Четирите работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, изпратиха писмо до премиера Борисов във връзка с голямото забавяне на процедурата за компенсиране на косвените разходи за въглероден диоксид.
Припомня се, че още в края на 2019 г. парламентът прие на първо гласуване внесените от Министерски съвет промени в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗД на ЗОИК).
В съответствие с „Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година“, тези промени позволяват допустимите сектори да имат право на помощ за компенсиране на косвените разходи за въглероден диоксид, считано от 1 юли 2019 г. до 31 декември 2020 г.
Вносителят на законопроекта – Министерски съвет, е определил и годишен бюджет на помощта от 33 млн. лв.
Към настоящия момент обаче промените все още не са представени за второ гласуване в пленарна зала на Народното събрание, изтъкват работодателите и отбелязват, че съседна Румъния вече е поредната страна-член на Европейския съюз, въвела финансови мерки за компенсиране на непреките разходи за въглероден диоксид за 2019-2020 г.
В писмото се отбелязва, че прилагането на въпросната финансова мярка става все по-наложително поради следните фактори:
- ефектите от COVID-19 върху националната икономика;
- увеличаването на броя на страните, преки конкуренти на България, въвеждащи тези финансови мерки;
- конюнктурата на пазара на въглеродни емисии;
- Част от подкрепените производства имат съществен принос за пълноценното реализиране на „зелената сделка” и дигиталната трансформация. В този смисъл е и решението на Комисията „ Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти на емисии на парникови газове след 2021 година” да се прилагат до 2030 г. (Съобщение на ЕК от 21.09.2020).
Уточнява се, че компенсацията ще стане чрез използването на средства от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, където постъпват приходите от продажбата на квоти СО2 в България. При съгласуваната финансова рамка това няма да доведе до нарастване на цената на електроенергията, поради предвидените буфери и възприети по-ниски нива на компенсация.
Бизнесът напомня в писмото си, че годишните доплащания в енергетиката (ТЕЦ на лигнитни въглища и когенерации) възлизат на около 1 млрд. лв и те са факторът, формиращ значителна част от фиксираната надбавка, „Задължение към обществото“. Така всички български потребители са допълнително натоварени с непазарни плащания. В останалите страни членки на ЕС няма дългосрочни договори и подобни фиксирани плащания.
