Необходимо е да се направи вярна равносметка както на добрите, така и на неудачните решения, с оглед по-голяма адекватност на действията при евентуално повторение на подобно изпитание, каквото бе карантината, свързана с коронавируса.
За това призовават от АИКБ, като настояват за широк и неполитизиран обществен дебат както за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неблагоприятните последици, така и за разработване на приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда.
Асоциацията аргументира искането си с предложения от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
От АИКБ правят и кратка равносметка на случилото се по време на извънредното положение и предприетите от властите действия.
Отчита се навременната реакция на правителството, както и спестяване на обществото ни забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света.
В същото време се подчертава, че обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента.
Ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е незаконно и вредно за здравето, а при работещ обществен транспорт и метро – е и неуместно.
Създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно. Разпалването на страхова психоза е незаконно и вредно за здравето на населението. Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано, коментират от АИКБ.
Според тях кризата е откроила системните проблеми в здравеопазването ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика.
Докато в нито един момент не бяха използвани едновременно дори и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични легла за заразени с COVID-19, преустановяването на регулярната медицинска дейност недопустимо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е възможно претоварване на болниците, е неправомерен, а се оказа и неверен. Прякото копиране на откъслечен чужд опит е нерелевантно.
От АИКБ са категорични, че когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер – т.е. всеобхватно, дори и поради ограничен ресурс да е непълно.
Такъв бе и е европейския принцип и действие. България изостана, подходи едностранно, не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила. Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса, забави се с мерките, допусна редица неефективности, се изтъква в позицията на асоциацията.
В заключение АИКБ предлага, без да губим от погледа си необходимостта от продължаване на усилията за подобряване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, ресурси и време за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за извличане на необходимите изводи и за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което без съмнение ще претърпи сериозна трансформация.
