Ръководителите на 27-те страни членки на Еропейския съюз постигнаха споразумение за намаляване с 90% на вноса на руски петрол до края на годината с цел препятсването на финансирането на руската офанзива в Украйна. В интервю за France 24*, Анастасия Шапошкина, специалист по руско-украинските отношения, изтъква, че това ембарго няма непременно да има въздействие въху руската икономика, нито върху продължаването на конфликта
Как бихте анализирали ентусиазма на европейските лидери като Емануел Макрон и Шарл Мишел, след постигането на споразумението за руския петрол?
Тук можем да прочетем трудностите, които бяха преодолени, за да се стигне до това споразумение. Това постепенно налагане на ембаргото е плод на многобройни компромиси, дебати и обсъждания на национално равнище, които след това бяха привнесени на европейско ниво.
Основният стълб, върху който почива споразумението, е политическата воля на Германия и Полша, големи потребители на руски петрол, да се съгласят в крайна сметка да сложат край на всякакъв внос от Русия до края на годината.
Въпреки това, руското черно злато продължава да насажда разделение между 27-те. Доказателството е трудно намереното споразумение с Унгария, Полша и Чешката република.
Брюксел се изправи пред една коренна промяна: Русия, от партньор за енергийната сигурност на Европа, се превръща с всеки изминал ден в заплаха за тази сигурност.
Страните от ЕС дават всеки месец 10 млрд. евро на Русия за петрола ѝ. Спирането на този поток ще засегне ли руската икономика?
Това ще бъде в голяма степен компенсирано. Един от начините е измамата. След шест месеца европейското ембарго трябва да сложи край на петролните доставки с танкери, които представляват около 70% от общия европейски внос на руски изкопаеми горива. Този тип доставки обаче се контролира много по трудно, отколкото тези през петролопровода. Руският петрол може да бъде представян като идващ от други държави.
Вече от 10 години е в ход преориентирането на износа на руски изкопаеми горива към Азия. Преди 24 февруари азиатският пазар поемаше 42% от износа на руски петрол, малко по-малко от Европа, на която се падаха 48%. А след инвазията в Украйна Индия утрои вноса на руски петрол. Тъй като налагането на европейското ембарго ще става постепенно, руската петролна индустрия разполага с известно време, за да продължи да ускорява завоя към Азия.
Русия смята да преговаря с Китай на равна нога, който като световна сила, както и тя самата, се противопоставя на Запада. В тези нови търговски взаимоотношения съотношението на силите би било в голяма сепен в полза на Пекин. Азиатският гигант, който е голям клиент на Русия (30% от износа на руски петрол) още от преди войната в Украйна, ще се превърне повече от всякога в незаобиколим клиент. От своя страна Пекин би могъл да договори цени вероятно значително по-ниски от тези, по които сега купуват европейците.
„Обръщането към Азия“, което Русия предприема, в крайна сметка ще превърне страната в „енергиен придатък“ на Пекин. И тук се крият лошите новини за Москва.
Намаляването на приходите от петрола може ли да доведе до проблеми с финансирането на войната в Украйна?
Според някои изчисления приходите от износа на петрол и газ съставляват 60% от БВП на Русия. Те са ключовата манна небесна за руската икономика. Но оръжейните запаси, с които страната разполага, са значителни и влошаването на икономическото положение не би трябвало да окаже влияние върху политическото решение за продължаване преследването на стратегическите цели на Кремъл в Украйна.
Както по време на Втората световна война, когато СССР, въпреки тоталните разрушения, излезе победител, така и сега войната няма отношение към икономиката на Русия. Владимир Путин може да продължи настъплението срещу украинския си съсед дори и при една напълно разрушена икономика.
Едно силно влошаване на жизненото равнище на населението би ли могло да доведе до засилване на непопулярността на режима, включително и сред елита, до степен, че да бъде заплашена неговата стабилност?
Руските елити традиционно стоят много далече от социално-икономическите условия на живот на населението. Икономическите проблеми въобще не стигат до тях.
В културологичен план, „дворцов преврат“ би бил голяма изненада за всички специалисти по Русия. Такъв тип бунтове в руската история (като например убийствата на царете Петър III и Павел I) се извършват от руския елит срещу ръководители, които са считани за слаби. Но той се оказа неспособен да отстрани тирани като Сталин или Иван Грозни.
Войната в Украйна засили недоволството на средната класа и широки маси от населението. Тя потопи хиляди семейства в траур. Много руснаци вече живеят в бедност, която се изостря със затварянето на западните предприятия, от Рено до Макдоналдс, и оставането на много хора без работа. Покупателната способност ще продължи неумолимия си спад и ще засегне все повече слоеве от обществото. Но колко биха дръзнали да излезат на улиците с риск да прекарат години в затвора?
След проявите на опозиция срещу Путин през 2011-2012 г., властта създаде машина за вътрешни репресии. Общият брой на служителите в различните служби за поддържане на реда („Силовики“) възлиза на около два милиона души. Дори, когато недоволството обхване масите, Кремъл разполага с достатъчно възможности да потуши всякаква опозиция.
*Превод Георги Саулов
