Днес Джо Байдън е във Варшава, за да отбележи първата годишнина от войната срещу Украйна. Полша, както и нейните балтийски и централноевропейски съседи, е на предната линия в този конфликт. Тяхната сигурност и икономиката им страдат от това, коментира RFI*.
Като цяло и противно на всички очаквания, икономиката на 27-те страни устоя доста добре през тази година на война. Призракът на рецесията се отдалечава с всеки изминал ден в западната част на континента. Но това не се отнася за всички държави-членки. Последно приетите, трите балтийски държави и страните от Централна Европа, бяха силно засегнати от енергийната криза и съпътстващата я инфлация. Тяхната икономика, която традиционно показва динамично развитие от началото на 2000-те години, със средни темпове на растеж между 4 и 6%, бележи значителен спад през тази година. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), създадена да финансира развитието на страните от бившия съветски блок, очаква голям срив, като средният растеж в региона би трябвало да спадне от 4% през 2022 г. на 0,6% през тази година.
Инфлацията се отразява тежко на региона
Тя е средно 15%, но достигна върха си от 25% през януари в Унгария. След Чехия, тя е страната, която навлезе в рецесия през четвъртото тримесечие на 2022 година. Латвия е следващата в списъка. Във всички тези страни покачването на цените на енергията подкопа конкурентоспособността на индустрията. Повишаването на лихвените проценти с цел ограничаването на инфлацията, увеличи цената на кредитите за бизнеса. В Чехия, най-напредналата страна в региона, подизпълнителите за автомобилната индустрия, които работят най-вече за германските компании, се готвят да намалят производството поради нарастването на цената на енергията, но също и поради увеличените разходи заради зеления преход.
От своя страна Полша устоява по-скоро добре макар и със слаб растеж от 1%, обявен за тази година. Той е много по-нисък от големия подем от 2000-те, но остава стабилен. Освен това в Полша, както и в чешкия ѝ съсед, пазарът на труда остава жизнен. Полша прие на територията си един милион украински бежанци, главно жени и деца, и разчита на тази работна сила в сферата на личните услуги.
Силен спад на чуждестранните инвестиции в по-голямата част в страните от Източна Европа
Близостта на Украйна и Русия, с които някои от тези страни имат обща граница, охлади ентусиазма на инвеститорите. Дотогава обаче чуждестранните инвестиции бяха съществен компонент от икономическия растеж на тези бурно развиващи се държави. ЕБВР не вярва в бързото възстановяване на тези инвестиции. Дори ако работната ръка остане евтина и въпреки че географското местоположение в сърцето на Европа е доста благоприятно, не е лесно да се убедят финансистите да вложат парите си в завод, който би могъл да бъде лесна мишена в случай на разширяване на конфликта. Да строиш в обсега на руски оръдия е риск, който малко инвеститори са готови да поемат. Единствено Румъния прави изключение и продължава да привлича чужди капитали.
Може ли войната, която вече придоби траен характер, да ограничи растежа на региона
Споменатите страни са членки на Европейския съюз и се облагодетелстват от паричните потоци на Брюксел, което им позволява да осигурят своето развитие и наред с това и енергийния си преход. Дори ако понякога фондовете бъдат блокирани по политически причини, Полша и Унгария изпитаха това, те в крайна сметка ще продължат да привличат инвеститорите.
*Превод Георги Саулов
