Да започнем с една новина от информационните агенции.
Великобритания е готова да окаже съдействие на Азербайджан в развитието на морската вятърна енергетика в Каспийско море. Това е заявил посланикът на Великобритания в Азербайджан, Фъргюс Олд.
„Азербайджан притежава огромен потенциал за възобновяеми източници на енергия: 27 гигавата вятърна и слънчева енергия на суша и 157 гигавата вятърна енергия в азербайджанския сектор на Каспийско море. Като страна, която е втората след Китай по размер на инсталираната мощност на вятърната си енергетиката, Великобритания е готова да сподели нашия опит в развитието на отрасъла, за да помогне на Азербайджан да реализира този огромен потенциал“, заявява той. (https://www.trend.az/business/3704192.html ).
Според посланика, Великобритания вече е помогнала с финансирането на [изработването на] пътната карта на офшорната вятърна енергетика на Азербайджан, която беше оповестена съвместно със Световната банка и с Международната финансова корпорация (IFC) през миналата година.
„Също така ние организирахме посещението на министъра на енергетиката Шахбазов на най-голямата в света, включена в паралел, плаваща морска вятърна електроцентрала в Северно море. Радвам се да видя, че “bp” („Бритиш Петролеум“) разширява работата си в сферата на възобновяемите източници на енергия в Азербайджан и с нетърпение очаквам сключването на споразумение за слънчевата електроцентрала с мощност 240 мегавата в Джебраил“, отбелязва още Олд. (https://blacksea-caspia.eu/bg/velikobritaniya-sche-pomogne-na-azerbaydzhan-da-izpolzva-plnocenno-ogromniya-potencial-na-morskata ).
Той е изразил и надежда, че правителството на Азербайджан ще използва по най-добър начин генералния план за декарбонизация, който компанията “bp” помогна да бъде разработен в подкрепа на програмата за реформи за „зелен“ растеж.
„Великобритания се стреми към достигане на чисто нулево ниво на емисиите вътре в страната до 2050 година. В рамките на тези усилия, ние разширихме своите възможности по широк спектър технологии за използване на източниците на електроенергия“, добавя посланикът. (https://www.trend.az/business/3704192.html ).
От информацията, която помествам по-горе, могат да се разберат няколко неща. Първото е, че точно „нефтените“ държави работят много сериозно в областта на възобновяемите енергийни източници.
Някои наши „консерватори“ ще попитат: „Ама защо, нали си имат въглеводороди, защо вървят по гайдата на екотерористите и на разрушителните прогресивни либерали?“.
Отговорът е от една страна в извършената през последните няколко години технологична революция. Примерно цената на мегаватчас електроенергия, произведена от фотоволтаици вече е по-ниска от киловатчас електроенергия, произведена от АЕЦ, дори и без в себестойността на „атомната“ електроенергия да се включват разходите за извеждането на АЕЦ от експлоатация и за „погребването“ й. В много отношения, „зелената“ електроенергия вече е рентабилна и икономически изгодна.
Това между другото повдига други политически въпроси – най-вече за това как точно трябва да става „насърчаването“ на производството й, след като тя вече не така скъпа, както на времето си, когато трябваше да бъде субсидирана, но това е чудесна тема за други коментари и анализи.
От друга страна, още Менделеев беше казал, че да се гори нефт (разбирай и природен газ) е все едно да си палиш печката с банкноти. Нефтът и останалите въглеводороди са важна суровина за химическата промишленост като суровина за химически синтез, а не за да бъдат издухвани през комини и ауспуси. Затова държави, които разполагат със значителни по обем така наречени „суверенни фондове“, натрупани за сметка на износа на изкопаеми горива, търсят умни решения за тяхното реинвестиране и разбира се – уголемяване.
Така се стига до идеята, че точно нефтените държави се нареждат сред първите желаещи да произвеждат „зелена“ енергия. Те не споделят отчаяните вопли на нашите и не само наши доморасли консерватори. „Нефтените държави“, или поне повечето от тях, си дават сметка, че поне що се отнася до слънцето и до вятъра, така наречените възобновяеми енергийни източници са не просто „възобновяеми“, те са на практика неизчерпаеми. (Е, водородното гориво на Слънцето ще свърши един ден, но е доста съмнително дали човечество ще обитава тогава Слънчевата система. То е съмнително и дали ще има човечество дотогава, ама хайде – да спи зло под камък…).
Така умните хора си задават въпроса: „Защо да не произвеждаме енергия от неизчерпаеми източници, а въглеводородите си да продаваме за по-изящни цели, като производството на торове, на всевъзможни пластмаси и композитни материали и прочее?“. Въпросът съдържа в себе си отговора.
Тъй като сред читателите ми има и стройна армия от поклонници на Владимир Владимирович Путин, специално за тях ще дам следната информация. Руската компания „Росатом“, прочула се с добрините си към България, както и с вземанията си от милото ни Отечество, може и да се опитва да изнуди държавното ръководство на Нигерия, за да й типоса и на нея един атомен реактор, но вътре в страната си, сиреч на суверенна руска територия, „Росатом“ инвестира напоследък изключително във ВЕИ.
Така поне излиза от сайта на компанията. (Впрочем на „фронтпейджа“ на същия този сайт с големи букви е написана голата истина: „Портфейлът на задграничните проекти на „Росатом“ включва 34 блока (на различни стадии на осъществяване), три атомни енергоблока се строят в Русия“. (https://rosatom.ru/index.html ).
Картинката е ясна – на България, на Нигерия и на малоумния Орбан ще пробутваме атомните си чудеса, но на своя територия вече ще цапаме несравнимо по-сдържано и ограничено. Иначе, през 2016 година „Росатом“ излиза на пазара на вятърната енергетика. (https://rosatom.ru/production/vetroenergetika/ ) От 2018 година, водородната енергетика е ПРИОРИТЕТНО направление в „Росатом“. (https://rosatom.ru/production/vodorodnaya-energetika/ ). Не без връзка с развитието на възобновяемите енергийни източници, в „Росатом“ по естествен път са стигнали до необходимостта да създават технологии за натрупване и съхранение на електроенергия, на първо място на база на литиево-йонни акумулатори с различна мощност и сфери на приложение. (https://rosatom.ru/production/nakopiteli-energii/ ).
И тук стигаме до най-интересното място – едно от предназначенията на злополучния газопровод „Северен поток 2“, за което руснаците си мърмореха под носа тихичко и под сурдинка, беше да доставят в Германия водород. Тук няма да обяснявам отдавна установения факт, че газопроводите, особено по-новите като Трансадриатическия (TAP) могат да се използват и за пренос на водород, който да се използва било самостоятелно, било като смес с метана (природния газ) в определена пропорция. По въпроса има много публикации, а читателите боравят с различните търсачки по ключови думи, може би и по-добре от мен. (https://blacksea-caspia.eu/bg/konsorciumt-tap-za-izyasnyavaneto-na-vzmozhnostite-za-prenos-na-vodorod-po-trans-adriaticheskiya )
Руснаците се готвеха да продават на Германия било „зелен“ водород произведен от електролитна дисоциация на водата с помощта на „зелена“ електроенергия, било така наречения „розов“ водород – произведен с електроенергия от АЕЦ. Това се обсъждаше с голям интерес и в научните среди (включително и в България) и сред бизнеса.
Гениалността на Путин и неговите геостратегически решения естествено сложиха кръст на тези амбиции, но ги споменавам по подобаващ начин, за да разберат привържениците на руската експанзия, че работата със „зелени“ технологии не е само „глупотевина“, измислена от „дегенериралия“ Запад.
Освен всичко друго, всички „нефтени“ държави, които са се насочили към производство и доставка на „зелена“ електроенергия за страните от ЕС и изобщо за Европа, си дават ясна сметка, че вари го – печи го, европейският пазар както на природен газ, така и на електроенергия е най-големият в света. „Меката сила“ на ЕС като най-голям пазар на какво ли не, е огромна, друг е въпросът, че в днешните „ниедни“ времена тя не е достатъчна и се налага да имаш под ръка и по-дебела тояга от разни високотехнологични въоръжения.
Затова и примерно Саудитска Арабия дава мило и драго да увеличи дела си в Азербайджанските проекти за „зелена“ енергия. Причината не е любовта на арабите от Залива към многонационалния народ на Азербайджан, а простият факт, че от Азербайджан тръгва пряк път за износ на „зелена“ електроенергия за Европа, в частност за страните от ЕС. (https://blacksea-caspia.eu/bg/sauditska-arabiya-iska-da-se-prisedini-km-dogovora-za-iznos-na-zelena-energiya-ot-azerbaydzhan ).
Тук стигаме до последната част на тези експресни размишления, породени от една енергийна новина – изявлението на британския посланик в Баку, че Великобритания (също нефтена държава) ще сътрудничи с Азербайджан с всички сили за развитието на вятърната енергия в басейна на Каспийско море. (https://blacksea-caspia.eu/bg/velikobritaniya-sche-pomogne-na-azerbaydzhan-da-izpolzva-plnocenno-ogromniya-potencial-na-morskata ).
Големият проблем на електроенергията, произвеждана от ВЕИ е, че в голяма част от случаите, тя не може да се използва за производството на базов товар. По принцип, в традиционната енергетика, базовият товар се произвежда от ТЕЦ и от АЕЦ, защото те могат да работят 24 часа в денонощието, за разлика от Слънцето, което отказва да грее по цял ден и от вятъра, който отказва да духа 24/7, както е модерно да се пише.
Има обаче места по света, където изненадващо за публиката вятърът духа постоянно. Засега, това са най-вече някои места в Северно море, от които в една или друга степен се възползват Германия, Швеция, Дания и Великобритания. Смелостта на Швеция и на Германия да се откажат по принцип от ядрената енергетика идва не от това, че фрау Меркел се била „чалдисала“, както ни уверяват разни хора, които с чиста съвест ще нарека „малоумници“, а защото и двете държави имат на разположение възможността да произвеждат базов товар от вятър.
Към тях можем да добавим и Великобритания с нейния уникален опит в създаването на плаващи вятърни електростанции. И тук идва интересният момент – оказва се, че в Каспийско море също има зони, където вятърът духа, при това достатъчно силно 24/7. Нефтената държава Азербайджан е оценила тази изключителна възможност и в момента се готви да започне да произвежда „зелена“ електроенергия от ветрогенератори, която да изнася за ЕС, независимо от позицията си на износител на въглеводороди в същата посока.
Нещо повече, неотдавна Азербайджан, Румъния и Унгария (а, изненада – виж ти какво правят най-добрите съюзници на Москва) подписаха споразумение за изграждането на силовия кабел по дъното на Черно море, с който те първи ще получават „зелена“ енергия от офшорните платформи в Каспийско море. (https://www.trend.az/azerbaijan/politics/3683153.html ). Впрочем, Румъния също е „нефтена“ държава, но това не е попречило на намеренията й да си диверсифицира източниците на добив на електроенергия.
Ще пропусна коментара за българското НЕучастие в това начинание, въпреки откровено привилегированото положение на страната ни в очите на азербайджанското държавно ръководство. Както знаем „чукчата е писател, а не читател“, а ние сме само производители и по никакъв начин не можем да бъдем вносители, дори и когато това може да ни донесе разни предимства, като примерно производството на „зелен“ водород, за което в ЕС България се разглежда като основен потенциален производител от години, ама от много години. (https://news.bg/columnists/nefteno-gazovata-geopolitika-i-vodorodnoto-badeshte-na-balgariya.html ).
