България, Гърция и Румъния са най-малко конкурентоспособните държави-членки на ЕС. Това показва Публикуваният от Еврокомисията Индекс на регионалната конкурентоспособност (RCI), напълно преработена версия на отдавна установен инструмент, който измерва различни измерения на конкурентоспособността за всички региони на ЕС.
Напълно преработеният RCI 2.0 показва, че все още има големи разлики между регионите на ЕС, но също така, че по-слабо развитите региони подобряват своята конкурентоспособност. Индексът също така показва, че регионите на Утрехт, Южна Холандия и регионът на френската столица Ил дьо Франс са най-конкурентните региони в ЕС.
Българският северозападен регион пък е на пред-предпоследно място (232-ро) сред всички 234 региона в ЕС. Той е с индекс 46,9 (при ЕС=100). Сред последните 10 в класация е и югоизточният регион (индекс 52.6). От останалите осем – два са гръцки и шест – румънски.
Между изданията на индекса за 2016 г. и 2022 г. регионалната конкурентоспособност се е подобрила в по-слабо развитите региони, докато представянето на регионите в преход е по-смесено. По-развитите региони продължават да са с най-добри резултати.
Най-ниските стойности обаче все още са концентрирани в по-слабо развитите региони на източните държави-членки на ЕС.
Всички региони в източните държави-членки на ЕС подобриха представянето си между изданията от 2016 г. и 2019 г., докато представянето в южните региони на ЕС, които също показват относително ниски нива на конкурентоспособност, е смесено.
Между изданията от 2019 г. и 2022 г. повечето източни региони на ЕС продължиха да наваксват, включително в балтийските държави, Хърватия, Унгария, Полша и Словения. Въпреки това, части от Чехия, Румъния, Словакия и България са се отдалечили още повече от средното за ЕС. Североизточният регион в България е влошил резултата си, показан през 2016 година.
Столичните региони са най-конкурентоспособни във всички държави-членки, с изключение на Германия, Италия и Холандия. Разликата с другите региони може да бъде голяма и е особено висока във Франция, Румъния, Словакия и България.
У нас „столичният“ югозападен регион единствен е в групата, чийто индекс е между 75 и 90 (като най-високата група е с над 140). Всички останали региони у нас са между 50 и 75, а както бо споменато вече – северозападният регион е с индекс под 50.
По-конкурентоспособните страни са склонни да имат по-малка разлика между техния столичен регион и другите региони. Това подчертава, че публичните политики и инвестициите трябва да насърчават възходяща конвергенция, която помага на по-малко конкурентоспособните региони да подобрят представянето си и да наваксат, като същевременно гарантира, че най-конкурентните региони продължават да процъфтяват.
Авторите на индекса селектират трите най-конкурентоспособни държави-членки – Белгия, Недерландия и трите най-малко – Румъния, България и Гърция. Вижда се как при първите три столичният регион не е много по-конкурентоспособен, докато в другите показани столичният регион е значително по-конкурентоспособен от останалите региони в страната.
Изтъква се, че в по-конкурентните региони БВП на глава от населението е по-висок. В тези региони жените имат по-добри рамкови условия, следователно могат да постигнат по-добри резултати и по-малко млади жени са в групата на „нито заети, нито учащи“. По-конкурентните региони са и особено привлекателни за наскоро завършилите, тъй като там е по-лесно да се намери работа.
