Текст на Райнер Цителман*, превод и редакция доц. Красен Станчев…
На 17 януари Хавиер Милей произнесе забележителна реч на Световния икономически форум в Давос. Един от познатите на четящата икономическа аудитория автори (на снимката, държащ колажа с Милей, б.р.) присъства на речта, резюмира я за Townhall в Лондон и изпрати черновата на Икономически живот…
Речта е забележителна с това, че поставя съвременните предизвикателства пред икономиката и политиката в света в рамката на няколко поуки от опита на последните 110 години – от началото на Първата световна война (този печален юбилей, един от многото за 2024 г., но не само печални, се пада през юли) до управлението на Чавес и Мадуро във Венецуела.
Ето за какво става дума
Урок първи: Капитализмът е най-добрата и единствена рецепта срещу бедността
Хамиер Милей направи в Давос исторически преглед на възникването на капитализма преди 200 години и обясни защо и как тази уредба на обществото и стопанския живот е дала възможност на голяма част – почти 95% – от населението на света да се измъкне от бедността.
В частност той сподели следното:
„… Когато прегледате динамиката на БВП на глава от населението от 1800 г. до наши дни, онова, което ще видите е, че след Индустриалната революция глобалният БВП на глава от населението се е увеличил над 15 пъти. Което е свидетелство за глобален бум на икономическия растежа, който изважда над 90% от световното население от бедността. Трябва да помним още, че до 1800 г. около 95% от населението на света е живяло в крайна бедност и че делът на това население спада до 5% през 2020 г., преди пандемията. Изводът е очевиден: без да е причина за нашите проблеми, капитализмът на свободната търговия като икономическа система е единственият инструмент, с който разполагаме, за да сложим край на глада и крайната бедност на нашата планета“.
Милей е прав: Днес след пандемията от COVID-19, според данните на Световната банка и актуализация на прага леко нагоре, делът на крайно бедните в световното население е едва 8,5 процента. И най-големият спад е настъпил последните няколко десетилетия.
Урок втори: Ключ към разбирането на процесите зад първия урок е „социалната справедливост“ да не се тълкува произволно и разширително (отвъд „равенство на всички пред закона“) и за икономиката да не се мисли като за игра с нулев резултат, при която печалбата на един и винаги загуба за друг
Президентът на Аржентина разви тезата, че преразпределение не е начинът за решаване на проблемите на обществото и от самото него възникват нови проблеми.
Антикапиталистите си представят икономическия живот като игра с нулев резултат. Те вярват, че трябва да бъде разпределен предварително определен икономически пай, докато всъщност целта е да се увеличи размерът на пая.
Милей в частност казва:
„Проблемът е, че социалната справедливост не е прост феномен и тълкуван произволно не допринася за общото благосъстояние… Тези, които насърчават социалната справедливост, защитниците, започват с идеята, че цялата икономика е баница, която могат да си делят по различни начини. Но тази баница не е даденост. Тя първо трябва да бъде създадена. Това е богатство, което се генерира чрез онова, което например Израел Кирзнер нарича „процес на пазарно откривателство“. Ако стоките или услугите, предлагани от даден бизнес, не са желани, бизнесът ще се провали, освен ако не се адаптира към това, което пазарът изисква. Ако направят качествен продукт на атрактивна цена, ще се справят добре и ще произвеждат повече. Така че пазарът е процес на откриване, в който капиталистите ще намерят правилния път, докато се движат напред.“
„Никога не трябва да се забравя, че социализмът винаги и навсякъде води до обедняване на хората, провалил се е във всички страни, където е бил изпробван.“
Урок трети: този икономически, социален, културен провал е отговорен за погубването на над 100 милиона човешки същества
„Толкова много вариации на социализма са изпробвани в толкова много страни – в Съветския съюз той бе различен от варианта в Югославия, в ГДР беше различен от варианта в Полша, в Китай и Албания беше различен от варианта в Румъния, а във Венецуела моделът му е подобен, но различен от този на Северна Корея. Но никъде социализмът не е подобрил живота на хората. Над 100 милиона души са загинали в резултат на социалистически експерименти, 45 милиона само в Китай между 1958 и 1962 г. в най-големия социалистически експеримент в човешката история – „Големият скок напред“ на председателя Мао.“
Завет на Милей в едно изречение: „никога не трябва да се забравя, че социализмът винаги и навсякъде е обедняващ феномен, който се е провалил във всички страни, където е бил изпробван.“
Урок четвърти: Западът е заплашен от модерния социализъм
Това е най-важният урок: Западът е застрашен от социализма.
Милей се обръща към обяснението на разликата между класическия и съвременния социализъм…
Проблемът, казва той, не е толкова в това, че днес, както и при класическия социализъм, проблемът е само в национализацията на средствата за производство. Според неговото разбиране днес това вече не е необходимо.
Свободният пазар все повече се задушава от правителствена намеса, прекомерно регулиране, данъчно облагане и политиките на централните банки. Средствата за производство или недвижимото имущество може да останат частна собственост на хартия, но остава само формалното юридическо право на собственост, тъй като предполагаемият собственик все повече губи контрол върху своите активи, защото държавата им казва какво да правят (и какво не направи) с него.
Ето как буквално звучи неговото разсъждение:
„Западът, за съжаление, вече е тръгнал по този път. Знам, че за мнозина може да звучи смешно да се предположи, че Западът се е обърнал към социализма, но е смешно, ако се ограничите само до традиционната икономическа дефиниция на социализма, която казва, че това е икономическа система, в която държавата притежава средствата на производството. Според мен това определение трябва да се актуализира в светлината на настоящите обстоятелства. Днес не е необходимо държавите да контролират пряко средствата за производство, за да контролират всеки аспект от живота на индивидите. С инструменти като печатане на пари, дълг, субсидии, контролиране на лихвения процент, контрол на цените и регулации за коригиране на така наречените пазарни провали, те могат да контролират живота и съдбата на милиони хора.“
Урок пети: предприемачите трябва да започнат да се защитават себе си и икономиката от икономистите и политиците
Речта на президента на Аржентина завършва с призив към предприемачите, които твърде често се подчиняват опортюнистично на духа на времето и на политически силните на деня. Те повече не трябва да се оставят да бъдат плашени от политиците, трябва да се гордеят и да започнат да отвръщат на удара. А едно от последните му изречения е: Държавата не е решението, държавата е проблемът.
И отново откъс от речта на Милей: „Затова, в заключение, бих искал да оставя съобщение за всички бизнесмени тук и за тези, които не са тук лично, но следят разговорите в Давос от цял свят…
- Не се плашете нито от политическата каста, нито от паразити, които живеят от държавата
- Не се предавайте на политическа класа, която иска само да остане на власт и да запази своите привилегии.
- Вие сте социални благодетели, вие сте герои, вие сте създателите на най-необикновения период на просперитет, който някога ние човеците сме виждали.
- Нека никой не ви казва, че вашата амбиция е неморална.
- Ако правите пари, това е, защото предлагате по-добър продукт на по-добра цена, като по този начин допринасяте за общото благосъстояние.
- Не се предавайте на напредъка на държавата. Държавата не е решението. Самата държава е проблемът.”
Би могло да се каже и по следния начин: капитализмът не е проблемът, той е решението.
*Райнер Цителман е автор на книгата „В защита на капитализма“
