НСТС (тристранката) приключи противоречиво и днешното обсъждане на проекта за компенсации на бизнеса, известно като „схемата 60:40“.
Въпреки направените някои отстъпки от държавата, работодателите останаха неудовлетворени.
Управляващите изразиха готовност да дадат възможност всички засегнати предприятия да имат право на компенсации, като в хода на онлайн дискусията, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се съгласи с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби.
Спорен беше въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на ПМС, спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г. Част от социалните партньори предложиха за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение беше спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г. Сред спорните въпроси беше и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка, беше възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.
Председателят на БСК Радосвет Радев обаче предупреждава – „Това постановление се занимава с възнагражденията на работещите. Подкрепата на икономиката не е само заплати. Не е само спасяване на хора. Подкрепата на икономиката включва цени на тока, осигуряване на транспортни коридори, работа на митниците и какво ли още не. Неща, за които ние не сме проронили и дума. Затова казвам, че това е първа стъпка. Ако не направим останалите стъпки, ние пишем некролога на българския бизнес.“
В същото време от АИКБ са категорични, че широко прокламираната подкрепа от 60 %, всъщност е едва 23 %, а прекратилите дейност предприятия все едно няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия.
Забранено им е да работят поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77 %, за да получат от държавата работниците им 23 % от нетния им доход.
От АИКБ са убедени, че подкрепата ще ползват само онези, които имат пари кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея и по този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси.
АИКБ не подкрепя тази мярка за спрените предприятия по три основни причини:
- Тя е неработеща и контрапродуктивна, защото няма да изпълни главната потребност на обществото и икономиката – запазването на работните места и в този си вид тласка към съкращения в предприятията спрели работа.
- Тя е неефективна и неефикасна от гледна точка на разходване на ограничения ресурс на държавата.
- Тя е дълбоко подвеждаща и ще доведе до засилване на общественото напрежение.
Още по-рано днес асоциацията предложи вместо 60 процента, държавата да компенсира с 80 процента бизнеса. От АИКБ конкретизират – подкрепата за прекратилите дейността си предприятия трябва да бъде безусловна и да компенсира напълно доходите на работниците, получаващи минимални заплати, а интензитетът й да намалява за средните и високи заплати.
В крайна сметка тристранката приключи дискусията си, решавайки до обяд на утрешния 29 март – неделя, членовете на НСТС да изпратят писмените си бележки и предложения, с цел прецизиране на текстовете в Постановлението, а в понеделник (30 март) на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието.
