергия вече е по-евтина. В настоящия момент 60% от въглищните ТЕЦ в света произвеждат ток с по-високи разходи, отколкото биха били разходите на новопостроени възобновяеми мощности. Най-късно до 2030 г. въглищата ще станат по-неизгодни от ВЕИ на всички пазари, твърдят от Carbon Tracker Initiative.

Но да оставим засега въглищата настрана. Задаващият се край на петролната ера вещае поне три фундаментални последици за България.

Първо, страната ни е натрупала значителни за нашите мащаби публични фондове (в БНБ и УПФ), част от които под формата на акции на чуждестранни компании. Книжата на петролния бизнес имат нужния инвестиционен рейтинг, но същото важеше и за компаниите, фалирали в кризата от 2007-08 г. През изминалата седмица, седем от десетте компании с най-тежки загуби на борсата в Лондон са в петролния сектор. Shell, които още от 1970-те публикуват сценарии за бъдещото световно търсене на енергия, включително петрол, рухнаха с 18%. В САЩ, само разпродажбите на 12 март отнеха над 8% от капитализацията на Chevron и 11.5% от стойността на Exxon Mobile.

Обезценката на „петролните“ акции касае не само добивните компании, а и автомобилостроителите и самолетните компании. Дали част от изстраданите международни резерви на България няма да бъде прахосана, защото някой е повярвал на агитацията, че глобалното затопляне е измама и светът ще си върви все постарому? Необходим е незабавен план за де-инвестиции на публичните резерви на България от секторите добив на петрол, въглища, автомобилостроене, международен транспорт.

Второ, в края на ерата на петрола България ще сгреши, ако заложи очакванията си и ако предложи твърде много стимули за развитие на традиционния автомобилен сектор. Същото се отнася до прословутия строеж на магистрали: националната инфраструктура трябва да се планира с хоризонт поне 50 години – тоест, за времето след края на петрола и автомобила с ДВГ.

Трето, може би най-важно, краят на ерата на петрола означава край на икономическия турбо растеж. Британският макроикономист Тим Джаксън преди време разработи математически модел, доказващ, че фундаменталният фактор на модерния растеж не е прирастът на населението, нито дори технологичният прогрес, а въглеродните горива.

С края на въглеродната икономика ще се преустанови и станалият традиционен ежегоден ръст на БВП. Така стратегиите за „догонващо развитие“ ще се лишат от предмет. Или, по-скоро, качеството на живота постепенно ще се разграничи от количеството на материалните притежания.

„Догонването“ на материалната консумация на богатите икономики вече не е разумна цел за страната ни. Нуждаем се от национални лидери, които са в състояние да осмислят въпроса за качеството на живота отвъд втората кола.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"