Като потребител на услугите за фискализация, работодателските организации апелират за създаването на справедлива, прозрачна и изпълнима алтернатива за фискализация за неприсъствената търговия.
Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да бъде тази алтернатива, която да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП.
Това се казва в позиция на работодателските организации по повод писмо на производителите на фискални устройства до изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова.
В писмото производители на касови апарати се обявяват срещу обсъжданата идея софтуерните програми за управление на продажбите на фирмите да се вържат директно със сървърите на НАП и по този начин да направят фискалните устройства излишни.
„Въвеждането на софтуерна фискализация в търговските обекти крие сериозни рискове за събираемостта на приходите в бюджета, тъй като не може да бъде гарантирано, че всички транзакции ще бъдат регистрирани и информацията ще предадена към НАП„, заявяват четирима от най-големите в страната производители на фискални устройства – „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“.
Притесненията са, че се обсъжда внедряване на т.нар. софтуерна фискализация – отчитането на оборотите на фирмите в сървърите на НАП да става директно от компютрите на търговците чрез специален софтуер, без да се ползва посредничеството на касовите апарати.
Засегнатите от промяната производители на касови апарати обаче алармират, че се предлага техните устройства да се заменят с „някакъв имагинерен софтуер“ и облачна структура на свързване. Това според тях ще създаде условия за „нерегламентирана намеса и модифициране на информацията“, предавана към НАП. И посочват, че съществуващата в момента система за отчетност в най-голяма степен гарантира интересите на фиска и финансовата отчетност на търговските обекти.
Според работодателите обсъжданият режим гарантира и сигурността на фискалната информация – чрез употребата на дигитални сертификати, които гарантират идентичността на търговеца еднозначно и криптират съдържанието на неговата търговска информация.
Опонирайки на производителите на фискални устройства, бизнесът е на мнение, че в тази фискална отчетност няма нищо имагинерно. Работодателите са на мнение, че това е модел за фискализация, прилаган успешно в страни от и извън Европейския съюз, който ще даде на българската икономика важен инструмент, чрез който да заеме подобаваща позиция в ерата на глобална дигитализация на търговската дейност.
Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия, подчертават от АОБР – асоциацията, обединяваща работодателските организации.
На искането от производителите на фискални устройства да се приложи Наредба Н-18 (по която търговците масово трябваше да подменят апаратите си, за да отговорят на новите технически изисквания за връзка със сървърите на НАП), бизнесът отговаря, че опитите за поставяне на регулация в нея за СУПТО (Софтуери за управление на търговските обекти) са доказали невъзможността за поставянето на рамка и модел на работа при разнообразието от софтуерите за управление на дейността, както и тяхното подчинение на фискалните устройства.
Сред аргументите на работодателите е, че за целите на неприсъствената търговия, при която продавачът на стоката и клиентът не се срещат за извършване на сделката, пренасянето на хартиен фискален бон представлява затруднение, а в случаите на продажбата на услуги от разстояние – е единственото, за което е нужно да се организира транспорт.
Алтернативният режим – за издаване на фискален бон в електронен вид – е недостъпен за търговците, които имат и физически магазини, а освен това, задължава електронните магазини, които най-често са на наета компютърна инфраструктура, да имат директна връзка с фискално устройство, което на практика го прави неприложим за голямата част от търговците.
