Активният туристически сезон в Кипър започва с голяма въпросителна що се отнася до гостуването на руските туристи. Под натиска на европейските санкции островът трябва да преразгледа икономическия си модел, който досега беше ориентиран главно към Москва, пише RFI*.
На този остров в Средиземно море, посещаван масово заради прекрасните си слънчеви плажове, един от всеки четирима туриста е от Русия. Тези курортисти са високо ценени в страната, разположена на юг от Гърция и чието население е в основната си част православно. Те имат дебел портфейл и не пестят разходите си. Но след като руските полети бяха изключени от кипърското въздушно пространство, както и в целия Европейски съюз, резервациите от тази вярна клиентела бяха преустановени. В нормални времена тя генерира около една пета от приходите от туризма. Кипърският банков сектор е другият голям губещ от европейските антируски санкции.
От десетилетия двете страни развиват привилегировани взаимоотношения, особено във финансовата сфера
От дълго време наличието на данъчна конвенция за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни благоприятстваше движението на капиталите. За руснаците беше много изгодно да създадат дружество на острова и да реинвестират там печалбите си. За кратко време през 90-те години малкият данъчен рай се превърна в основната дестинация за руските инвестиции в чужбина. По това време кипърското правителство предприе и други мерки за привличане на олигарсите. Между тях е и златният паспорт, предоставящ кипърско гражданство срещу големи инвестиции в недвижими имоти.
За големите руски богатства Кипър се превърна във входна врата към Европейския съюз. Страна, която в една или друга степен си затваряше очите пред повече или по-малко законни дейности като търговията с оръжие или залаганията. А в случай на икономически затруднения, Москва предоставя помощта си, както през 2011 г., когато островът беше заразен от гръцката дългова криза.
Именно след тази криза Никозия започна да проявява по-голяма избирателност спрямо инвеститорите си
Това става под натска на Брюксел, който започва да изисква по-голяма твърдост в замяна на помощта, която предоставя. И други събития накараха Кипър да втвърди благоприятните условия, които бяха запазени за руските капитали. През 2018 г. САЩ засилиха преследването на мръсни пари с руски произход. Две години по-късно беше премахнат режимът на златните визи след разразилия се скандал със закупуването на паспорти от корумпирани функционери.
Много визи бяха отнети, какъвто е и случаят с алуминиевия магнат Олег Дерипаска. На Владимир Путин също му омръзна и той реши да сложи край на данъчната коонвенция между двете страни. Въпреки тези промени, руското присъствие остана значително. През 2020 г. една четвърт от чуждестранните инвестиции в Кипър, около 100 млрд. евро, са от Русия.
Дали войната в Украйна ще доведе до „дерусификация“ на кипърската икономика?
В дните след инвазията в Украйна руската банка ВТБ отстъпи кипърския си филиал на граждани на острова. Руските депозити, които през 2013 г. възлизаха на 21 млрд. евро, спаднаха до 6,5 млрд. евро през февруари тази година. И този процес продължава с бързи темпове. Никозия възприе всички санкции. В борбата срещу турския враг, който е окупирал северната част на острова 1974 г., съюзът с Европейския съюз тежи повече от приятелството с Русия. Въпросът за коренна промяна на този модел не се поставя.
Туристическите услуги представляват 80% от БВП на Кипър. Страната не смята да поставя под въпрос тази ориентация, но иска да се освободи от имиджа, който си е създала – на място склонно към компромиси спрямо руските инвеститори с цел привличането на нова клиентела.
Защо обаче тя да не бъде украинска? Много украински и руски фирми, най-вече в сферата на информационните технологии, установиха офисите си в тази европейска страна, привлекателна с облекчените бюрократични процедури и възможности за учредяване на търговски дружества. В момента руските граждани на Лимасол, които са около една четвърт от населението на пристанището преименувано на „Лимасолград“, не възнамеряват да се изтеглят.
*Превод Георги Саулов
