Анализът на Мартин Владимиров, Ремина Алексиева и Руслан Стефанов е от блога на Центъра за изследване на демокрацията…
Основната причина за продължаващите протести във въглищния сектор е все по-крехката вяра в илюзията, която вече повече от десетилетие подхранват българските синдикати, работодатели и правителство, а именно, че въглищните централи могат да останат в електроенергийната система завинаги. Политическите аргументи за преодоляване на социалното напрежение не променят реалността в сектора. В нормални пазарни условия въглищните централи генерират огромни загуби, като само милиардите субсидии ги предпазват от неизбежен фалит.
Настоящата цел е този модел да продължи поне до 2038 г., а политическите партии се опитват да трупат дивиденти със заблуждаващи, практически безсмислени, ходове, като отмяната и предоговарянето на ангажимента за намаляване на емисиите с 40% в енергийния сектор до 2026 г. Предложените промени в Закона за енергетиката, които „целят завършване на либерализацията на пазара“ също реално се опитват да запазят този порочен модел, чрез регулаторни нововъведения.
За пореден път заетите в сектора се противопоставят на останалите нуждаещи се социални групи, и се превръщат в заложници на различни корпоративни интереси. Под предлога на тези справедливи социални искания, с години се поддържат различни схеми за субсидиране, като дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, разполагаем капацитет на регулирания пазар и квоти за студен резерв, с които се покриват рекордните разходи за закупуване на емисии и непазарен раздут щат от работници заети в държавния сектор. Същевременно продължава задържането на икономическата трансформация на въглищните региони и загубата с лека ръка на стотици милиони за развитие.
Както синдикалистите, така и държавата, удобно пропуска да спомене пред протестиращите факта, че всяка държавна подкрепа за въглищните централи следва да бъде прекратена след 1 януари, 2025 г. След тази дата всички субсидии за електрогенериращи мощности с интензитет от над 550 грама на кВтч произведена електроенергия, т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища биха представлявали нерегламентирана държавна помощ според европейското право. И никакви политически формулировки няма да променят тази реалност, която българските институции са договорили на европейско равнище.
Вместо да се работи по системната трансформация на въглищните региони, за която Европейската комисия предоставя близо 3 млрд. евро през различни програми за подкрепа, при наличието на план за действие, държавните институции се опитват да предложат изолирани политически мерки за субсидирана заетост или продължаване на закрепостяването на хора в обречени отрасли, удобни за политическа манипулация. Вместо това трябва да се търси справедлив преход, в който на заетите във въглищния сектор се предлага освен адекватна социална защита и редица шансове за реализация в една нова икономическа среда на основата на нови знания, умения и кариерен път.
Предложените от правителството актуализирани версии на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) имат за цел именно устойчивата трансформация на регионалните икономики на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Там следва да се заложат конкретни мерки за преквалифициране на въглищните работници и осигуряването на нова заетост в други бързо растящи отрасли като машиностроенето, строителството, преработващата индустрия и сектора на възобновяемите енергийни източници. Само последният може да създаде минимум 20, 000 работни места през следващите две десетилетия, почти колкото са заетите в мините и топлоцентралите днес.
Плановете следва да предвиждат и инвестиции в отраслите, които имат най-висока добавена стойност, така че от една страна те да осигурят заетост на въглищните работници, да абсорбират загубения брутен вътрешен продукт от затварянето на мините и централите, и да инвестират в нови нискоемисионни технологии като енергийна ефективност, кръгова икономика, роботизация, дигитализация и децентрализация на енергийното производство. Европейската комисия обаче не може да одобри тези стратегически документи, които отключват използването на средствата по Механизма за справедлив преход, докато България не поеме ясен ангажимент за затваряне централите с конкретна времева рамка, адекватна на икономическата ситуация, така както направиха всички останали съседни страни с въглищни региони.
Затварянето на въглищните централи преди 2030 г. е напълно постижима цел без да се постави под риск сигурността на електроенергийните доставки, без да се увеличи цената на електроенергията и като се гарантират социалните и икономически права на заетите в отрасъла. Анализи на Центъра за изследване на демокрацията за различните сценарии за декарбонизация на електроенергийната система показват, че извеждането на въглищните централи не води до недостиг на електроенергия, а цените се стабилизират на по-ниски от днешните равнища, на около 80-90 евро/МВтч след 2025 г.
Решаването на по-трудната задача за достигане на въглеродна неутралност на българската икономика до 2050 г. е също възможно без увеличение на цените на електроенергията, без нови скъпи и потенциално корупционни ядрени и газови мощности. Но за целта е необходима цялостно нова, дългосрочна рамка за енергийна и климатична сигурност, основана на анализ на данни и на въздействието на различните политики.
Какви са решенията?
Необходимо е освен ясната заявка за преустановяването на производството на електроенергия от въглища, българското правителство да очертае междинни, годишни цели и индикатори, за намаляване на парниковите емисии, понижаване на енергийното потребление, увеличаване на дела на ВЕИ в енергийното потребление и подобряване на качеството на въздуха.
Средствата по различните европейски фондове за зелена трансформация (Механизъм за справедлив преход, Европейски социален фонд, Фондът на REPowerEU, Модернизационен фонд, Оперативните програми) трябва приоритетно да се насочат към:
- преквалификация на работниците,
- ранно пенсиониране,
- подкрепа за осигуряване на нова заетост,
- насърчаване на предприемачеството сред въглищните работници,
- рекултивация на нарушените терени,
- интелигентна специализация в иновативни индустрии,
- внедряване на нисковъглеродни технологии,
- развитие на развойната дейност във върхови отрасли като производството и съхранението на водород, кръговата икономика, информационните технологии и биоземеделието.
Териториалните планове за справедлив преход следва да бъдат синхронизирани с мерки по подобряването на енергийната ефективност, насърчаването на промяната на енергийните навици на гражданите, въвеждането на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на енергийното производство като процес на включване на гражданите и техните общности в енергийната система.
Необходимо е да се въвеждат нови бизнес модели за развитие, които да направят местните предприятия дългосрочно печеливши в условията на нисковъглероден преход. Добрите примери от други страни в Европа показват, че успешната трансформация се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии в установени отрасли.
