Прави впечатление фундаменталната обществена неефективност. Тя граничи с размерите на и попада под определението за монументално обществено и стопанско нещастие.
Вместо просто да ти извадят оръжие (каквото и да е – преди време работих в страна, където за целта прокурор и данъчни, обикновено в екип, използваха за заплаха спринцовка с HIV-вирус) и да ти поискат „живота или парите“, тук е трябвало да се случи следното:
- да се създаде политическо съгласие за подбор и назначаване на подходящ главен обвинител;
- да се приеме закон за особен държавен орган, който отнема имущество;
- да се рекрутират подходящи адвокати и нотариуси (и прочее свободни професии);
- да се преструктурира ВСС така, че да се подчини на подходящите прокурори и следователи;
- той да назначи подходящите хора и да им уреди перспектива за кариера и защита;
- заедно с министъра на правосъдието, изпълнителната власт и парламента да се създадат със закон, финансират и организират с подходящите правилни служители специализирани органи на правораздаване;
- на тях да им се изгради правилен маскираш обществен облик на борци с чорбаджиите-изедници;
- да се парализират съдии и съдилища чрез кариерни процедури, критерии и награди, избор на сътрудничещи членове на съдийската колегия на ВСС, осигуряване на кариерното им развитие и работа, и правилни решения на комисиите на ВСС;
- очерняне и ерозия на авторитета на ВКС, а и на съда изобщо;
- замяна на процедурните канали на обвинението с доноси през медиите, хем за да се поддържа облика на „борбата с олигархията“, хем да се влияе върху преценката на отделните съдии, хем за подготовка следващата акция;
- изработване на подходящи доказателства и документи;
- пробутване в кандитатските листи за избори (независимо от партиите) на правилни и зависими индивиди;
- кариерно издигане на хора с такава предистория в изпълнителната власт, несменяемите административни длъжности и по възможност в Конституционния съд;
- отстраняване или най-добре арест за несъгласните, или поне на онези с подходящ имидж, за да се удовлетвори нечия омраза;
- оправдание на цялата работа с „криминалния преход“, „Кръглата маса“ и пр., поредно преразглеждане на раздържавяването като начин за превръщане на властовия контрол в стопански;
- поддържане на обществения захлас от случващото се;
- за отвличане на вниманието има хора, които не са членове на тази група, но са постоянно обвиняеми.
И всичко това заради някой друг кашон със злато, пари или пък фабричка от националния капитал (с чуждестранния това е по-трудно – все някой посланик ше се намести в пейзажа и ще протестира)?! А и на това отгоре и фабричката ще трябва да се управлява?!
Една демократично възникнала мафия би се справила с много по-малко обществен ресурс и разходи.
Струва ми се, че мотивът в тези упражнения не е златото или фабричката. Важно е управлението на контрола. Парите и златото са само средство (виж тук).
Микроикономиката на процеса е много разходна за неприспаданите към кръга на непосредствените бенефициенти.
Друг проблем е, че притеснителните екипи могат да действат и действат ad hoc. Т.е. ротация на изпълнители и бенефициенти. Кръгът на едните и другите не е голям. Но това затруднява установяването на членовете на групите за изпълнение на която и да е от ролите, а и пречи, затруднява събирането на доказателства.
