Когато Крис Скот се събужда в новия си дом на остров Бруни, близо до Тасмания, на него му трябват 5 минути, за да отиде пеша до плажа за едночасова сърф тренировка. След това 38-годишният Скот се връща в гаража си, превърнат в домашен офис и започва работния си ден като главен мениджър по проекти в Origin Energy. Между видео разговорите с 20-членния си екип, той се разхожда из огромния си имот, а понякога завършва работния си ден с гмуркане за риба с жена си. Това се различава от живота му в Сидни през изминалите 10 години, където е работил от 9 до 5 в офис. „Много по-фокусиран съм върху работата си тук, много по-продуктивен съм“, казва Скот за преместването си на остров Бруни през миналия октомври, цитиран в публикация на БиБиСи. „Когато съм изморен, чувствам, че наистина мога да си почина и да изключа.“
Рязката промяна от класически работен режим в работа от вкъщи е била много позитивна за хора като Скот. За тези с различна среда на живот обаче предизвикателството е било далеч по-голямо. Скорошно проучване от Стамфорд показва, че само 49% от американците работят от обособен офис вкъщи, а останалите 51% работят или от спалнята си, или в някоя от общите стаи на дома. Големината и локацията на дома, както и с кого го споделяме, играят съществена роля за това, колко качествена работа можем да свършим от вкъщи по време на пандемията. Това обяснява защо възприятията за „хоум офис“ варират широко според възрастта, пола и социално-икономическото положение на човека.
Тифани Филипо от северен Лондон има много различна перспектива за работата от вкъщи спрямо тази на Скот в Тасмания. 32-годишната Филипо, която е стратег за марки и комуникации, е имала затруднения в работата от малкия си двустаен апартамент, който дели със съквартирантка. Видео разговори могат да се провеждат само от хола и една от спалните, защото единствено там интернет връзката е достатъчно силна, затова двете трябва всекидневно да правят рокади между кухненската маса и сгъваеми бюра в малките си стаи, за да се пригодят към динамичния си график. „Много е изморително да се местиш постоянно в такъв малък апартамент и да се опитваш да се съобразяваш с други хора“, казва тя. „Мозъкът ни може да взима ограничен брой решения на ден, и колкото повече го натоварваш, толкова по-малко енергия и капацитет имаш за вършене на работа“. Филипо добавя, че е забелязала нарастващо разделение между по-младите и по-възрастни работещи. „Мисля, че има голяма разлика между мениджърите и шефовете, които имат хубави офиси в домовете си и не разбират какво предизвикателство е за по-младите и по-непривилегированите да намерят пространство за работа у дома“.
В миналото младите поколения са били по-ентусиазирани за работа от дома, но в днешно време имат повече затруднения в сравнение с по-възрастните. Глобално изследване показва, че 89% от хората на възраст от 22 до 25 и 83% от хората на възраст от 26 до 30 казват, че са били подложени на повече стрес и безпокойство в сравнение с предишната година, поради пренасяне на проблеми от работата вкъщи. В сравнение с това, само 62% от хората на възраст от 55 до 74 чувствали същото. Освен това, 50% от младите споделили, че им е по-лесно да се разконцентрират (сравнено с 33% от възрастните), а 37% от тях имали проблем с поддържането на баланс между работата и личния им живот (в сравнение с 25% от възрастните).
„Това е реален проблем за по-младите служители, които нямат спокойствие вкъщи, защото мениджърите им очакват от тях просто да продължат работа. Но как може да работиш, ако нямаш работно място?“ пита Николас Блум, професор по икономика в Стамфорд. През изминалата година той провел проучване, за да разбере доколко американските служители искат да работят от вкъщи след края на пандемията. „Около 25% от хората изобщо не искат да работят от вкъщи след пандемията и те са най-вече млади, необвързани, с малки апартаменти“, обяснява той. „Други 25% искат винаги да работят от вкъщи – това често са по-възрастните, женени с деца, живеещи в къщи“.
Блум казва, че преди пандемията, работещите от вкъщи са го правели по техен избор и той вярва, че има още много какво да научим за това, в какви домашни условия дистанционната работа е положително преживяване. „Когато питам компаниите кои служители първи ще се върнат в офиса, един от най-големите фактори е това чии домашни условия са най-тежки“, казва той.
„Преди Ковид, компаниите имаха правило, че служител може да работи от вкъщи единствено, ако има обособена стая за тази цел, тъй като се знаеше за отрицателното влияние на работата от вкъщи върху менталното здраве. В днешните обстоятелства това правило не може да се спазва и ние виждаме последствията“.
