Застрахователният пазар в България продължава да се развива динамично, движен от дигитализацията и въвеждането на еврото в страната и доминиран от автомобилните застраховки. Това сочи анализ на Банка ДСК, позоваващ се на данни на КФН.
Тази тенденция се отразява пряко и в обемите на пазара, които продължават да нарастват. Общият размер на генерираните премии по всички видове застраховки достига над 2.6 млрд. евро, което представлява ръст от 12% спрямо 2024 г., по данни на Комисията за финансов надзор.
Автомобилните застраховки – безспорен лидер
И през 2025 г. най-предпочитаната застраховка остава „Гражданска отговорност“, която е задължителна за всеки автомобил. Тя формира над 31.8% от всички премии или повече от 818 млн. евро, показват данните на комисията.
На второ място се нареждат останалите застраховки, свързани с моторни превозни средства, включително КАСКО. Те генерират над 664 млн. евро и заемат близо 25% от пазара.
Имуществените застраховки и животозастраховането
Застраховките срещу пожар и други имуществени щети заемат трето място с премии от над 275 млн. евро ( ). Въпреки значението им, този сегмент остава значително по-слабо развит в сравнение с европейските пазари. Животозастраховането все по-често се разглежда като възможност за дългосрочна финансова сигурност, макар и все още да заема по-малък дял – около 7.4% от общия премиен приход.
„Българите традиционно първо застраховат активите си – автомобил и имущество – и едва след това мислят за защита на дохода и живота си. Това е устойчива, но постепенно променяща се тенденция“, изтъква Владимир Ралчев, директор “Пазар Банково Застраховане”.
Подценени сегменти и защо това е проблем
Въпреки положителното развитие, застрахователното покритие в България остава ниско – между 2% и 2.4% от БВП, при средно 7.4% за Европа.
Имущественото застраховане извън автомобилите формира едва 13.8% от приходите (при 36.5% средно за Европа), а животозастраховането остава значително по-слабо развито спрямо развитите пазари. Основните причини са комплексни, често свързани с икономически фактори и исторически изградени нагласи.
Според Ралчев за много хора застраховката все още се възприема като разход, а не като инструмент за финансова защита. Това, в комбинация с по-ниските доходи и очакването за държавна помощ при кризи, задържа развитието на доброволните застраховки, коментира още експертът.
В същото време обаче, въпреки предизвикателствата, секторът показва ясни признаци на развитие. През 2025 г. здравното застраховане отчита ръст от над 21%, а животозастраховането – около 11%, което показва постепенно диверсифициране на пазара. Положителен пример е и новата схема на Държавен фонд „Земеделие“, която с 70% съфинансиране на премиите стимулира интереса към земеделските застраховки.
Очакванията са за стабилен застрахователен пазар през годината, като автомобилното и имущественото застраховане ще продължат да доминират.
