До 2022 година страната ни трябва да постигне (в средни стойности):
- производителност на труд – 60% от тази на Европейския съюз
- БВП на глава от населението – 60% от този на ЕС
- компенсация на 1 нает – 60% от тази на ЕС
- разходи за социална защита – 20 % от БВП
Това са целите, заложени в сключеното Национално тристранно споразумение между правителството и социалните партньори – работодателските организации и синдикатите. Това става ясно след тяхна среща с премиера Борисов и министри от кабинета, проведена в МС.
Споразумението е 2-годишно, като са формулирани 5 основни акцента за първите 6 месеца:
- Бизнес среда и икономика
- Енергетика
- Европейска зелена сделка
- Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция
- Политики за социална защита
Сред целите са издигане в национален приоритет приемането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II; намаляване броя на административните структури и продължаване на административната реформа; прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Приемане на „Национална стратегия за участие на България в четвъртата индустриална революция Индустрия 4.0“.
В енергийния сектор е заложено да бъде приета балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия. Споразумението включва и провеждане на преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Трябва да се изготви Национална програма за функционирането на комплекса Марица-Изток, която да е основана на реална оценка на текущото състояние на комплекса, наличния въглищен запас и техническите характеристики на централите, както и предприемане на действия за включване на България в платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за затваряне на централи и/или намаляване на производствени мощности. Записано е и повишаването капацитета на държавната администрация (КЕВР) за разследване и наказване на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация. Изисква се и осигуряване на свързаност (пазарно обединение) на пазара „Ден напред“ с цел постигане на оптимално ценово балансиране на цените на електроенергията.
По темата за европейската зелена сделка е разписано, че реализирането на високите амбиции по отношение на климата на ЕК, формулирани в Европейската зелена сделка, в заявената степен, със заявената скорост и недостатъчни компенсаторни механизми заплашва да застраши конкурентоспособността на ЕС като цяло, както и на България и то не само в ЕС, но и на местно ниво – на Балканите. Преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификите на всяка една държава членка. Трябва да заявим ясно националната позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително за необходимост от дерогации за въглищните ни централи след 2025 година по отношение на ограниченията за ползване на допустима държавна помощ. Планирано е и проучване на възможностите за изграждане на паро-газови централи и на индустриална система за съхранение на енергия, включително на база ПЧП в комплекса „Марица изток“ в т. ч. в рамките на анализа по т. 3.
Най-мащабния раздел е свързаният с демографията, образованието, пазара на труда и трудовата миграция. Изисква се разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход. Аутсорсване на регистрацията им в целево създаден от социалните партньори, подписали това споразумение, бипартитен орган с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им. Ще се търси и промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната (кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите през определен период в България). Трябва да бъде разработена и национална програма за жилищна политика включваща:
- енергийна ефективност на жилищните сгради;
- създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти;
- решаване на проблема с незаконните жилищни сгради.
Заложено е и осигуряването на възможност чуждестранни граждани, придобили исшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България, както и възможност за лица от български произход за придобиване на статут на уседналост след 3 години законно пребиваване на територията на страната (18 месеца от които действителни).
Трябва да се предприемат мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор.
Цел е и повишаване на дигиталните умения на българските граждани при споделена отговорност чрез подкрепа за провеждане на държавни политики в системите на средно и висше образование и системата за квалификация и преквалификация на човешките ресурси в страната.
Страните по споразумението са се договорили, че за неговото изпълнение се разработват три последователни плана за действие, в които се конкретизират съответни дейности и се прави текуща оценка за изпълнението.
