Либертарианците по целия свят с право отпразнуваха избирането на Хавиер Милей за президент на Аржентина и първите му мерки във властта. Със сигурност спешният указ на Милей за дерегулиране на големи участъци от икономиката – от премахване на контрола върху наемите и цените, до въвеждане на политика на „открито небе“, която либерализира авиоиндустрията – ще донесат така необходимото облекчение на задушения частен сектор на държавата. Същото важи и за неговия „омнибусен“ законопроект, според който всички държавни дружества подлежат на приватизация. Последното също така включва стабилни избирателни и политически реформи, а именно отказ от пропорционалното представителство в полза на системата „първи след поста“ и премахване на скъпите — и ненужни — първични президентски избори, които са задължителни за всички партии, изтъкват Даниел Райсбек и Габриела Калдерон де Бургос в свой анализ за Cato Institute*…
Справедлива критика към извънредния указ на Милей е, че той може да бъде до голяма степен отменен в бъдеще чрез подобен указ на държавник, интервенционист. Въпреки това, указът остава законно средство за управление, което изисква крайната ратификация от Конгреса и съдилищата. Освен това безспорното икономическо положение в Аржентина със сигурност оправдава извънредните мерки.
Опасяваме се обаче, че основната заплаха за дневния ред на Милей не е неговият законодателен начин на действие, а по-скоро паричната политика на правителството му. Водещото политическо предложение на Милей като кандидат беше пълната доларизация на икономиката на Аржентина и окончателното затваряне на нейната централна банка.
Назначеният от Милей финансов експерт Луис Капуто за финансов министър постави под въпрос ангажимента на правителството да доларизира икономиката. Капуто се противопоставяше на доларизацията в миналото и няколко дни преди да встъпи в длъжност той каза на група представители на банковия сектор, че доларизацията е изключена. Оттогава и Майлей, и Капуто потвърдиха, че доларизацията остава част от дневния ред. Ясно е обаче, че настоящият план на Капуто за стабилизиране на икономиката не включва доларизиране на Аржентина.
Вместо това Капуто е запазил валутния контрол и официалния обменен курс спрямо долара, който въпреки това е доближен много по-близо до курса на черния пазар или „синия долар“ (от 400 до 800 ARS $, в сравнение с цената на син долар малко над 1000 ARS в началото на декември). Корекцията също така включва месечно пълзящо фиксиране от 2 процента.
Капуто преобразува скандалния дълг на централната банка за ликвидност (Leliqs) в съкровищни облигации, необходима мярка, която намали лихвоносните задължения на централната банка, които тя можеше да плати само чрез разширяване на паричната база. Този дълг сега се състои от банкноти с 24-часови периоди на падеж и много по-ниски лихвени проценти (от 100 процента годишно, в сравнение със ставката на Leliqs където лихвата е 133 процента). Минималният годишен лихвен процент за срочните депозити също беше намален от 133% на 110%. Като се има предвид спредът между доходността на Pases и новия лихвен процент по депозитите, Министерството на финансите на Аржентина издаде краткосрочни облигации (с 28-дневен матуритет) с доходност над 180 процента годишно и средносрочни емисии (1-3 години), индексирани спрямо инфлацията.
С други думи, целта на Капуто е да намали планината от вътрешен дълг на Аржентина и да елиминира фискалния дефицит чрез нива на инфлация, които са много по-високи от официалните лихвени проценти. Капуто обяви по време на първите си публични изявления като нов финансов министър, че инфлацията ще се увеличи (Милей встъпи в длъжност като президент на 10 декември).
Според официални данни, отиващото си перонистко правителство е оставило годишна инфлация от 211 процента през 2023 г., най-високата в Аржентина от хиперинфлационния епизод от 1989-1990 г.
Логиката зад плана на Капуто изглежда е, че както твърдят няколко икономисти, Аржентина няма достатъчно долари за доларизиране. Следователно е необходимо да се отложи доларизацията и затварянето на централната банка, докато икономиката се стабилизира. Освен това, тъй като плащането на хронични дефицитни разходи с парични стимули предизвика трицифрена инфлация на първо място, би следвало, че решаването на фискалния проблем трябва да бъде предпоставка за доларизация, дори ако това включва висока инфлация – за разреждане на дефицита – в краткосрочен до средносрочен план.
Един проблем с този подход е, че изборът на Милей представлява радикална политическа промяна, особено по отношение на необходимостта да се атакуват първопричините за паричния хаос в Аржентина и да се укроти инфлацията веднъж завинаги. Оттам идва и предложението на Милей за доларизиране и затваряне на централната банка на страната.
Критиците на доларизацията, които все още признават проблема с инфлацията – резултат от монетизирането на хроничните фискални дефицити от правителствата чрез подчинена централна банка – твърдят, че по-добрият вариант е да има сериозна, независима централна банка, която да отговаря за паричната политика на Аржентина. Този аргумент е в най-добрия случай панглосиански в светлината на икономическата история на страната. Дори сега, с фискално отговорно правителство, което отговаря за публичните финанси, централната банка едва ли може да се каже, че е независима, защото се управлява от бившия бизнес партньор на Капуто.
По-притеснителното е, че централната банка все още емитира лихвоносни пасиви, които нараснаха със 17,6% през първия месец на новото правителство. Милей също потвърди, че централната банка скоро ще започне да издава нови банкноти на стойност съответно 20 000 ARS и 50 000 ARS. Инфлацията все още нараства бързо, като само през месец декември е 25,5 процента.
Инфлационният аспект на плана на Капуто за „стабилизиране“ показва основния му недостатък. По думите на икономиста Луис Секо, „Започнахме с висока инфлация, така че ако инфлацията е част от програмата на правителството, имаме проблем.“
Да започнем с това, че мерките на правителството вече поставят песото под натиск след 65-процентна загуба на стойността му спрямо долара през 2023 г. (включително краткият ръст след първите дни на правителството на Милей). Тоест аржентинците се опитват да защитят спестяванията си от стратегията на правителството. Както Bloomberg съобщи на 6 януари, „Някои местни инвеститори вече се насочват към зелените пари“, което води до отслабване на паралелния курс. Поради намаляването на лихвените проценти, Bloomberg добавя: „Аржентинците са изтеглили пари от депозитите и в своите текущи сметки, добавяйки ликвидност в песо, което може да окаже натиск върху валутата.“ Този сценарий вече се разиграва.
Към момента на създаване на този текст синият долар се продава за 1225 ARS, със забележимо увеличение на спреда с официалния курс през последните пет седмици. Това е тест за опитите на Капуто да защити песото, като предлага на спестителите спасителната жилетка от високи лихвени проценти по 30-дневни депозити и по-дългосрочни облигации, деноминирани в песо. Друг опит за укрепване на песото включва нов 5-процентов данък върху тегленето на долари от банковата система за тези, които са се възползвали от данъчна амнистия, обявена през декември.
От гледна точка на спестителите обаче е напълно рационално, а също и законно, да се търси подслон от инфлацията, действие, което не беше одобрено от Конгреса.
В скорошно интервю Капуто потвърди, че правителството наистина възнамерява да изпълни обещанието на Милей за доларизация, но само след като бъде напълно изпълнен техният „план за стабилизиране“. Следователно е ясно, че Капуто разглежда доларизацията като далечна дестинация, а не като отправна точка.
Всъщност мерките на Капуто – поддържане на капиталовия контрол и ограниченията на обменния курс, като същевременно позволява на инфлацията да расте – са в пряко противоречие с доларизацията, както и всички останали изкривявания на външната търговия на Аржентина, като например данъка върху тегленето на долари и данъците върху вноса, които Капуто увеличи. Както твърди икономистът Алберто Акоста Бурнео, тези мерки не допринасят много за създаването на доверие и за привличането на долари в официалната финансова система, от които Аржентина отчаяно се нуждае.
Наистина, изглежда има присъщо противоречие между годишните нива на инфлация, от 300 процента, впоследствие отслабващо песо и заявената надежда за натрупване на 30 милиарда долара за стабилизиране на икономиката, което Капуто смята за предпоставка за доларизация.
В разгара на така необходимата дерегулация, показателно е, че правителството на Милей не е премахнало търговските операции от контрола на централната банка, която продължава да държи монопол върху достъпа до доларите, необходими за плащане на вносни стоки. Еквадор, страна, която се доларизира през 2000 г., освободи пазара за долари през 1992 г., като позволи на вносителите да имат достъп до чуждестранна валута, като по този начин елиминира предишния монопол на централната банка. След това вече нямаше значение дали централната банка има достатъчно долари, за да плати вноса, тъй като вносителите можеха да придобият долари на свободния пазар. Това не реши паричните проблеми на Еквадор, защото запази национална валута още осем години, но беше необходимо условие за доларизация.
По същия начин, колкото и положително да е премахването на ценовия контрол от страна на Милей, той не е либерализирал обменния курс между песото и щатския долар, който икономистът Стив Ханке нарече „най-важната цена в една икономика“. Това е на фона, че поради нестабилността на своята валута аржентинците вече имат навика да правят икономически изчисления стриктно в доларово изражение.
Мнението на Милей изглежда е в съответствие с това на Капуто, доколкото той заяви, че паричните мерки на правителството са необходими, за да се избегне пристъп на хиперинфлация. Както възрази обаче икономистът Николас Качаноски, такъв сценарий може да се случи само докато песото се запази.
Всъщност, средството за избягване на хиперинфлацията е незабавното приемане на щатския долар, в идеалния случай със съответното затваряне на централната банка.
За разлика от плана на Капуто обаче, доларизацията не унищожава покупателната способност на хората, а по-скоро има обратния ефект на защита на покупателната способност въпреки фискалната разточителност.
Както показва примерът на Еквадор, доларизацията бързо решава проблема с инфлацията. Според данни на Световната банка страната е имала 96 процента годишна инфлация през 2000 г. след доларизиране през януари същата година, спаднала до 38 процента през 2001 г. и 13 процента през 2002 г. През последните две десетилетия Еквадор има едно от най-ниските средни нива на инфлация в Латинска Америка (заедно с Панама и Ел Салвадор, две други доларизирани страни). Това е типът обрат, който би претърпяла Аржентина, ако доларизацията не бъде отложена.
Като се има предвид състоянието на икономиката на Аржентина, нито един стабилизационен план няма да бъде напразен. Доларизацията обаче предлага най-бързия път към парична стабилност. Това също би сложило окончателен край на постоянните пристъпи на дву- и трицифрена инфлация в Аржентина.
Без съмнение стъпките на Милей за дерегулиране и либерализиране на икономиката на Аржентина са не само добре дошли, но и крайно необходими. Въпреки това, те могат да се окажат незначителни, ако той не успее да реши паричния проблем възможно най-бързо. Часовникът тиктака.
*Превод Георги Бурнаски
