Въпреки че някои европейски страни се разграничават от руската ядрена индустрия, връзки се поддържат на всички нива в отрасъла, който не е подложен на санкциите на Запада срещу Москва, изтъква Антоан дьо Равинян в анализ за alternatives-economiques.fr*…
Агресивната война срещу Украйна извади наяве силнатата енергийна зависимост на Европейския съюз (ЕС) от Русия. Но докато за две години страните-членки успяват драстично да намалят вноса на въглеводороди, ядрената енергетика остава напълно изключена от наложените санкции.
Ситуацията е парадоксална, тъй като зависимостта на ЕС от Русия от ядрения разпад, сърцевината на ядрената енергетика, е много по-малка, отколкото беше зависимостта му от изкопаемите ѝ горива. В навечерието на войната руският петрол и газ осигуряваха съответно една четвърт и половината от потреблението на ЕС, а до началото на 2023 г. тези дялове вече спаднаха съответно до 5% и 15%, според Евростат.
Що се отнася до ядрената енергия, според последния доклад на Агенцията за снабдяване към Евратом (ESA), която следи сигурността на ЕС в тази област, на Русия се падат 17% от доставките на естествен уран през 2022 г. Трябва да уточним, че, тъй като през тази година ядрената енергетика осигурява 21,5% от производството на електроенергия на 27-те (с големи разлики за отделните държави), това означава, че 3,6% от производството на електроенергия в съюза зависи от Русия.
Към това обаче трябва да добавим дела на вноса от Казахстан (27%), който почти изцяло е транзит от Русия. На тези две страни, Казахстан и Русия, без да забравяме малкия производител Узбекистан, се пада почти половината от вноса на ЕС, който покрива 10 % от нуждите му от електроенергия.
Това е твърде далече от зависимостта от газ и петрол от преди войната. Освен това, европейските ядрени електроцентрали разполагат със запаси от гориво средно за три години, според инвентаризацията, изготвена от ESA, което е много повече от наличните запаси от нефт и газ.
В по-дългосрочен план пътищата на урана в Централна Европа биха могли да заобиколят Русия на юг, докато в същото време други страни биха могли да увеличат производството си, като се започне от големите производители Австралия и Канада. За момента само Казахстан произвежда 41% от световния уран. Но предвид малкия дял на естествения уран в крайната цена на електроенергията, преминаването към по-разнообразни и следователно по-скъпи източници не изглежда непреодолим проблем.
Ключовата роля на Русия
Но тук има друг проблем. Ядрените реактори не работят с естествен уран, а с касетки с обогатен уран**, чието производство изисква изключително сложна промишлена инфраструктура. Самото обогатяване, най-скъпият етап, е предшествано от операция за превръщане на естествения уран във флуорно съединение, позволяващо обогатяване. И това е последвано от производството на обогатени горивни касети.
В тези три етапа, превръщане, обогатяване и производство, Русия играе водеща роля, дори ако, както беше отбелязано по-горе по отношение на доставките на естествен уран, това засяга само малка част във веригата на нашето производство на електроенергия.
ЕС е осигурил 22% от нуждите си от превръщане на уран през 2022 г. чрез закупуване на услугите на Росатом, гигантският конгломерат на руската държава, създаден през 2007 г., който обединява всичките нейни ядрени дейности както в гражданската, така и във военната сфера.
При обогатяването делът на Росатом нараства на 30%. Именно в това звено от веригата степента на зависимост на ЕС от Русия е най-голяма.
И накрая, по отношение на покупките на горивни касети (завършен и готов за употреба продукт), Росатом е доставчик на гориво за руските реактори (известни като „ВВЕР“), които работят в бившите сателитни държави: България (2 блока ), Унгария (4), Словакия (5), Чехия (6).
Именно с Росатом, Унгария, в която ядрената енергетика осигурява 47% от производството на електроенергия, реши да сключи през 2014 г., годината на анексирането на Крим, договор за изграждането на два нови реактора ВВЕР в рамките на проекта „Пакш-2“.
Атомна дипломация
Изграждането на атомни електроцентрали, включително и обслужването им, на ниски цени и въз основа на изключително изгодни финансови условия, е един от основните инструменти на външната политика на путинова Русия. Тази „атомна дипломация“, която установява дългосрочни отношения на зависимост, е изключително агресивна. Според доклада за състоянието на световната ядрена индустрия за 2023 г., от 58 реактора, които в момента се изграждат в света, 25 се строят в чужди държави. От тези 25, 20 са руски***.
Силната зависимост на страните от ЕС, бивши сателити на СССР, от доставката на гориво от Росатом обаче не обяснява липсата на европейски санкции в този сектор. „Други две компании могат да произвеждат гориво за руския тип реактори“, напомня специалистът Тева Майер.
От една страна е американската Westinghouse, която работи по този въпрос от началото на 2000-те години. Тя се сблъска с поредица технически и административни трудности, чието преодоляване отне много време. От друга страна е френската Framatome, 80,5% от която са собственост на държавната компания Електрисите дьо Франс (EDF), която, за разлика от Westinghouse, предпочете да работи с лиценз на Росатом, за да избегне капаните, с които се сблъска нейният американски конкурент. Framatome обаче все още не произвежда гориво, „съвместимо с VVER“, за разлика от Westinghouse.
Във всеки случай България, Словакия и Чехия отдавна се обърнаха към тези двама доставчици на гориво за своите реактори, което им позволява да намалят или дори да се измъкнат от зависимостта си от Русия.
През септември Унгария от своя страна подписа протокол за сътрудничество в ядрената област с Framatome, който предвижда, наред с други неща, диверсификация на доставките на гориво. Въпреки това унгарският президент Виктор Орбан, който следва проруска политика, продължава да заплашва да наложи вето на всеки ход на двадесет и седемте за налагане на санкции в ядрената област. Под натиска на някои страни членки, като Полша и балтийските държави, Европейският парламент прие през февруари 2023 г. резолюция Росатом да бъде включен в черния списък на компаниите, но без особен успех.
Блокиращата позиция на Унгария не пречи на западните производители да работят за намаляване на зависимостта си от услугите на Росатом по цялата верига, и най-вече по отношение на обогатяването на урана. Такъв е например случаят с френската Orano, която обяви през октомври желанието си да инвестира 1,7 милиарда евро, за да увеличи капацитета си с 30%.
Но проблемът с обогатяването е прост: оборудването изисква огромни капиталови разходи. Западните компании няма да направят големи инвестиции в нови мощности, ако не са сигурни, че имат дългосрочни пазари, които да ги направят печеливши.
Партньорство между Siemens Energy, Framatome и Росатом
Зависимостта от Росатом за обогатен уран (30% от нуждите на ЕС и 24% на Съединените щати през 2022 г.), която много добре е анализирана от Тева Майер в изследване, публикувано през 2023 г., не е нова тема. Вместо да заложат на изграждането на собствени национални мощности, за американските и европейските компании, изправени пред липсата на конкуренция в ядрения сектор, е по-изгодно да се обърнат към посткомунистическа Русия, която винаги, особено по военни причини, е поддържала индустриалната си база.
Инвестирането в нови мощности за обогатяване в Съединените щати и Европа би означавало наличие на твърда политическа воля за прекъсване на „made in Russia“, когато войната приключи. Такава воля обаче не е ясно изразена, особено в Съединените щати.
Но вятърът видимо се обърна. С икономически санкции или без, войната срещу Украйна може да накара Европа рязко да намали своя руски ядрен внос, за да осигури електроенергийната си система.
От друга страна, липсата на санкции позволява на европейските производители в сектора да продължат да изнасят оборудването си за Русия. По този начин те подкрепят руската ядрена индустрия и следователно косвено военните усилия на Владимир Путин.
Това показва доклад на Грийнпийс, публикуван през лятото. Той подчертава значението на индустриалното партньорство на германската Siemens Energy и френската Framatome с Росатом. Двете фирми предоставят високотехнологични услуги и оборудване, в частност системите за контрол и управление („мозъка“ на една атомната електроцентрала), независимо дали става дума за модернизацията на стари реактори ВВЕР или за оборудването на нови блокове. А това е огромен пазар.
„Без тези трансфери на технологии и знания“, смята Грийнпийс, „много от големите проекти на Росатом за изграждане на нови ядрени реактори в Русия и в чужбина ще трябва да бъдат преустановени или дори окончателно спрени“.
Да вземем отново примера с „Пакш-2“ в Унгария. Първото руско нахлуване в Украйна не попречи на консорциума Framatome-Siemens да подпише договор през 2019 г. с дъщерно дружество на Росатом за доставка на системата за контрол и управление за оборудването на двата нови реактора ВВЕР, които в момента са в проект.
Чрез това партньорство с Росатом, Siemens Energy и Framatome (собственост на EDF, самата тя собственост на френската държава), не само търгуват с държава, която нарушава международното право и е призната за виновна за военни престъпления. Тези компании също допринасят за нейната „атомна дипломация“ и за международната несигурност. И тъй като унгарският президент твърдо заявява, че руската ядрена енергетика няма да бъде обект на санкции в Европа, те могат да прилагат дребни търговски лостове в пълна дискретност.
*Превод Георги Саулов
**В естественото си състояние уранът съдържа 0,7% уран 235, единственият разпадащ се изотоп, и 99,3% уран 238, който не се разпада. Това количество на разпадащия се изотоп е прекалено малко, за да поддържа верижната реакция в съвременните ядрени реактори. Затова е необходимо посредством промишлена преработка да се увели концентрацията на уран 235. Тази операция се нарича обогатяване. Желаната концентрация е между 3% и 5%.
***Те се разпределят както следва: в Бангладеш (2), в Китай (4), в Египет (3), в Индия (5), в Иран (1), в Словакия (1) и в Турция (4).
