fbpx

Забавя се темпът на изсветляване на икономиката ни, основен проблем – пазарът на труда

Продължава изсветляването на българската икономика, показва композитният индекс „Икономика на светло“, представян за десета година от АИКБ.

Макар обаче да има положителна динамика, с която се покачва индексът през годините, ръстът му за 2019 спрямо предходната година е много под средното равнище. Ако през 2018-та показателят на нарастване е 4.8 %, то през 2019, той е само 1,37 на сто.

Изоставаме сериозно спрямо средните стойности на тези индекси в Европа. Прогнозата на екипа на АИКБ е, че към 2023 година, ако динамиката се запази положителна, сивият сектор у нас да е около 18 %. За сравнение, в момента средният за Европа е 12-15 на сто.

Трите причини, поради които АИКБ изследват проблема:
1. Сивата икономика ощетява фиска –  с около 10 млрд. лева годишно
2. Сивата икономика и корупцията взаимно се подкрепят
3. Сивата икономика води до нелоялна конкуренция

Васил Велев

Тревожният извод е, че при пазара на труда има сериозна концентрация на проблемите на сивите практики, като това е показателят, който бележи сериозен спад спрямо 2018 година, коментира проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“.

Цифрите сочат, че ако през 2018 при неформалната заетост показателят за изсветляване е 65, то в 2019 той пада на 56.9.

Затова при разработената от АИКБ нова методология на определяна на индекса, се разширяват показателите, свързани с трудовия пазар, който се превръща във фокус на композитния индекс.

Разширен е обхватът на индекса, свързан с акцизите на алкохолните напитки, където преди се е наблюдавали само големите производители на алкохолни напитки с данъчни складове, сега към тях са включени и локалните казани. И именно при малките обекти за дестилация се наблюдава концентрация на сиви практики.

Същото е направено и с наблюдаването на акцизите при тютюневите изделия, като към наблюдението до момента на цигарите се включва и тютюнът за пушене. Проф. Петранов цитира ежегодното изследване на „Филип Морис“ на контрабандата, според което контрабандният сектор у нас при цигарите за 2019 година е 2.5 %. Оценките на АИКБ обаче сочат, че сивият сектор при цигарите е два пъти по-висок – 4.5-5 процента, а пък при тютюните е изключително голям – от порядъка на 50 %.

От следващата година АИКБ разширява индекса, като създава нов – „Заетост на светло“, показващ тенденциите директно на трудовия пазар. Предварителните статистически данни показват влошаване ситуацията при осигурените заети, където намалява броят на заетите, които същевременно са и осигурени.
При декларирания трудов ресурс също се забелязва намаление на изсветляването спрямо 2018 година, което означава, че работодателите декларират по-малък от използвания трудов ресурс, а хората работят или без договори, или договорът им не обхваща пълното работно време.

Традиционно, обявяването на индекса „Икономика на светло“ съвпада и с връчване на годишните едноименни награди, организирано от АИКБ. В началото на брифинга председателят на УС на асоциацията Васил Велев посочи в тази връзка, че АИКБ има основание да учреди и антинаграда „Икономика на светло“. Велев изтъкна, че фаворит за нея може да бъде увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година.

Според АИКБ поредното административно повишаване на минималната работна заплата размива приноса на хората в осигурителната система. То води и до ситуацията в някои области, че нискоквалифицираните работници, заради това, че минималната заплата е твърде висока за тяхната производителност, трудно си намират работа и са готови да влязат в сиви практики.

Брифингът на АИКБ завърши с връчването на наградите „Икономика на светло“ в трите категории.

В категорията „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ лауреат на наградата е главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Мотивите – Основните области на анализ, в които работи са макроикономическата политика, публичните финанси и данъчна политика, ефективност на публичното управление и финансиране в образование, здравеопазване и социално подпомагане. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата и изсветляване на икономиката в България. Лъчезар Богданов е активен участник в анализирането и представянето на решения пред широката общественост в страната в областта на микро- и макроикономическите политики.

Статуетката „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“ бе връчена на журналиста от Economic.bg Цветан Петров.
Чрез своите материали той допринася за промяна на обществените нагласи към нетърпимост спрямо „сивите“, нерегламентирани практики. Сред по-важните теми, които е представил на аудиторията на сайта през 2019 г., са: ограничаване на злоупотребите с болнични листове, манипулациите на пазара на електроенергия, фалшификациите на дипломи и шофьорски книжки, контрабандата при горива и цигари.

В третата категория, „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, победител е Министерство на финансите, отдел “Счетоводно законодателство“.
Призът е за промените в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗСч от 1 януари 2020 г. едноличните търговци (ЕТ) не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период, съобразно приети изменения от 2019 г. След изменения от 2019 г. дружествата без дейност подават вече утвърдената от министъра на финансите декларация еднократно съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност.
Направените промени облекчават значително всички собственици и управители на неработещи дружества, като им спестяват време и средства. Облекчават се и процедурите по подаване на декларации за едноличните търговци и дружествата без дейност, като се спестяват време и средства. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"