За първи път от 2020 година външният ни дълг нараства и като процент от БВП. Данните на БНБ сочат, че през януари дългът ни възлиза на 45 083.3 млн. евро (49.9% от БВП), което е с 3962.9 млн. евро (9.6%) повече в сравнение с края на януари 2022 г. (41 120.5 млн. евро, 48.6% от БВП).
В края на януари 2023 г. краткосрочните задължения са 8203.7 млн. евро (18.2% от брутния дълг, 9.1% от БВП) и се увеличават с 1411.6 млн. евро (20.8%) спрямо януари 2022 г. (6792.1 млн. евро, 16.5% от дълга, 8% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 36 879.6 млн. евро (81.8% от брутния дълг, 40.8% от БВП), като се повишават с 2551.3 млн. евро (7.4%) спрямо края на януари 2022 г. (34 328.3 млн. евро, 83.5% от дълга, 40.6% от БВП).
Към края на януари 2023 г. 27 454.9 млн. евро (60.9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2023 г. е 10 108.1 млн. евро (11.2% от БВП). Спрямо края на януари 2022 г. (8219.6 млн. евро, 9.7% от БВП) той нараства с 1888.5 млн. евро (23%).
Външните задължения на Централната банка са 2023.8 млн. евро (2.2% от БВП). Те се повишават с 95.6 млн. евро (5%) спрямо края на януари 2022 г. (1928.2 млн. евро, 2.3% от БВП).
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции4 са 6060.8 млн. евро (6.7% от БВП). Те се увеличават с 1173.6 млн. евро (24%) спрямо края на януари 2022 г. (4887.2 млн. евро, 5.8% от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 12 627.8 млн. евро (14% от БВП). Те нарастват с 215.8 млн. евро (1.7%) спрямо същия месец на миналата година (12 411.9 млн. евро, 14.7% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 262.9 млн. евро (15.8% от БВП) в края на януари 2023 г., което е с 589.4 млн. евро (4.3%) повече спрямо края на януари 2022 г. (13 673.5 млн. евро, 16.2% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31.6% към края на януари 2023 г., при 33.3% година по-рано.
