fbpx

Европейската комисия в менгемето между енергийната и климатичната криза

Една от многобройните последици от войната в Украйна е необходимостта Европейският съюз да се освободи от зависимостта си от руските горива. Това обаче крие опасността да попадне в зависимост от други източници на газ по света, от САЩ например. Множество екологични неправителствени организации непрекъснато напомнят, че Европа трябва да ускори енергийния си преход, за да отговори на климатичните предизвикателства. Тази седмица Европейската комисия представи амбициозни предложения, които се опитват да съвместят постигането на двете на пръв поглед противоположи цели, пише в свой анализ RFI*.

Наречен „RePowerEU“, този план на комисията се стреми да отговори на тези две предизвикателства. Първо, намаляването на зависимостта от руския газ, като същевременно се гарантират доставките за Европа на най-добрите цени. Това означава в кракто- и средносрочен план да се изградят нови пътища на газа в Европа. За тази цел в предложението на Комсията са предвидени 10 млрд. евро. Те ще бъдат инвестирани в инфраструктури, газови терминали в Германия и Финландия, газопроводи в южна Европа, по които да тече газът от САЩ, Катар и други части на света.

Много неправителствени организации считат, че тези пари трябва да отидат преди всичко за развитието на възобновяемите енергии, като по този начин се даде възможност ЕС да постигне целите, които си постави през миналата година със закона за климата. Това означава намаляване с 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2050 година.

В своите предложения Европейската комисия заявява още по-големи амбиции в областта на възобновяемите енергии

Това е другият стълб на плана. Европейският съюз демонстрира още по-амбициозна цел от тази, поставена през миналата година. Комисията вече предвижда не 40%, а 45% от енергията през 2030 г. да бъде произведена от възобновяеми енергийни източници. Това означава удвояване на фотоволтаичните инсталации през следващите 3 години и поставяне на слънчеви панели на покривите първо на търговските и обществените сгради, а след това и на жилищните сгради, които са в процес на изграждане. По-амбициозни са и целите по отношение на вятърната енергия. ЕС очаква енергията от ветрогенераторните паркове да достигне през 2050 г. 50% от цялата произведена електроенергия, което е три пъти повече от настоящия момент.

Комисията иска също така да премахне пречките, които в момента съществуват пред възобновяемите енергии

Административните пречки не са малко. Комисията иска да облекчи разрешителните процедури за изграждането на слънчени и ветрогенератони паркове – строителни разлешения, проучвания за въздействие… Сега се наблюдават прекалено дълги срокове на издаване на разрешителните, от което се оплакват предприемачите. Друг проблем, който се появи през последните месеци, е доставката на оборудване за изграждане на съоръженията.

От гледна точка на възобновяемите енергии, производствените вериги са световни и се намират под напрежение. Конкуренцията между купувачите на оборудване, предимно за фотоволтаични паркове, е изключително остра. А производителите на панели са съсредоточени преди всичко в Азия. В тази област ЕС трябва да намери начини да възвърне производствената си самостоятелност. Особено ако наистина иска да увеличи мощностите от възобновяеми енергийни източници.

Остава държавите и Европийският парламент да се разберат…

Енергийната криза, породена от икономическото възстановяване след пандемията и от конфликта в Украйна, налага нарастване на възобновяемите енергии като най-рационалната възможност. Възобновяемите източници са стратегически актив, казва евродепутатът Паскал Канфен. Евродепутатите в своята цялост поддържат засилването на активността на ЕС в тази сфера.

Но енергийната политика е от национална компетенция и дебатите между държавите-членки на Съвета на 30 и 31 май обещават да бъдат разгорещени. Още повече огромните инвестиции, които се оценяват от Комисията на 210 млрд. евро, трябва да се вземат от вече съществуващите фондове на плана за възстановяване. Но това, което се разиграва в момента, припомнят екологичните НПО, е за доверието в ЕС и искреността му в борбата срещу климатичните промени 6 месеца преди следващата среща на COP в Египет.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"