Статията е част от поредицата на Института за пазарна икономика по инициативата „265 истории за икономика”
Представя се размерът и изменението на изравнителната субсидия, която общините получават от бюджета през 2021 г. Основното предназначение на изравнителната субсидия е да преодолее част от неравенствата в капацитета за предлагане на местни услуги на по-малките и по-слабо икономически развитите общини и да компенсира различията в собствените им приходи и (отчасти) субсидиите по делегирани дейности.
Доколкото номиналният размер на изравнителната субсидия е до голяма степен функция на населението, по-важен е размерът ѝ на човек от населението, тъй като той представя потребността на отделните общини от „допълнителна подкрепа“ от държавния бюджет. Оформят се няколко района в страната, където изравнителната субсидия надхвърля 150 лева на човек от населението през 2021 г. – Северозападът, Дунавските общини, както и по границата със Сърбия и в планинските райони на Южна България. Не е изненадващо, че общините, където субсидията е висока се характеризират с ниска икономическа активност и негативни демографски показатели. Обратно, общините които не получават такава субсидия или тя е много ниска са най-общо два типа – туристически общини с много високи собствени приходи, най-вече по морето, и водещите икономически центрове с добре развита индустрия и/или услуги.
Интерактивни карти:
- Изравнителна субсидия за общините на човек от населението 2021 г.
- Промяна в изравнителната субсидия за общините между 2020 и 2021 г.
Изменението в размера на субсидията между бюджетите за 2020 и 2021 година е показателно за нарастването на потребностите на общините от допълнителна помощ. Само в една община – Пловдив – субсидията намалява, но тя е особен случай, тъй като през 2021 г. изобщо не получава изравнителна субсидия, а при 26 други субсидията не променя своя размер. Най-чувствителният ръст, от 178% в рамките на годината се наблюдава при община Гълъбово, а при общо 9 общини размерът на субсидията е нараснал с над 1/3 спрямо стойността ѝ за 2020 г. Общините с най-голям ръст са в Северозапада, но има и видими клъстъри в Родопите и Добричко.
При прегледа на данните трябва да се има предвид и особената година на икономическа криза и правителствени ограничения, в които редица общини бяха изправени през свиване на собствените приходи; това може и да е част от обяснението за нуждата от диференцирано повишаване на изравнителната субсидия, което да позволи на по-бедните общини да продължават да изпълняват основните функции на местната власт.
