Рязко се влошава оценката за бизнес климата, което е провокирано от ковид-кризата през изтичащата година.
Това е едно от заключенията на традиционната анкета, която прави Българската стопанска камара. Допитването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2020 г. сред 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%.
Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.
Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (74%), както и често променящата се нормативна уредба (67%) са най-големите пречки пред бизнеса през настоящата година. Въпреки ковид-пандемията, проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години, когато беше над 70%.
Ковид-кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предходната година, вкл. обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите/оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите, сочи още проучването.
Антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключително ниска оценка – 17% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки.
За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса.
Категорично одобрение среща отказът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.
От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са се възползвали малка част от предприятията. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност – 28% са се възползвали от нея. Следващата предпочитана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят/проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.
40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% – от бюрокрация и тежка документация. 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта.
Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%), както и намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Едва 9% от анкектираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.
Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., 16% не очакват никаква промяна, а едва 11% са оптимистите, показват резултатите от допитването.
Мнозинството от анкетираните очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.
Над 80% от участниците в анкетата очакват ковид-кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2021 г. По-умерен песимизъм има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 36% от анкетираните.
