Анализът на доц. Дечев е по повод срещата „Рамщайн 2“, договореното на която демонстрира мощния отпор на една обединена световна коалиция…
Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждаваме, че анализаторите на Путин и той самият лично са допуснали огромна грешка не само при оценката на готовността и способността на украинците за съпротива.
Голямата, страшна и епична грешка на Владимир Путин е при оценката на реакцията на останалия свят. Лошо е, когато вярваш на своята пропаганда. Тя несъмнено е толкова добра, че успешно зомбира и собствените си ръководители и поръчители. Само че едно е да пускаш по “Russia Today” новини за гладни бунтове в „раздирания от капиталистически противоречия Брюксел“, а съвсем друго е да предвидиш как ще реагира останалия свят, когато започнеш пълномащабна агресия и за подигравка й вържеш панделката „специална операция“.
Не че през първите дни на агресията не се начетохме на куп глупости, написани от напълно демократично, либерално и про-НАТОвски мислещи хора, за „несъстоятелността“ на Запада пред руската агресия в Украйна. Западът си се оказа много състоятелен и адекватен, но Путин изобщо не можа да излезе от клишето на собствената си пропаганда, което постулираше, че Западът е разделен, обезсилен и способен само на гръмкоречия, които на практика нямат по-голям ефект от обичайното политическо мърморене.
Оказа се, че макар яростно да отрича личността и деятелността на Владимир Илич Улянов – Ленин като рушител на Руската империя, Путин страда от заблудите на Владимир Илич и на Лев Давидович Троцки от октомври 1917 година. Владимир Владимирович е сталинист, без да е ленинист – това само по себе си е парадокс, защото Сталин е много прилежен ученик на Ленин, доразвил до нови висоти неговата жестокост и пълна политическа безскрупулност.
Макар че Ленин е по-голям реалист от Троцки, който свято вярва в перспективите на „перманентната революция“, в безброй писма и публикации на Владимир Илич Улянов (особено от 1918 година) четем, че революцията може да бъде спасена само от „противоречията между империалистическите страни“, от неразбирателството между „капиталистическите хищници“.
Всъщност, болшевишкият преврат е спасен от неадекватността на „бялото движение“, което не желае нито да се съюзи с реалните демократични сили в Русия, довели нещата до свикването на Учредителното събрание (надлежно разтурено от болшевиките), нито да се съюзи с автономистките и национални движения на народите от Русия (наричана лицемерно, но напълно основателно от Ленин „тюрма на народите“).
Чудовищната умора от Първата световна война и нежеланието, най-вече на французите и на англичаните, да се участва в повече боеве, също изиграва ключова роля за спасяването на болшевишката котерия. Иначе, „империалистите“ нямат особени различия в оценката си за Ленин, Троцки енд Ко., но просто нямат сили и особено желание да се занимават с тях. Твърдението за мащабната интервенция на Антантата срещу Съветска Русия е една басня, която може сравнително лесно да бъде опровергана с малко по-внимателен прочит на историята, дори и в случай, че ползваме съветски учебници.
Та и Владимир Владимирович Путин много се надяваше, че „разединената“, „отслабена“ и „изгубила мъжеството си“ Европа, Гейропа, … (тук поставете съответния комплимент от “Russia Today”, която Ви харесва най-много) ще се задоволи с обичайните ялови санкции, многоглаголстване и няма да предприема някакви сериозни мерки. Г-н Путин вероятно в преценката си се е опирал на всички икономически и персонални зависимости на Европа и европейски политици, които съществуват в момента.
Само че, излиза, че и неговата, и на анализаторите му сметка е доста крива. Владимир Владимирович се оказа последовател даже не само на Владимир Улянов – Ленин, но и на Лев Давидович Троцки, с когото споделят задочно сляпата вяра в силата на „империалистическите противоречия“. Ако не беше спал в часовете за партийна просвета в родния му КГБ, Путин щеше да знае, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения“ – първият закон на диалектиката, според требника на марксизма-ленинизма. Прекрачвайки определена граница, той изведнъж се оказа лице в лице със съвсем друга реалност, в която и най-дружелюбно настроените към него европейски политици се изказват по непонятно враждебен начин. За една нощ настъпиха изключително качествени изменения в политическата обстановка.
Г-жа Льо Пен изгори шест милиона листовки, на които е на снимка с Путин, а чешкият президент Милош Земан, направо заяви „право куме та в очи“, че „руснаците са луди“. Пълен провал на оптимистичната прогноза за разединението на „гнилия Запад“.
Тук идва моментът, да се прочете поредната публикация, която информира за мащабите на бедствието, сполетяло кликата на Путин, Лавров, Шойгу и подведомствените им медийни шутове. Прочетете информацията на срещата „Рамщайн-2“. След това може да помислите, а привържениците на Путин могат и да помедитират, над въпроса, дали не си го докарал до катастрофа, ако срещу теб има коалиция на повече от 40 държави и поне 20 от тях активно снабдяват с тежко, смъртоносно въоръжение набедената за окупация, пардон – за „денацификация“ Украйна.
Дали пък толкова гордата с победата си във Втората световна война Русия, не се навря в ситуация, която е дори една идея по-лоша от тази на Нацистка Германия? И дали от тази война за руснаците няма да остане само нов фрагмент от националната им митология – как са се били съвсем сами срещу целия свят, предадени и изоставени от съюзници и приятели?
