Многобройните горски пожари, които бушуват във Франция от началото на лятото, вече са отделили рекордни количества въглероден диоксид в атмосферата, според сателитни данни. Благоприятствани от глобалното затопляне, тези пожари също засилват парниковия ефект, като отделят CO2 и същевременно намаляват броя на наличните дървета за абсорбирането му, пише France 24*.
Обхваната от незапомнени жеги, Франция продължава да гори на запад. Пикът на горещата вълна беше достигнат в петък, 12 август, като в югозападната част на страната бяха измерени температури над 41°C. В същото време френските пожарникари, с помощта на европейските си колеги, продължават да се борят с горските пожари, по-специално в Жиронда, където огнената стихия от средата на юли опустоши горите в общините Ландирас и Тест-дьо-Бюш.
Пожарите, които бушуваха по време на последните горещи вълни в Европа, показват ясно: глобалното затопляне допринася за възникването на горските пожари, които само от началото на годината са унищожили по-голяма площ, отколкото през цялата 2021 година. Във Франция повече от 60 500 хектара са изгорели от началото на 2022 г. според Европейската информационна система за горски пожари (Effis), а месец юли държи рекорда по опожарени площи. Това е тревожен факт от гледна точка на въглеродните емисии, припомня Европейската програма за изменението на климата Коперник (CAMS), като обявява, че през това лято Франция е регистрирала най-високите въглеродните емисии от горски пожари, откакто се водят наблюдения от 2003 година.
Освобождаването на СО2 влошава качеството на въздуха
Горските пожари са коктейл от химични съединения. Сред тях има много парникови газове: главно CO2, метан и азотни оксиди, които са токсични за хората. Но пожарите отделят и аерозоли, сажди (изключително фини частици) и катрани.
Освен това, тъй като са по-многобройни и по-големи, пожарите все повече влияят върху качеството на въздуха, дишан от населението. Във Франция в средата на юли димът от пожара в Жиронда, изпълнен с фини частици и азотен диоксид, се усети в Бордо, който, с околностите, наброява повече от 800 000 жители, и дори в Париж, на повече от 500 км.
Най-важното обаче е, че изгарянето на дървета освобождава въглероден диоксид (CO2), който е основният парников газ, предизвикващ глобалното затопляне.
Само за периода юни-август 2022 г. френските пожари са освободили в атмосферата близо един милион тона въглерод, което е равно на годишните емисии на 790 000 автомобила. С този темп, пише в доклада на Коперникус, може да бъде подобрен рекордът за цялата 2003 г. (почти 1,3 милиона тона), с което 2022 г. да се превърне в най-лошата, откакто се водят наблюдения.
В Испания този рекорд беше подобрен по време на горещите вълни в средата на юли, период, белязан от опустошителни пожари в Естремадура (югозапад) и Галисия (северозапад). Данни събрани от Global Fire Assimilation System (GFAS) показват, че въглеродните емисии от пожари в Испания между 1 юни и 17 юли са били по-големи от общото им количество за периода от юни 2003 г. до юли 2021 година.
Горещата вълна на Иберийския полуостров и югозападна Франция „направи още по-тежки пожарите“, обяснява ученият Марк Парингтън. В Испания са изгорени 245 293 хектара, в Португалия – 76 423 хектара.
След като огънят бъде потушен и димът се разнесе, остава вторичното въздействие върху климата, което се изразява чрез броя на изгорелите дърветата. Те вече не могат да играят ролята си на „абсорбатори на въглерод“ (резервоари, които поглъщат по естествен или изкуствен начин атмосферния въглерод). Френските гори поглъщат 25% от CO2, отделян в страната, припомни Софи Зопа, специалист по химическите процеси в атмосферата. А тези, които остават, изпълняват все по-трудно отредената им от природата роля.
На изгорелите гори ще са им необходими поне тридесет години, за да могат отново да абсорбират въглерода, освободен по време на пожара (ако междувременно не станат жертва на нов пожар), добавя специалистът: „Горите като естествен резервоар за поглъщане на въглерода във Франция намаляват непрекъснато от 90-те години на миналия век. Това се дължи най-вече на проблеми, свързани със забавянето на растежа им и със засушванията. Пожарите играят ролята на съдействащ фактор“.
Силно замърсяване с озон
В допълнение към пожарите и въглеродните емисии, всяка гореща вълна идва и със свое повишаване на повърхностните нива на озон, съобщава програмата Коперник.
Освен с пожари и повишени емисии на въглерод, всяка гореща вълна се придружава и с увеличаване на нивото на озона на повърхността.
Този безцветен и изключително дразнещ газ се образува при взаимодействието между слънцето и емисиите от изкопаемите горива и другите замърсители, изхвърлени от автомобилите и промишлеността. Той присъства естествено в атмосферата, но на голяма височина. Когато се намира ниско в атмосферата (повърхностен или тропосферен озон), той е важен парников газ и замърсител, съставна част на градския смог, който засяга екосистемите и човешкото здраве.
„Повишеното количество озон има тежко въздействие върху здравето и води до увеличаване на респираторните и сърдечно-съдовите заболявания“, казва Марк Парингтън, учен от Отдела за наблюдение на атмосферата в програмата Коперник. „Високите стойности могат да доведат до симптоми като възпалено гърло, кашлица, главоболие и повишен риск от астматични пристъпи. La Clean Air Alliance изчислява, че замърсяването с озон причинява около един милион смъртни случая годишно. Ето защо е изключително важно да наблюдаваме нивата на повърхностния озон“.
С новата гореща вълна, обхванала по-голямата част от Европа тези седмици, прогнозите на програмата Коперник са за нови максимални дневни нива на повърхностния озон, които са доста над прага от 100 µg/m³, считан за безопасен от Световната здравна организация (СЗО), а в някои европейски столици може да достигне дори до над 120 µg/m³.
През март проучване на канадски учени публикувано в списание Science, отбеляза отрицателното влияние на дима от горските пожари върху състоянието на озоновия слой. На базата на изследванията им за последствията от пожарите през 2019-2020 г. в Австралия, те показаха, че димът, достигнал атмосферата, е причинил намаляване на концентрацията на озон и увеличаване на концентрацията на хлорните газове. Според тях, тези промени биха могли да създадат „дупки“ в озоновия слой, сравними с тези, наблюдавани през 80-те години на миналия век.
*Превод Георги Саулов
