Европа се нуждае промишлените й компании да пестят енергия на фона на растящите разходи и намаляващите доставки, и те го постигат – търсенето на природен газ и електричество спадна през последното тримесечие.
Рано е да се радваме обаче. Спадът не е само защото промишлените компании изключват термостатите, те също затварят заводи, които може никога да не отворят отново, изтъкват от Ройтерс в свой анализ.
И докато по-ниското потребление на енергия помага на Европа да преодолее кризата, предизвикана от войната на Русия в Украйна и съкращенията на доставките от Москва, ръководители, икономисти и индустриални групи предупреждават, че нейната индустриална база може да се окаже сериозно отслабена, ако високите енергийни разходи продължат.
Енергоемките индустрии, като производството на алуминий, торове и химикали, са изложени на риска компаниите да преместят трайно производството си на места, където има изобилие от евтина енергия, като Съединените щати.
Въпреки че необичайно топлият октомври и прогнозите за мека зима помогнаха за понижаване на цените, природният газ в Съединените щати все още струва около една пета от това, което компаниите плащат в Европа.
„Много компании просто спират производството“, казва Патрик Ламерс, член на управителния съвет на E.ON. Това може да доведе до деиндустриализация на Европа много бързо, добавя той.
Този месец еврозоната достигна най-слабото си ниво от май 2020 г., сигнализирайки, че Европа върви към рецесия.
Международната агенция по енергетика изчислява, че търсенето на промишлен газ в Европа е спаднало с 25% през третото тримесечие спрямо година по-рано. Анализаторите изтъкват, че зад спада стоят широко разпространените спирания, тъй като повишаването на ефективността само по себе си не би довело до такива спестявания на енергия.
„Правим всичко възможно, за да предотвратим намаляване на промишлената дейност“, заявява говорител на Европейската комисия. Но когато времето стане по-студено и домакинствата започнат да се отопляват, индустриалният сектор ще бъде първият, който ще се изправи пред съкращения в случай на недостиг, предупреждават икономисти.
Европейската промишленост пренасочва производството към места с по-евтина работна ръка и по-ниски други разходи от десетилетия, но енергийната криза ускорява това преселване, отбелязват още анализатори.
„Ако цените на енергията останат толкова високи, че част от европейската индустрия стане структурно неконкурентоспособна, фабриките ще затворят и ще се преместят в САЩ, където има изобилие от евтина шистова енергия“, споделя Даниел Крал, старши икономист в Oxford Economics.
Например, производството на първичен алуминий в ЕС е намаляло наполовина, с 1 милион тона през последната година. Търговските данни, събрани от Ройтерс, показват, че всичките девет завода за производство на цинк в блока са намалили или спрели производството, което е заменено от внос от Китай, Казахстан, Турция и Русия.
Повторното отваряне на завод за топене на алуминий струва до 400 милиона евро и е малко вероятно, предвид несигурните икономически перспективи на Европа, коментира Крис Херон от индустриалната асоциация Eurometaux. „Исторически, когато се случат тези временни спирания на производството, като последица идват постоянните“, добавя той.
Усилията на Запада да осигури доставки не само за енергия, но и за ключови минерали, използвани в електрически превозни средства и възобновяема инфраструктура, също са изложени на риск от високите цени на енергията. Очаква се Брюксел да предложи ново законодателство в началото на следващата година – Европейският закон за критичните суровини – за изграждане на запаси от минерали, незаменими при прехода към зелена икономика, като литий, боксит, никел и редкоземни елементи.
Но без повече възобновяема енергия и по-ниски разходи е малко вероятно компаниите да инвестират в Европа, предупреждава Емануеле Маниграси, старши мениджър по климата и енергията в European Aluminium.
Индустриалната ерозия вече е в ход. Европа стана нетен вносител на химикали за първи път тази година, според Cefic, Европейският съвет на химическата промишленост. Повече от половината от европейското производство на амоняк, ключова съставка в торовете, е спряно и е заменено от внос, според Международната асоциация за торове.
Норвежкият производител на торове Yara намали с две трети европейското си производство на амоняк и няма непосредствени планове да го увеличи отново. „Наблюдаваме отблизо ситуацията на газовия пазар и правим планове за действие в извънредни ситуации“, споделя пред Ройтерс изпълнителният директор Свейн Торе Холсетер.
Миналата седмица най-голямата химическа група в света BASF постави под въпрос дали има бизнес условия за нови заводи в Европа. Компанията също така предупреди, че ще трябва да спре производството в основния си обект в Лудвигсхафен – най-големият промишлен потребител на енергия в Германия – ако доставките на газ паднат под половината от нуждите.
Някои фирми, включително немският производител на вискозни влакна Kelheim Fibers, който доставя на Procter & Gamble, търсят други източници на енергия. Тази година германската компания е намалила два пъти производството във фабриката си в Бавария. „От 1 януари ще можем да преминем към петрол“, казва изпълнителният директор Волфганг От, докато компанията търси помощ от правителството за смекчаване на разходите за енергия. Той дори обмисля проект за слънчева енергия от 2 мегавата.
Германските индустрии търсят по-бързи одобрения за преминаване от газ към по-замърсяващи горива, като предупреждават, че в противен случай ще бъдат принудени да намалят производството, за да постигнат целите на Берлин за икономии.
