Преговарящи от 175 държави започват петдневно заседание в Париж, за да се опитат да постигнат напредък към подписването на историческо споразумение за слагане на край на замърсяването с пластмаса. Но на преговорите се сблъскват два лагера: на тези, които призовават за ограничаване на производството на пластмаса, и онези, водени от представителите на нефтохимическата индустрия, които дават предимство на рециклирането като решение, информира France 24*.
Представители на 175 държави с различни амбиции се срещат в централата на ЮНЕСКО за втора, от петте планирани сесии на международния комитет за преговори за постигане на историческо споразумение, обхващащо целия жизнен цикъл на пластмасата. На дебатите присъстват както неправителствени организации, така и, за голямо съжаление на екоактивистите, представители на компании от сектора на производителите на пластмаси.
Преди малко повече от година в Найроби (Кения) беше постигнато принципно споразумение за прекратяване на замърсяването с пластмаса в света, с амбицията до края на 2024 г. да се разработи правно обвързващ договор под егидата на ООН.
Среща на върха с министри или представители на около шестдесет страни беше организирана от Франция в събота в Париж, за да се даде тласък на преговорите. „Ако не действаме, през 2050 г. в океаните ще има повече пластмаса, отколкото риба“, каза френският външен министър Катрин Колона.
Рециклирането – в центъра на преговорите
„Да се борим със замърсяването с пластмаса, означава да улесним живота си в битката си срещу изменението на климата, от една страна, и в усилията ни да запазим нашите океани и биоразнообразие“, подчертава министърът на екологичния преход Кристоф Бешю.
Предизвикателството е още по-голямо, тъй като годишното производство се е увеличило повече от два пъти за 20 години, за да достигне 460 млн. тона. Ако не се направи нищо, то може да се утрои до 2060 година.
Две трети от световното производство има кратък живот и се превръща в отпадък, който трябва да се управлява, само след една или няколко употреби. 22% се изоставят (диви сметища, изгаряне на открито или изхвърляне в природата) и по-малко от 10% се рециклират.
„Трябва да внимаваме въпросът за рециклирането да не замени дебата за намаляването на производството на пластмаси“, предупреждава Кристоф Бешу.
„Има консенсус по проблемите и воля за действие“, казва Диан Бомене-Жоане, от неправителствената организация Surfrider Foundation. Тя твърди, че е „по-скоро оптимистично настроена относно факта, че напредваме към проектодоговор“, но смята, че „ще бъде по-слжно при точното определяне на задълженията, особено по отношение на намаляването на производството“.
„Да сложим край на замърсяването с пластмаси до 2040 година“
Това намаление се подкрепя от една Коалицията с големи амбиции, водена от Руанда и Норвегия, в която участват около петдесет държави, включително Европейският съюз, Канада, Чили и, от няколко дни – Япония. Надеждата ѝ е „да се сложи край на замърсяването с пластмаси до 2040 г“.
Но други държави са по-неотстъпчиви, като настояват за рециклиране и по-добро управление на отпадъците: това са преди всичко Китай, Съединените щати, Саудитска Арабия и страните от ОПЕК като цяло, които искат да защитят нефтохимическата си индустрия.
Важно място в дебатите заемат отношенията по оста Север-Юг с въпроси, засягащи „помощ за развитие, споделяне на технологии и финансиране“, подчертава Диан Бомене-Жоане. „Страните с най-голямо потребление (развитите) са най-замърсяващи, а също и тези, които изнасят производството в други страни и изпращат отпадъците си обратно в други страни“, посочва тя.
Пластмасата, продукт на нефтохимията, е навсякъде: опаковки, изкуствени влакна, строителни материали, медицински инструменти… Отпадъци от всякакъв размер се намират на дъното на океаните, в морския лед, стомасите на птици и дори по върховете на планините. Микропластмаси са открити в кръвта, кърмата и плацентата.
Пластмасата също поставя проблема за ролята ѝ в глобалното затопляне: на нея през 2019 г. се падат 1,8 милиарда тона парникови газове, което представлява 3,4% от общите емисии в света, цифра, която може да се удвои през 2060 г., според ОИСР.
*Превод Георги Саулов
