Средният годишен разполагаем доход в ЕС на глава от населението възлиза на 18 706 PPS през 2022 година, сочи анализ на Евростат. Той варира значително в държавите-членки на ЕС, като за съжаление България е последна по всички измирвани показатели, а в случая е на дъното с 9 671 PPS срещу 33 214 PPS в Люксембург.
Най-високите нива на доход на глава от населението са отчетени в централните и северните държави-членки на ЕС. Среден разполагаем доход от над 21 000 PPS на жител е регистриран в Люксембург, Холандия, Австрия, Белгия, Дания и Германия. За разлика от това средният разполагаем доход е по-нисък в повечето южни и източни държави-членки. Среден разполагаем доход под 13 000 PPS на жител е регистриран в Латвия, Хърватия, Португалия, Гърция, Унгария, Румъния, Словакия и България.
Средният разполагаем доход осигурява мярка за средния жизнен стандарт, но не обхваща разпределението на доходите. Коефициентът на Джини показва степента, в която разпределението на доходите в дадена страна се отклонява от напълно равно разпределение. Стойност на Джини 100 означава, че само един човек получава целия доход в страната, докато стойност на Джини 0 означава, че доходът се разпределя поравно между цялото населението.
Неравенството в доходите, измерено чрез коефициента на Джини, е над средното за ЕС в 11 държави-членки
През 2022 г. коефициентът на Джини за ЕС е 29,6. Най-високите различия в доходите сред държавите-членки на ЕС (с коефициент на Джини най-малко 34,0) са регистрирани в България (38,4), Литва (36,2) и Латвия (34,3). Група от държави-членки с коефициент на Джини над средния за ЕС от 29,6 и вариращ между 31,0 и 33,9 включва Малта, Гърция, Естония, Испания, Португалия, Румъния и Италия.
В Хърватия, Германия, Кипър, Люксембург и Франция коефициентите на Джини са близки до средните за ЕС, което показва разпределението на доходите в съответствие с коефициента на ЕС. В другия край на скалата доходите са по-равномерно разпределени в Словакия, Словения, Чехия и Белгия, където коефициентът Джини е по-малък от 25,0.
За ЕС като цяло социалните трансфери (включително пенсии) водят до увеличение от 5416 PPS на жител на средния разполагаем доход, като социалните трансфери, различни от пенсиите, допринасят за 1537 PPS.
Най-големите трансфери са наблюдавани в Люксембург, където те (включително пенсии) увеличават средния разполагаем доход с 8 395 PPS на жител. Социалните трансфери (включително пенсии) също са относително високи в Австрия (7 501 PPS) и Франция (7 069 PPS).
България отново е последна с 2500 PPS, като делънт на пенсиите е почти две трети.
Интересно е да се сравни нивото на социалните трансфери в държавите-членки на ЕС, включително и без пенсиите. В Естония социалните трансфери, включително пенсиите, през 2022 г. са били само около 1,5 пъти по-високи от социалните трансфери без пенсиите. За разлика от това в Румъния стойността на социалните трансфери, включително пенсиите, е 7,4 пъти по-висока от социалните трансфери без пенсии. И накрая, в Гърция, Португалия и Хърватия социалните трансфери, включително пенсиите, са съответно 6,7, 5,6 и 4,5 пъти по-високи от трансферите без пенсии.
България стои сравнително добре единствено по показателя разполагаем доход в реално изражение, показващ годишното развитие на покупателната способност на домакинствата след финансовата криза от 2008 г.
През 2022 г. разполагаемият доход в реално изражение в ЕС е при индекс 120, което показва, че средно има реално увеличение от 20% на разполагаемия доход от 2010 г. насам.
В ЕС повечето държави членки отчитат увеличение на средния разполагаем доход в реално изражение. Румъния оглавява класацията на реалния разполагаем доход с индекс от 226, което отразява повече от двойно увеличение от 2010 г. насам. Следват Литва с 200, Естония 193 и Латвия 192. България е шеста със 153.
За разлика от тези държави, Гърция има най-нисък индекс от 74, което показва спад спрямо 2010 г. Испания и Франция са малко под референтната стойност за 2010 г. с 99, докато Кипър го изравни със 100, а Италия леко го надмина със 101.
