Публикуваме анализа на проф. д-р Стив Х. Ханке и проф. дпн Тодор Танев като част от дискусията в ИЖ по темата за валутния борд. До момента мнението си изразиха колумнистите на “Икономически живот” проф. Гарабед Минасян (тук) и Димитър Събев (тук)
1997 година беше и най-лошата и едновременно най-добрата година за България. Годината започна лошо. През февруари свръхинфлацията в страната достигна най-високата си стойност от 242% на месец (Ханке и Krus, 2013). В този момент нещата драстично се промениха към по-добро. На 1 юли законът за валутния борд беше приет и Българската народна банка (БНБ), по-специално нейното управление „Емисионно“, започна да работи по правилата на валутния борд. Тези правила изискват левът да бъде изцяло подкрепен от резерви на Германската марка (сега резерви в евро) и да се търгува свободно по фиксиран валутен курс с Марката (Hanke, 2016). С това реално левът се превърна в клонинг на Германската марка и последваха добри новини:
- Резултатите от въвеждането на валутния борд бяха незабавни и съществени. Годишната инфлация се срина до 13% скоро след това в средата на 1998 г. Лихвите също се сринаха, като основната ставка на БНБ спада от над 200% в началото на 1997 г. до 5,3% през октомври 1998 г. И това не е всичко. Търсенето на лева, действащ по новите правила на валутния борд скочи нагоре. И както нощта следва деня, чуждестранните резерви в БНБ също скочиха нагоре. В крайна сметка, единственият начин да се получи лев беше чрез размяна на Германската марка за лев по посочения фиксиран валутен курс. Чуждестранните резерви на БНБ подскочиха от $ 864,26 милиона долара в края на 1996 г. до 2,485,36 милиона долара в края на 1997 г. (Hanke, 2000 г.).
- В допълнение към тези непосредствени положителни резултати, валутният борд позволи на България да издържи всички външни финансови кризи след 1997 г. – включително и срива на руската рубла през 1998 г., гръцката финансова криза от 2009 г. и Голяма рецесия от 2009 г. (Ханке, 2018).
- Валутният борд позволи на България също да устои на банковия срив през 2014 г. на Корпоративна търговска банка (КТБ) (Ханке и Секерке, 2014). Да. Катастрофата с КТБ не е причинена от системата на валутен борд (управление „Емисионно“ на БНБ), а поради неуспех на другите две управления на БНБ „Банково“ и „Банков надзор“ правилно да регулират и следят KTБ. За разлика от повечето случаи, в които банковата и валутната кризи се сливат от едно време нататък, кризата с КТБ не причини смущение на българската валута. Благодарение на системата на валутен борд България не стана потърпевш от типична банково-валутна криза. На практика кризата остана ограничена единствено до банковия сектор. Така че валутният борд на България смекчи щетите, следващи от срива на КТБ.
- Важното е, че валутният борд налага фискална дисциплина на българските политици и на фискалните власти, тъй като правителството не може да взема заеми от валутния борд (т.е. управление „Емисионно“ на БНБ). Вследствие на това, след въвеждането на валутен борд през 1997 г., фискалният дефицит е строго контролиран и нивото на дълга на България спрямо БВП се е понижил. Наистина, фискалната дисциплина и намаляването на дълга направиха България фискален първенец в Европейски съюз (Hanke, 2002 & 2018).
- Не трябва да се пропускат без споменаване и геополитическите аспекти на валутния борд. Както сподели бившият президент Петър Стоянов с един от нас (Ханке): „България би имала много по-големи затруднения да влезе в НАТО през 2004 г. и Европейския съюз през 2007 г., ако го нямаше доверието и стабилността, създадени от българския валутен борд“ (Ханке, 2016).
- Не е изненадващо, че валутният борд на България е много уважаван и подкрепяни от населението. Българите с право се гордеят с лева и онова, което е най-значимата посткомунистическа българска институция: валутният борд (Ханке, 2018).
******
Като се има предвид този успех във валутната сфера е направо шокиращо, че вместо България да управлява своето валутно шоу, изглежда, че Брюксел управлява шоуто. Да. В момента България, под наставленията от Брюксел, всъщност обмисля да се откаже от собствената си валута, лева и своя валутен борд (управление „Емисионно“ на БНБ). Те ще бъдат заменени съответно с еврото и Европейска централна банка (ЕЦБ). Такъв драматичен ход повдига редица тревожни въпроси:
- Защо България би искала да се опита да поправя нещо, което не е повредено? Няма разумен човек, който би се опитал да прави така. Данните от проучванията сочат, че българите са „умни“. Те не са много съгласни с идеята да изоставят любимия си лев и да го заменят с еврото. Тези настроения сред обществеността би трябвало да предизвикат у българските политици безпокойство спрямо евентуалното приемане на еврото.
- Защо в тези времена на повишено внимание към националните въпроси България обмисля да се откажете от паричния си суверенитет? Народът знае, че когато страната официално се присъедини към еврозоната, България ще се откаже от националния си суверенитет над своята парична система. Този суверенитет е още по-ценен, ако еврото срещне проблеми. Ако това се случи, България може незабавно да превключи валутата си от привързване към еврото към друга валута като котва. Освен това България може да извърши подобно превключване, без да пита за разрешение която и да било друга държава или организация, защото с валутния си борд страната запазва пълен суверенитет над своята парична система.
- Защо България би искала да се присъедини и по този начин бъде прикована към клуб, чието бъдеще е несигурно? Официалното влизане в еврозоната би било като регистрация за нощувка в хотел „Калифорния“. Това беше заглавието на хитовата песен на „Игълс“ от 1976 г. Както се казва в текста на песента: „Можете да се регистрирате по всяко време, но никога не можете да напуснете“. Понастоящем единствената страна, която може да се регистрира и все пак да напусне еврозоната, е Дания. Тя се е сдобила с тази ценна опция да може да се откаже нещо, което България няма и никога няма да получи.
- Защо България би искала да понесе разходите, необходими за официалното влизане в еврозоната? Например, когато Литва изостави своя валутен борд и валута, литаса, за да се присъедини към еврозоната през 2015 г., трябваше да преведе общо 43 051 594 евро като част от своя принос в капитала на ЕЦБ. В допълнение, тя преведе 338 656 531 евро в чуждестранните активи на ЕЦБ и 162 454 493 евро в резервите на ЕЦБ. Тези трансфери представляват не друго, а разход, тъй като тези средства – веднъж прехвърлени на ЕЦБ – макар и все още български активи, се оказват заплетени в мрежа от правила и политики на ЕЦБ / ЕС. Така че загубата на свобода и гъвкавост се придружава и от прехвърлянето на средства, необходими за официалното влизане в еврозоната (Lietuvos Bankas 2016 & Eesti Pank 2018).
- Защо България би искала да се откаже от ясни правила на поетия път и фискална дисциплина срещу морален риск, който насърчава лошото фискално поведение? Да. Влизането в еврозоната носи морален риск, който не е свързан с валутен борд. Просто погледнете Гърция. Интересно е, че може би точно за това мечтаят някои български политици, които се застъпват за официално членство в еврозоната. Може би са им омръзнали усмирителните ризи, които валутният борд им е надянал. Разбира се, българският народ харесва тъкмо тази черта на валутния борд – да служи за усмирителна риза. Всъщност, това е причината, поради която обществеността основателно се притеснява от приемането на еврото и премахването на усмирителната риза на валутния борд.
- Защо България трябва да преследва целта официално да влезе в еврозоната, след като вече е част от единна валутна зона: еврозоната? Да, тъкмо по силата на факта, че левът е клонинг на еврото, България всъщност е „вътре“ в еврозоната без да се налага да поеме тежестта на някой от разходите, свързани с официалното влизане.
- Има ли смисъл България да обмисля влизане в клуб, който използва различни стандарти – едни за влизане за България и други, използвани за предходните членове? Изисква се голямо внимание, когато има вземане-даване с организации, които прилагат двойни стандарти. И Естония, и Литва използваха системата на валутния борд. Тази система в двете страни беше сходна с тази в България и, не е изненадващо, даде подобни резултати. Един от нас (Ханке) знае това от първа ръка, тъй като той е участвал дълбоко в проектирането и внедряването на системата на валутен борд в трите държави. Но когато Естония (през 2011 г.) и Литва (през 2015 г.) приеха еврото, това беше ясен процес, какъвто нямаше как да не бъде. Така или иначе и двете страни вече бяха част от единна валутна зона – еврозоната – каквато между впрочем е България. Обаче по мистериозни причини стандартите за официално влизане в еврозоната, прилагани спрямо България, са различни от тези, които са били прилагани спрямо Естония и Литва. Всъщност, процесът се оказва неясен в българския случай. През май 2019 г. на България бе отказано правото да влиза в ERM-2 от Европейската комисия. Това предполага, че дори ако България официално влезе в еврозоната, би рискувала да не бъде третирана въз основа на същите принципи като другите страни.
******
Това ни връща към фиаското на KTБ и търговския банков сектор в България. Благодарение на валутния борд на България щетите, свързани с колапса на KTБ бяха смекчени (Ханке, 2018). Всъщност банковата криза в случая КТБ не прерасна във валутна криза. Съответно беше избегната типична банкова плюс валутна криза. Но щетите бяха значителни. Важното в случая е, че КТБ никога не е била търговска банка. Ако KTБ беше действала в съответствие с принципите на търговското банкиране, би било практически невъзможно да срине стойност в мащаба, за който свидетелстват независимите одитори. Към 30 септември 2014 г. одиторите изчислиха, че 76% от стойността на активите в нефинансовия кредитен портфейл на KTБ, който представлява 80% от активите на KTБ, е загубена. Одитният доклад за KTБ разкрива история на грубо игнориране на основните стълбове на търговското кредитиране. Според доклада няма доказателства, че първоначалното подписване на заеми и последващ мониторинг на кредитите някога са се провеждали в KTБ. Всъщност одиторите заявиха, че KTB е лъгала и подвеждала банковите надзорни органи на БНБ и е извършвала сделки без търговски смисъл (Ханке и Sekerke, 2014).
Икономическата криза причинена от KTБ беше значителна. Депозитите бяха гарантирани от българския Фонд за гарантиране на влоговете (ФГВБ). Но ФГВБ беше недостатъчно капитализиран. Така че правителството беше принудено да отиде на международния пазар на облигации, за да събере средства за рекапитализиране на ФГВБ, за да може да изпълни задълженията си към вложителите на КТБ. В резултат на това се появиха отрицателни фискални ефекти.
В допълнение на това отрицателни парични ефекти последваха и след срива на КТБ. Паричното предлагане в България, измерено с М3 от юни 2014 г. до ноември 2014 г., всъщност се сви с 3.27%. А кредитът за частния сектор в България се сви със зашеметяващите 11,18% от юни 2014 г. до май 2015 г. Тези свивания забавиха икономиката на България.
Независимо дали от България или от Европейския съюз, в бъдеще това няма да са банковите надзорници и регулатори, които ще гарантират, че проблемите с банките от такъв мащаб няма да се появят отново. Не. Безопасността трябва да бъде осигурена чрез промяна на правилата, които управляват българските банки.
Оказва се, че новите правила са вече предложени от единия от нас (Ханке) преди две десетилетия – на 1 февруари 1997 г. – на Световния икономически форум в Давос, Швейцария (Ханке и Бърстийн, 1997). Предложението беше да се създаде валутен борд в България и да се разшири принципът на валутния борд в сферата на търговското банкиране. Това предложение съответства в пълна степен към големия британски икономист Дейвид Рикардо и Закона за банките от 1844 г., който управлява Bank of England и британските банки. Така че то не само не е ново, но е и широко прието. Всъщност авторитет като върховния жрец на икономическата теория, Нобеловият лауреат сър Джон Хикс, формулира това още през 1967 г. (Hanke, 2002).
Ако правилата за валутен борд се разширят в сферата на търговското банкиране, от банките ще се изисква да работят съгласно правилата на валутния борд. Съответно банките ще трябва изцяло да подкрепят с резерв депозитите по търсенето, които приемат. Този задължителен резерв ще бъде депозиран в БНБ и БНБ ще плаща пазарен лихвен процент по него. При 100% резервно банкиране банките, които приемат депозити, по същество ще бъдат трансформирани във взаимни фондове на паричния пазар. С левовите банкови депозити, покрити със 100% резерв, банковите пари биха били също толкова безопасни и здрави, колкото парите на валутния борд. Трябва да се има предвид, че съществуват няколко начина, по които принципите на валутния борд могат да бъдат разширени в търговското банкиране. По-нататък представяме само очертанията на един от тях.
При 100% резервно банкиране вложителите вече няма да живеят в страх от това да не могат да изтеглят своите депозити, защото банките ще разполагат с ликвидни резерви за покриване на всички тегления. Банковата паника, банковите кризи в цялата система и освобождаването от данъци на данъкоплатците ще са неща от миналото. Така че, депозитите от ФГВБ и банките, осигурявани от правителството ще бъдат излишни и следователно ненужни.
Друго важно предимство на 100% резервното банкиране е, че банките ще се нуждаят от много малко собствен капитал, за да покрият малките рискове, свързани със съпоставянето на своите активи и депозити. Това прави системата за 100% резерв особено подходяща за България, където банките имат история на недостатъчно капитализиране.
Ако принципът на валутния борд се прилага както за базови (валутен борд), така и за банкови пари, всички пари ще бъдат здрави. Но как би се предоставил кредит? Тази функция биха поели търговски (или инвестиционни) банки. Те биха опосредствали спестяванията и генерирали кредит (не пари) чрез издаване на акции и подчинени дългови инструменти (необезпечени облигации, които имат ниско разположени вземания от печалбите и активите на компанията). Важно е да се отбележи, че търговските банкови функции могат да се изпълняват от отделни самостоятелни търговски банки. Или биха могли да се осъществят в рамките на съществуващи търговски банки, ако тези банки разделят и оградят счетоводни баланси на депозити, които са изцяло покрити с резерви и инвестиции, които могат да бъдат отпуснати.
Този подход позволява разширяване на кредитните потоци, като същевременно парите се отделят от кредита. По този начин безопасността и стабилността ще станат неразделна черта на кредитната верига. Акционерите биха представлявали важен източник на пазарна дисциплина за търговските банки, тъй като собствениците на тези банки биха рискували да загубят своите инвестиции в случай на фалит на въпросните търговски банки.
Другият елемент в структурата на капитала на търговските банки, поне първоначално, би бил осигурен от подчинен дълг. Този дълг също представлява привлекателен източник на пазарна дисциплина, тъй като, за разлика от вложителите, притежателите на капиталови банкноти не могат да изтеглят средствата си при поискване когато има лоши новини. Следователно притежателите на подчинен дълг имат стимул да предпочитат сигурни, консервативно управлявани търговски банки. Инвеститорите ще купуват само по-рискови капиталови банкноти при значително по-високи лихвени проценти, а тези по-високи лихвени проценти (цената на капитала) ще налагат силна пазарна дисциплина на рисковите търговски банки.
И в този случай търговското банкиране не представлява никаква новост. Всъщност то има богата история. Имената Баринг, Ротшилд, Хамбро, Лазард, Шродер, Уорбърг и Морган – всички вървят ръка за ръка с търговското банкиране. Истовията на търговско банкиране е дълга и забележителна.
България трябва да спре безцелно да се впуска в море от проблеми. Българският капитан трябва да поеме контрола върху парите и банките и да насочва „шлепа“ в безопасни води. Паричната и банкова безопасност и стабилност могат да бъдат намерени чрез запазване на системата на валутния борд в България и разширяването й в сферата на търговското банкиране.
Балтимор,
17 юни 2019 г.
- 1. Eesti Pank. “Eesti Pank Annual Report 2017.” 2018. Retrieved from Bank of Estonia: http://www.eestipank.ee/en/publications/series/annual-report
- 2. Hanke, Steve H. “The Disregard for Currency Board Realities.” Cato Journal, vol. 20, no. 1, Spring/Summer 2000.
- 3. Hanke, Steve H. “Currency Boards.” The ANNALS of the American Academy of Political and Social Science, vol. 579, no. 1, Jan. 2002, pp. 87–105, DOI:10.1177/000271620257900107.
- 4. Hanke, Steve H. “Remembrances of a Currency Reformer: Some Notes and Sketches from the Field”, Studies in Applied Economics, no. 55, Baltimore: The Johns Hopkins Institute for Applied Economics, Global Health, and the Study of Business Enterprise, June 2016.
- 5. Hanke, Steve H. “Long Live The Lev: Bulgaria Should Hold On To Its Currency Board.” Forbes, Jan. 30, 2018.
- 6. Hanke, Steve H., and Matt Sekerke. “Bulgaria: Liquidate KTB, Now.” Cato at Liberty, Oct. 24, 2014.
- 7. Hanke, Steve H., and M. L. Burstein. “Back to Basics.” World Link, Jul./Aug. 1997.
- 8. Hanke, Steve H., and Nicholas Krus. “World Hyperinflations.” Routledge Handbook of Major Events in Economic History, Edited by Robert Whaples and Randall Parker. London, Routledge, 2013.
- 9. Lietuvos Bankas. “2015 Annual Report of the Bank of Lithuania.” 2016. Retrieved from Bank of Lithuania: http://www.lb.lt/en/reports?page=1
