Офшорната вятърна енергия се откроява като надеждна алтернатива на изкопаемите горива. България има значителен потенциал за производство на електроенергия от вятъра в морските пространства. Оползотворяването му ще спомогне за намаляването на рисковете пред енергийната и климатична сигурност на страната. За развитието на сектора е необходимо създаването на прозрачна и последователна регулаторна рамка, която да насърчи инвеститорите да разработят конкретни проекти. Нейното създаване ще бъде част от обсъжданията в Народното събрание в следващите седмици.
Според настоящите, до голяма степен консервативни прогнози, Полша, Хърватия, Румъния и България имат потенциал да осъществят проекти за вятърни централи в морските пространства с общ капацитет от 15 ГВт до края на десетилетието. Освен това очакванията са за изграждането на общо около 40 ГВт капацитет до 2050 г., което все още представлява малък дял от целта от 300 ГВ, включена в Стратегията на ЕС за офшорна възобновяема енергия, става ясно от дискусията на кръгла маса „Ветровете на промяната: възобновяема енергия в морските пространства за по-сигурна и устойчива Централна и Източна Европа“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, представил и свой доклад по темата.
За да се осъществят тези проекти е необходимо да се преодолеят редица управленски дефицити, сред които са липсата на стратегическа визия, неясната регулаторна рамка, техническите пречки, свързани с развитието на електропреносната мрежа и пристанищната инфраструктура, както и разпространени митове за въздействието на офшорния вятър върху природата и биоразнообразието, които подкопават обществената приемственост.
По време на събитието е обсъден внесения в Народното събрание през 2022 г. цялостен проект на Закон за възобновяемите енергийни източници в морските пространства, който все още не е приет. Проектозаконът предлага два подхода за разработване на вятърни проекти, посредством търгове за перспективни зони за разполагане на офшорни вятърни централи на основата на обновен Морски пространствен план на България. Последният беше одобрен през пролетта на 2023 г., но не съдържа конкретни територии за развитие на сектора. Междувременно, Европейската комисия подкрепи изграждането на първия демонстрационен проект за плаваща вятърна централа в Черно море.
Техническият потенциал за инсталиране на вятърни централи в морските пространства в българския участък на Черно море се оценява на 116 ГВт, като една пета от тях могат да бъдат реализирани чрез използване на зряла технология за прикрепяне към дъното. Въпреки това, до 2040 г. вероятно ще бъдат построени централи с капацитет, оценяван на между 3 и 4 ГВт нови мощности.
България и Румъния следва да положат съвместни усилия за отключване на развитието на сектора, тъй като това може да послужи като обща платформа за привличане на интереса на големите инвеститори в сектора, развитието на пристанищната инфраструктура, осигуряването на финансиране за предварителни проучвания и трансгранични проекти, като например за разширяване на морската и сухоземната електропреносна мрежа.
