Българският износ през 2020 г. e 31.9 млрд. щ.д. . Това е по-малко от износа през 2019 – 33,4, и през 2018 – 33,7 млрд. щ.д. Въпреки това България се изкачва на 58 място сред всички износители в света (60 място през 2019 г. и 64 за 2018 г.), непосредствено след Нигерия и Литва и преди Оман и Колумбия.
В ЕС сме на 21 място, с едно по-надолу от 2019 година.
Това сочи анализът на Българската стопанска камара „Мястото на България в световния износ през 2020 г.“.
На база огледални данни, България е изнесла стоки за отбраната поне за 615 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям.
Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 г. спрямо 2019 г. е 4.4%, а кумулативно за последните 5 години има ръст от 20%. Световният внос е намалял със 7% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 3%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари, отчитат от БСК.
Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи стоки формират 1/3 от износа ни.
Сред основните констатации обаче е това, че преструктурирането на българския износ се „случва“ прекалено бавно. Все още износът на суровини и материали за последваща обработка заема такъв дял, че не допринася за излизането ни от категорията „най-бедната държава в ЕС“. Вероятно България е загубила от инерцията на предприсъединителния период и първите години след присъединяването и са необходими нови инструменти за промяна. Те трябва да са насочени към опериращите в България иновативни предприятия с голям растеж и предлагащи стоки и услуги с висока и много висока добавена стойност.
Ролята на чуждестранните инвестиции е важна, особено за заетост, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестиции, сочи анализът.
Технологичното обновление става бавно и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и програмата за развитие на селските региони. Прекалено често се констатират инвестиции в производство на продукти без никакви умения за реализацията им и пазарни познания.
Изтъква се, че българските предприемачи имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност.
В същото време се отчита увеличаване на многообразието на стоки с по-висока добавена стойност, чийто износ се влияе в по-малка степен от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност.
Анализът сочи още, че нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.
Според статистиката стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2020 г. е катодна мед – 1 183 мил. щ.д. – 19% ръст спрямо предишната година. Така спадът от 20% предишната година е почти напълно компенсиран. Следва анодната мед с износ за 993 мил. щ.д. и ръст от 27%, медикаменти за 806 мил. щ.д., концентрати на благородни метали за 695 мил. щ.д. и ръст 18%, пшеница за 695 мил. щ.д. и спад от 25% (944 мил. щ.д. за 2019 г.). Тези пет стоки генерират почти 14% от износа ни.
Общо водещите 10 стоки формират 21,8% от износа. След тях се нареждат: биодизел, кабелни снопове за автомобилостроенето, слънчогледово олио, велосипеди със спомагателен двигател, медни руди и концентрати, прекъсвателна електроапаратура, стъклен амбалаж, електроенергия, тръбопроводи от каучук, пръти и профили от стомана.
