България е усвоила едва 54% от средствата по европейските фондове, сочи анализ на финансовото министерство, в който се изчислява и ефектът на еврофондовете върху българската икономика, пише „Сега“.
Заключенията идват в края на втория 7-годишен програмен период и показват, че от определените за страната ни за 2014-2020 г. общо 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 млрд. евро. От тях 5.371 млрд. са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част – от държавния бюджет.
Според анализа на МФ без усвоените 6.360 млрд. евро по линия на еврофондовете, стойността на създадения в страната брутен вътрешен продукт в периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска.
Най-съществено влияние евросредствата са изиграли върху ръста на частните инвестиции. От 2014 г. до края на 2020 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано без средствата от ЕС с 23.7%.
Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта – общият ефект с натрупване за 7 години е 13.7%, докато безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е нараснала с 8.4% – основно в резултат на субсидираната заетост по европрограмите, но и заради постепенното вдигане на минималната работна заплата през последните години.
Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво благоприятно влияние върху българския износ. Нетният ефект върху експорта на български стоки и услуги за последните 7 години е доста скромен – едва 0.8% увеличение в сравнение със сценария без еврофондове, изтъква още изданието.
Анализът на МФ показва, че няколко програми сериозно изостават и България отново е изправена пред опасността да загуби евросредства, тъй като след края на програмния период имаме само две години за приключване на сметките по договорените проекти.
Най-тежко е положението с „Морско дело и рибарство“ с усвоени към 31 декември 2020 г. 33% от предвидените 113 млн. евро. Следва „Околна среда“, при която реално разплатени са 38% от планираните 1.77 млрд. евро. Проверка в Информационната система за наблюдение на еврофондовете ИСУН показва, че по тази програма всъщност са договорени проекти, надхвърлящи с 13% бюджетът й. Това обаче в никакъв случай не означава, че страната ни ще успее да реализира договорените екопроекти в следващите две години.
Подобно е положението и с ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, където от 1.789 млрд. евро, до момента са договорени почти 90%, но в края на 7-та година са изплатени 51%.
