Микрочиповете са малките двигатели на съвременния икономически растеж – и само малка част от тях се произвеждат в Европа. Законодателство, въведено през 2022 г., предлага блокът да удвои дела си в световното производство на чипове до 20% до 2030 г. Това не работи, което означава, че промяната във фокуса е оправдана, отбелязва коментар на Ройтерс.
Според агенцията, която цитира проект на така наречения Закон за чиповете 2.0 на ЕС, блокът иска да увеличи вътрешното търсене на произведени в Европа чипове, отчасти като накара правителствата да ги купуват от местни стартиращи компании. Ръководителят на технологичния отдел на блока Хена Виркунен ще очертае тази седмица по-широките планове, които допълват първоначалния Закон за чиповете отпреди три години.
Фокусирането върху стимулиране на местното търсене на авангарден силиций ефективно признава ключовия недостатък на стария подход. Мечтата беше да се накарат производители на чипове като Intel или TSMC да изградят производствени съоръжения или „фабрики“ в Европа, подпомогнати от субсидии. И все пак този подход, ориентиран към предлагането, се провали, до голяма степен защото нямаше ясен отговор на въпроса кой в Европа ще купи най-съвременните полупроводници.
Intel отмени планираното изграждане на две „мега фабрики“ в Германия миналия юли. Това беше до голяма степен финансово решение. Но то отразяваше и липсата на ангажименти от страна на европейските клиенти. Водещите фабрики изискват водещи местни разработчици на чипове, които да ги използват, а Европа не разполага с такива. Използването на държавни средства би могло да даде тласък на млади, авангардни стартиращи компании за чипове, дори и да не промени играта.
Наред с това би имало смисъл да се опрости и централизира начинът, по който Европа разпределя субсидиите. Сравнението със САЩ е особено контрастно. Американският закон за CHIPS и науката от 2022 г. мобилизира 39 милиарда долара федерално финансиране за безвъзмездни средства и заеми за потенциални разработчици на фабрики и им предложи 25% федерален данъчен кредит за инвестиции. След това отделните щати също биха могли да допринесат.
Въпреки че Законът на ЕС за чиповете обеща да набере 43 милиарда евро в подкрепа на полупроводниците, те не бяха изтеглени изцяло от един голям фонд. Част от финансирането беше пренасочено от други европейски програми, докато от държавите членки се очакваше да осигурят големи субсидии. След това комисията щеше да оцени предложенията. Рационализирането на процеса би било трудно предвид политическите ограничения на Брюксел, но сега е добър момент да се опита.
По-големият въпрос е дали европейските политици могат реално да направят нещо, за да изградят авангардни фабрики на континента. Брюксел има слаби резултати в стимулирането на корпоративните иновации.
Ако това продължи да е така, Европа има други начини да запази своята значимост в надпреварата за изкуствен интелект. Най-ценната компания в блока, ASML, изгражда машини, които са ключови за производството на почти всеки усъвършенстван полупроводник на земята. Besi и ASM International, и двете също нидерландски, произвеждат оборудване, което е от решаващо значение за сглобяването и производството на чипове. Германската Infineon Technologies произвежда силови полупроводници, които могат да контролират и управляват електричеството в центрове за данни, докато френската Soitec произвежда основните материали, върху които се изграждат чиповете.
С други думи, Европа има няколко тихи ключови звена в индустрията за чипове, дори и да няма собствена авангардна фабрика. Това би трябвало да смекчи опасенията, ако последната версия на Закона на ЕС за чиповете се окаже толкова неефективна, колкото и предишната.
