Бързото приемане на изкуствения интелект може да намали заплатите, но засега създава, а не унищожава работни места, особено за младите и висококвалифицираните, показва изследване*, публикувано от Европейската централна банка…
Последните постижения в областта на изкуствения интелект (AI) съживиха дебата за въздействието на новите технологии върху работните места. Вълните от иновации обикновено са придружени от безпокойство относно бъдещето на работните места. Това опасение продължава, въпреки че историята показва, че предишните страхове относно излишния труд са били преувеличени. Всъщност в тази статия показваме, че по време на бума на задълбочено обучение през 2010 г., професиите, които са потенциално по-изложени на технологии с активиран AI, всъщност са увеличили дела си в заетостта в Европа. Въпреки това, журито все още не знае дали същото може да се очаква от новите разработки в технологиите, поддържащи AI. Когато излезе присъдата, тя може да донесе печалба или загуба – не само за работните места, но и за равенството и просперитета в Европа.
Доказателствата досега за ИИ и заетостта
Пробивите в ИИ са настъпили в много области. Те включват напредък в роботиката, контролирано и неконтролирано обучение, обработка на естествен език, машинен превод и разпознаване на изображения, като това са сямо няколко от тях. ИИ има приложения сред множество други дейности, които позволяват автоматизиране на човешкия труд в нерутинни задачи както в производството, така и в услугите – от предоставяне на медицински съвети до писане на код. Следователно ИИ е технология с общо предназначение, която може да автоматизира работата в почти всяка професия. Той е в контраст с други технологии като компютъризация и индустриална роботика, които позволяват само ограничен набор от задачи да бъдат автоматизирани чрез прилагане на ръчно определени правила.
Емпиричните доказателства за ефекта на технологиите с ИИ върху работните места и заплатите все още се развиват. Например няколко заключения на изследователи показват, че професиите, които са по-изложени на ИИ, нямат значително въздействие върху заетостта. Въпреки това се установява, че предприятията, използващи ИИ, намаляват общото наемане на хора. Това би означавало, че докато се създават нови задачи, ИИ замества човешкия труд в подгрупа от задачи. Освен това изследователи откриват, че професиите, засегнати от ИИ, всъщност изпитват леко увеличение на заплатите. В друга бележка са твърди, че в сравнение със софтуера или роботите, технологиите с активиран ИИ вероятно ще имат по-голямо въздействие върху висококвалифицираните работници по-специално. Междувременно литературата до момента се фокусира предимно върху Съединените щати.
Нови доказателства за Европа
В неотдавнашен доклад изследваме връзката между технологиите, поддържащи ИИ, и дяловете на заетостта в 16 европейски страни през периода 2011-19.
През тези години се наблюдава възход на приложения за дълбоко обучение като обработка на език, разпознаване на изображения, базирани на алгоритми препоръки или откриване на измами. Въпреки че са по-ограничени по обхват от настоящите генеративни ИИ модели като ChatGPT, приложенията за дълбоко обучение са революционни – и все още предизвикват опасения относно въздействието върху работните места. Ние използваме данни на трицифрено ниво на професия (според Международната стандартна класификация на професиите) от Проучването на работната сила на Евростат, както и две прокси за потенциална автоматизация с ИИ, заимствани от литературата.
Тези данни разкриват, че около 25% от всички работни места в тези европейски страни са били в професии, силно изложени на автоматизация с ИИ – по-специално, в горната трета от мярката за експозиция. Степента на излагане е колкото възможност, толкова и риск. Резултатът за работните места зависи от това дали технологиите, поддържащи ИИ, ще заменят или допълнят труда. В сравнение с професиите, които са по-изложени на напредъка в софтуера, тези, които са по-изложени на AI, наемат по-голям дял висококвалифицирани работници (графика 1). Това подкрепя тезата, че технологиите с AI могат да се конкурират с висококвалифицирани работни места. Въпреки че излагането на въздействието на технологиите варира за различните нива на умения, то е относително еднакво за различните възрастови групи (не е показано на диаграмата).
Какво казват резултатите за въздействието на ИИ върху заетостта?
Откриваме положителна връзка между активираната от AI автоматизация и промените в дяловете на заетостта в нашата извадка от 16 европейски държави, независимо кой прокси използвахме, като очакваното увеличение на дела на заетостта в сектора е 4,3%.
Технологично активираната автоматизация може също да повлияе на относителните дялове на заетостта на различни нива на умения и по този начин да повлияе на неравенството в доходите. Литературата относно поляризацията на работните места показва, че средноквалифицираните работници на работни места с интензивна рутина са склонни да бъдат заменени от компютъризация. За разлика от това, често се твърди, че автоматизацията с AI е по-вероятно да допълни или замени работни места в професии, които наемат висококвалифицирана работна ръка.
Относно връзката между промените в заетостта и активираната от AI автоматизация по ниво на образование, става ясно, че за професиите, при които средните образователни постижения са в групите с ниски и средни умения, излагането на ИИ не изглежда да промени значително нещата. Въпреки това, за групата с високи умения откриваме положителна и значима връзка: повишаване дела на заетостта в сектора с между 3,1% и 6,7%.
Автоматизацията с AI изглежда е по-благоприятна за онези професии, които наемат относително по-млади работници. Независимо от използвания индикатор за изкуствен интелект, очакваната полза за по-младата група изглежда е двойно по-голяма от тази за другите възрастови групи.
По този начин автоматизацията с AI се свързва с увеличаване на заетостта в Европа – най-вече за професии с високи умения и по-млади работници. Това е в противоречие с доказателствата от предишни технологични вълни, когато компютъризацията намали относителния дял на заетостта на средноквалифицираните работници, което доведе до поляризация. Въпреки това, ние не намираме доказателства за този поляризационен модел за нашата извадка. Връзката между излагането на софтуер и промените в заетостта е нулева и няма доказателства софтуерът да замества рутинните работни места със средни умения.
Въпреки резултатите за дяловете на заетостта, нито експозицията на ИИ, нито на софтуер показва статистически значими ефекти върху заплатите. Нашите резултати показват смесена картина в 16-те европейски държави. Положителното въздействие на автоматизацията с AI върху заетостта е валидно за повечето страни, само с няколко изключения. Мащабът на въздействието обаче варира значително в различните страни. Това може да отразява различията в основните икономически фактори, като скоростта на разпространение на технологиите и образованието, или нивото на регулиране – и следователно конкуренция – на пазарите на продукти и на труда.
Твърде рано е за присъда
По време на бума на задълбочено обучение през 2010 г., професиите, потенциално по-изложени на технологии с активиран AI, всъщност увеличиха дела си в заетостта в Европа. Професиите с относително по-висок дял на по-млади и квалифицирани работници печелят най-много. За заплатите доказателствата не са толкова ясни и предполагат неутрално до леко отрицателно въздействие. Тези резултати не означават оправдателна присъда: технологиите с AI продължават да се разработват и приемат. По-голямата част от тяхното въздействие върху заетостта и заплатите – и следователно върху растежа и равенството – все още предстои да се види.
*Тази статия е написана от Стефания Албанези (Университет на Питсбърг, NBER и CEPS), Антонио Диас да Силва (Генерална дирекция по икономика, Европейска централна банка), Хуан Франсиско Химено (Banco de España, Universidad de Alcalá, CEMFI, CEPR и IZA), Ана Ламо (Генерална дирекция „Изследвания“, Европейска централна банка) и Алена Вабич (Оксфордски университет). Базиран е на статията, озаглавена „Нови технологии и работни места в Европа“ от същите автори. Авторите биха искали да благодарят на Гарет Бъдън, Майкъл Ерман, Алекс Попов и Зоуи Спрокел за техните коментари. Изразените тук възгледи са тези на авторите и не представляват непременно възгледите на Европейската централна банка и Евросистемата
