<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>дълг Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/дълг/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Thu, 25 Aug 2022 10:16:29 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>дълг Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/дълг/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Г-20 се договориха да преструктурират дълга на бедните държави</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/g-20-se-dogovoriha-da-prestrukturirat-dalga-na-bednite-darzhavi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 13 Nov 2020 16:25:21 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[пандемия]]></category>
		<category><![CDATA[преструктуриране]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=21884</guid>

					<description><![CDATA[<p>Финансовите министри на Г-20 са договорили по-голяма помощ от настоящото временно замразяване на задълженията, което ще бъде удължено до 30 юни 2021 г. Страните от Г-20 договориха за пръв път в историята обща рамка за преструктуриране на държавния дълг на по-бедните държави, които бяха ударени от коронавирусната криза, съобщиха Ройтерс и БНР. Основните кредитори, включително [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/g-20-se-dogovoriha-da-prestrukturirat-dalga-na-bednite-darzhavi/">Г-20 се договориха да преструктурират дълга на бедните държави</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Финансовите министри на Г-20 са договорили по-голяма помощ от настоящото временно замразяване на задълженията, което ще бъде удължено до 30 юни 2021 г.</p>



<p>Страните от Г-20 договориха за пръв път в историята обща рамка за преструктуриране на държавния дълг на по-бедните държави, които бяха ударени от коронавирусната криза, съобщиха Ройтерс и БНР.</p>



<p>Основните кредитори, включително Китай, ще се очаква да следват общите насоки, договорени от Г-20, които определят как даден дълг, считан за неустойчив, може да бъде намален или разсрочен.</p>



<p>Неправителствени групи заявиха, че споразумението е трябвало да отиде и по-далеч, като включи държави със средни доходи и принуди частните инвеститори също да приемат анулиране на притежавания от тях дълг.</p>



<p>Кризата с коронавируса изостри проблемите на най-бедните страни, 50% от които вече се намират или рискува да изпаднат в дългово бедствие. Така например Замбия е на ръба да стане първата държава, която да изпадне във фалит в еврата на Covid-19.</p>



<p>Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви през миналата седмица, че само африканските държави са изправени пред финансов недостиг от 345 млрд. долара до 2023 г., за да се справят с пандемията и нейното негативно икономическо въздействие.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/g-20-se-dogovoriha-da-prestrukturirat-dalga-na-bednite-darzhavi/">Г-20 се договориха да преструктурират дълга на бедните държави</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Бюджет 2021: Без антикризисни мерки, но със заплаха за дългова спирала</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/byudzhet-2021-bez-antikrizisni-merki-no-sas-zaplaha-za-dalgova-spirala/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 24 Oct 2020 11:00:53 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[дефицит]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[дългова спирала]]></category>
		<category><![CDATA[приходи]]></category>
		<category><![CDATA[разходи]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=21190</guid>

					<description><![CDATA[<p>Предлагаме ви анализа на Стефан Стоянов[i] Както стана традиция, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошият правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит, дълг и създава впечатление, че [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/byudzhet-2021-bez-antikrizisni-merki-no-sas-zaplaha-za-dalgova-spirala/">Бюджет 2021: Без антикризисни мерки, но със заплаха за дългова спирала</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Предлагаме ви анализа на Стефан Стоянов<a href="#_edn1">[i]</a></em></p>



<p>Както стана традиция, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е <em>най-лошият правен през последните години.</em></p>



<p>Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит, дълг и създава впечатление, че приоритет в съставянето му са единствено предстоящите избори.</p>



<p>Някои по-конкретни наблюдения:</p>



<p>Предвижда се ръст на приходите – очаква се да бъдат 47.65 млрд. лв. (най-високи досега), което е с над 4 млрд. повече от приходите през 2020г. и 3.6 млрд. повече от 2019 г. Това означава, че НЕ се предвижда нова карантина, нов удар по икономиката или проблем в събираемостта.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="800" height="329" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/10/Untitled-1-7.jpg" alt="" class="wp-image-21192" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/10/Untitled-1-7.jpg 800w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/10/Untitled-1-7-300x123.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/10/Untitled-1-7-768x316.jpg 768w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/10/Untitled-1-7-370x152.jpg 370w" sizes="(max-width: 800px) 100vw, 800px" /></figure></div>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">Приходите от корпоративен данък остават около 5.5% от всички приходи (напомням, че напълно спокойно могат да бъдат премахнати), приходите от данъци върху доходите, осигуровки, ДДС и други се очаква да нараснат, което явно индикира очаквания за положително развитие на икономиката…</p>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">Поне да отчетем, че няма повишение на данъците или осигурителния таван, каквито предложения имаше.</p>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">Но има поредно увеличение на минималната работна заплата – това може да коства много работни места във време на криза.</p>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">За поредна година държавата ще преразпределя все повече от парите ни. Предвидените разходи в бюджета са 42.2% от БВП (при 37.7% за 2019г.).</p>



<p><img decoding="async" width="16" height="16" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;">С разходите положението е много зле – предвиждат се огромни социални харчове, без никаква идея за реформи. Само за социална политика се заделят 1 млрд. и 350 хил. лв. повече спрямо предходната година.</p>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">Повишаването на пенсиите, детски надбавки за всички и вдигане на заплатите на администрацията НЕ Е социална политика, НЕ Е реформа и определено НЕ Е антикризисна мярка. Това е купуване на гласове преди избори.</p>



<p><img decoding="async" width="16" height="16" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;">За увеличението на пенсиите. Да, всички мислим, че пенсиите трябва да са по-високи. Но това не може да стане просто с едно раздаване на пари. Трябва реална реформа (предложения за такива има много, няма да ги описвам тук). Но с последните увеличения, пенсионната система, която на практика е фалирала, затъва още повече. Дефицитът там се увеличава с над 2 млрд. и ще достигне 6.2 млрд. лева.</p>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">За увеличението на разходите за детски надбавки. Да има такива за всички, не само за хората с най-ниски доходи, не е социална помощ. Още нещо, това е предвидено да бъде само за 2021г., след това уж спира. Но политически е невъзможно да се спре, така че объркваме сметката за 2022 г. и увеличаваме прогнозирания дефицит там с още 300-400 милиона.</p>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">За увеличението на заплатите на администрацията. За поредна година са увеличават заплатите на всички на бюджетна издръжка с 10% (единствените хора непострадали от коронакризата). А защо на всички? Защо не само на заслужилите? А реформа в броя на тази администрация?</p>



<p><img decoding="async" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;" width="16" height="16">Сметката от тези приходи и разходи е почти 5 милиарда дефицит, от които само половината са заради разходи, свързани с борбата с Covid-19. Плюс още над 5 за следващите 2 години или общо над 15 милиарда за 4 години (2020-2023г.). А колко ще бъде, ако има нов удар върху икономиката и държавата не успее да изпълни прогнозата за приходите?</p>



<p><img decoding="async" width="16" height="16" src="" alt="&#x25aa;&#xfe0f;">Този дефицит, разбира се, ще се покрива с нов дълг. С такива бюджети, просто няма как да не сме активни на дълговите пазари през следващите години. Предвижда се нивото на държавния дълг до края на 2023 г. да стане 40 млрд. лева. Едно от малкото постижения на българските правителства през последните 10-15 години е поддържането на нисък държавен дълг. За това и се увеличава кредитния рейтинг на страната и можем да вземем дълг с много ниски лихви. Скоро това може да не е така. С подобна политика ще се засилим по дългова спирала, а изплащането ще тежи за поколения напред. Защото тези милиарди дълг не са обвързани с никакви реформи, а са просто пари, които ще бъдат раздадени и ще трябват още. А има и по-лош вариант &#8211; да се вдигат данъци&#8230;</p>



<p>Към всичко това добавяме, че все пак това е проект за бюджет, който още не е одобрен. Тепърва ще има искания от различни групи за още пари – полицаи, синдикати и други, чиито претенции традиционно се удовлетворяват много бързо.</p>



<p>През последните години на растеж и бюджетни излишъци, при анализите си винаги съм казвал, че трябва да се пазят парите от излишъка за буфер за предстоящата криза. Е, кризата дойде, а такива буфери биха били много полезни.</p>



<p><em>В обобщение, Бюджет 2021 е крайно разочароващ.</em></p>



<ul class="wp-block-list"><li>Той не предвижда антикризисни мерки.</li><li>Предвиденото повишаване на разходи за администрация, пенсии и надбавки е много далеч от антикризисност.</li><li>Това е купуване на гласове. Защото за да ги има всички тези пари за раздаване, те трябва да бъдат събрани от частния сектор.</li><li>А за него помощ не се предвижда. Помощ като намаляване на данъчната, административната и регулаторна тежест.</li></ul>



<p><em><a href="https://ikj.bg/wp-admin/post.php?post=21190&amp;action=edit#_ednref1">[i]</a> Авторът е финансов консултант, автор е на концепцията за това <a href="https://ikj.bg/wp-admin/Какви%20са%20ползите%20от%20премахването%20на%20корпоративен%20данък%20в%20България?" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>„Какви са ползите от премахването на корпоративния данък?“</u></a>, публикувана на 9 юли 2018 г. от Експертния клуб по икономика и политика. Тази оценка на бюджета видя бял свят за първи път на <a href="https://www.facebook.com/hashtag/%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%822021" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>страницата на автора във Фейсбук</u></a>, откъдето я препубликуваме със съгласието на автора. (Заглавието е на Икономически живот.)</em></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/byudzhet-2021-bez-antikrizisni-merki-no-sas-zaplaha-za-dalgova-spirala/">Бюджет 2021: Без антикризисни мерки, но със заплаха за дългова спирала</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>24,212 млрд. лева е дългът на България през миналата година</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/24212-mlrd-leva-e-dalgat-na-balgaria-za-minalata-godina/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 22 Oct 2020 08:16:47 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[бвп]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[нси]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=21100</guid>

					<description><![CDATA[<p>Дългът на България за миналата година е 24,212 млрд. лева, което е 20.2% от БВП. Това показват окончателни данни на Националния статистически институт. През 2019 г. институционалният сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 2 304 млн. лв., или 1.9% от БВП. Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е 2 185  млн. лв., или 1.8% от [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/24212-mlrd-leva-e-dalgat-na-balgaria-za-minalata-godina/">24,212 млрд. лева е дългът на България през миналата година</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Дългът на България за миналата година е 24,212 млрд. лева, което е 20.2% от БВП. Това показват окончателни данни на Националния статистически институт.</p>



<p>През 2019 г. институционалният сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 2 304 млн. лв., или 1.9% от БВП.</p>



<p>Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е  2 185  млн. лв., или 1.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от 151 млн. лв., а в „Социалноосигурителни фондове“ има излишък от 269 млн. лева.</p>



<p><strong>БВП, държавен дефицит (-)/излишък (+) и дълг на Р България</strong><strong></strong></p>



<figure class="wp-block-table"><table><tbody><tr><td><strong>Показатели</strong><strong></strong></td><td><strong>2016</strong></td><td><strong>20</strong><strong>17</strong></td><td><strong>20</strong><strong>18</strong></td><td><strong>&nbsp;</strong> <strong>201</strong><strong>9</strong></td></tr><tr><td>БВП &#8211; млн. лв.</td><td>&nbsp; 95131</td><td>&nbsp; 102345</td><td>&nbsp; 109743</td><td>&nbsp; 119772</td></tr><tr><td>Дефицит (-)/излишък (+) на сектор „Държавно управление“ &nbsp;&#8211; млн. лв.</td><td>78</td><td>1136</td><td>     2166</td><td>2304</td></tr><tr><td>Дефицит (-)/излишък (+) на сектор „Държавно управление“ &nbsp;&nbsp;&#8211; % от БВП</td><td>0.1</td><td>1.1</td><td>2.0</td><td>1.9</td></tr><tr><td>Дълг на сектор „Държавно управление“ &#8211; млн. лв.</td><td>27859</td><td>25908</td><td>24431</td><td>24212</td></tr><tr><td>Дълг на сектор „Държавно управление“ &#8211; % от БВП</td><td>29.3</td><td>25.3</td><td>22.3</td><td>20.2</td></tr></tbody></table></figure>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/24212-mlrd-leva-e-dalgat-na-balgaria-za-minalata-godina/">24,212 млрд. лева е дългът на България през миналата година</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел</title>
		<link>https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/deficit-dulg-biudjet/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 18 Sep 2020 13:14:43 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[дефицит]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[потребление]]></category>
		<category><![CDATA[разходи]]></category>
		<category><![CDATA[фискална политика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=19796</guid>

					<description><![CDATA[<p>Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика Където има бюджетен дефицит, има и дълг. От тази гледна точка, няма нищо изненадващо в новата емисия еврооблигации. На теория дефицитът може да бъде намален или неутрализиран чрез свиване на публичните разходи, но това убива идеята за водене на антициклична фискална политика – [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/deficit-dulg-biudjet/">Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика</em> </p>



<p>Където има бюджетен дефицит, има и дълг. От тази гледна точка, няма нищо изненадващо в <a href="https://www.minfin.bg/bg/news/11120" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>новата емисия еврооблигации</u></a>. На теория дефицитът може да бъде намален или неутрализиран чрез свиване на публичните разходи, но това убива идеята за водене на антициклична фискална политика – т.нар. „бели пари за черни дни“, а заедно с това задълбочава и икономическия спад чрез свиване на вътрешното търсене точно в период на рязък и непредвидим външен шок. Има и друг вариант – вместо емисия на нов дълг, да се използват натрупаните средства във фискалния резерв, което е тема на отделен дебат и заслужава допълнително внимание.</p>



<p>Емисията на нов дълг беше предизвестена още в началото на април, когато Народното събрание прие актуализация на редица бюджетни параметри. Сред тях са:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Увеличаване на тавана на новоемитирания дълг в рамките на годината от 2,2 на 10 млрд. лв.;</li><li>Допълнителни разходи в размер на 1 млрд. лв. за финансиране на схемата 60/40 и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО;</li><li>Очакване за дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 3,5 млрд. лв.;</li><li>Извънбюджетни разходи в размер на 700 млн. лв. за капитализиране на Българската банка за развитие.</li></ul>



<p>Нека за момент се абстрахираме от политическия контекст и разгледаме ситуацията „бюджетарски“, счетоводно или най-просто – прагматично. Промените от април предполагат необходимост от допълнително финансиране в размер на 4,2 млрд. лв., а увеличаването на тавана на новоемитирания дълг дава възможността за осигуряването му чрез нова емисия. Размерът на емисията през седмицата е близо 4,89 млрд. лв. или 690 млн. лв. над гореспоменатата необходимост.</p>



<p>„Поради безпрецедентния характер и мащаби на икономическия шок в глобален план и в България изготвянето на прогнозата за развитието на българската икономика е свързано с висока степен на несигурност, включително в краткосрочен хоризонт“, отбелязва Българската народна банка в последния си икономически преглед. Това се отнася с пълна сила и за останалите страни, както и за състоянието на финансовите пазари. С други думи – не се намираме във времена, когато правителството може уверено да планира бюджетните приходи и разходи, макар често да го критикуваме, че дори и в добри години бюджетните прогнози на управляващите са нереалистични. В условия на висока несигурност е разумно да се поддържа малко по-висок бюджетен буфер, включително чрез емисия на нов дълг, ако условията на финансовите пазари са благоприятни, каквито са в момента.</p>



<p>Може да се очаква високата несигурност в международната икономика, а оттам – и в българската, която става все по-интегрирана в глобални и европейски вериги на стойността, &nbsp;да се запази и през следващата година. Намираме се в период, в който бюджетните планове следва да излязат от 12-месечния календарен цикъл и да гледат по-далеч в бъдещето. Така например през 2021 г. предстоят падежи по публични задължения в размер на 800 млн. лв. Сумата не е голяма и със сигурност няма да представлява проблем за правителството дори в хипотеза на замразени финансови пазари, но финансирането им от Фискалния резерв намалява бюджетната гъвкавост за посрещане на различни предизвикателства, например тези, които са довели да пресъхването на финансовите пазари. Не бива да се изключва възможността за нов икономически шок, който или ще окаже негативно влияние върху приходите, или ще доведе до нови антикризисни мерки и непредвидени разходи.</p>



<p>В допълнение към предстоящите дългови плащания трябва да припомним, че през следващите две години предстоят финални разплащания по проекти, финансирани по оперативните програми в рамките на Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС 2014-2020 г. При приключване на предходната МФР се наблюдава сериозен принос към дефицита на консолидирания бюджет в България – през 2014 г. над 1/3 от годишния дефицит се дължи на съфинансиране по европейски програми, а през 2015 г. съфинансирането формира почти целия дефицит.</p>



<p>Разбира се, всичко това не се случва във вакуум и се влияе от правителството на власт, неговата политика и куп други неща и е известен факт, че при наличие на средства, винаги се намира за какво да бъдат изхарчени. Както вече писахме, голяма част от т.нар. <a href="https://ime.bg/bg/articles/antikrizisnite-merki-ne-zasyagat-posledstviyata-ot-pandemiyata/">антикризисни мерки всъщност не се отнасят до последствията от пандемията</a>, нещо повече – <a href="https://ime.bg/bg/articles/izbegnahme-dvucifren-spad-no-harene-bez-reformi-ne-moje-da-prodyljava-dylgo/">бюджетната политика не може да компенсира в значителна степен негативния икономически шок</a>, но може да създаде благоприятни условия за подобряване на икономическата и социалната среда. За съжаление, за момента фокусът в по-голяма степен е върху допълнителни разходи и в по-малка степен – целта на тези разходи и реформите, които да доведат до повишаване на ефекта върху растежа, качеството на живот и социалното включване от увеличените харчове. Това превръща бюджетната политика в някаква самоцел, което не е изненадващо предвид продължаващите социални протести и предстоящите парламентарни и президентски избори през 2021 г. С други думи – съществува риск новият заем да се превърне в нови „антикризисни“ мерки, които не се борят с последствията от пандемията.</p>



<p>Този риск е допълнително усилен от възможността прогнозираният дефицит от 3,5 млрд. лв. за 2020 г. да се окаже по-нисък в резултат на неспособност за изпълнение на различни политики, например забавяне в големи инвестиционни проекти, разходите по схемата 60/40 и др. За първите седем месеца на 2020 г. капиталовите разходи изостават в сравнение с миналогодишните с около 9% и ако тези темпове се запазят, до края на годината може да се очаква неизпълнение на капиталовите разходи между 0,9 и 1,3 млрд. лв. По стар бюджетарски обичай това неизпълнение бързо се трансформира в допълнителни текущи разходи под формата на социални плащания, добавки към пенсии, увеличаване на заплати в бюджетната сфера и др.</p>



<p>Съществува и алтернатива, която стана популярна в периода 2016-2019 г. – целево заделяне на средства във Фискалния резерв за финансиране на различни политики като програмата за саниране или изграждането на АМ „Хемус“. Не е изключено и тази година да станем свидетели на подобна фискална алхимия, макар че ситуацията е различна – през предходните години бюджетното изпълнение е по-добро от планираното, докато тази година ще е по-лошо от очакваното преди актуализацията.</p>



<p>Сами по себе си нито дефицитът, нито дългът са опасни и не би трябвало да се преследва силно рестриктивна политика по подобие на това, което наблюдавахме през 2009-2010 г. Дългът е инструмент – той дава възможност да се финансират разходи, но дали с разходите се постига повишаване на потенциала за растеж на икономиката чрез по-качествени публични услуги, или се раздават пари на калпак хаотично, но с надеждата за по-висока електорална подкрепа, е въпросът, на който управляващите дължат ежедневен отговор.</p>



<p>Не трябва да се забравя и че освен продължаващите социални протести, светът се намира в условия на глобална пандемична криза, която не се влияе от правителствени оставки, избори и др. В такива условия провеждането на консервативна политика, включително чрез емисия на дълг в правилния момент, и презастраховането изглеждат като по-благоразумния подход. Алтернативата е всичко да замръзне до провеждане на предсрочни или редовни избори при положение, че не е ясно след два месеца какво ще е състоянието на икономиката и финансовите пазари. България може и да е страната с третия най-нисък публичен дълг в ЕС, но това не означава, че при всякакви обстоятелства може да се финансира – достатъчно е да си спомним как Латвия фалира с публичен дълг от около 10% от БВП, а Румъния – с 16%.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/deficit-dulg-biudjet/">Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Страшно е, ако новият дълг отиде само за социални искания, смята финансист</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/nov-dalg-socialni-iskaniya/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 16 Sep 2020 12:36:59 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[бвп]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[социални плащания]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=19720</guid>

					<description><![CDATA[<p>Ще бъде страшно, ако с новия външен дълг от около 5 млрд. лева правителството започне да задоволяват само социални искания, да се повишават заплати на всички, които в този момент решат, че е удачно да се протестира. Тази позиция изрази доц. д-р Виктор Йоцов от Икономическия институт на БАН, преподавател в Катедра „Финанси“ на УНСС [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/nov-dalg-socialni-iskaniya/">Страшно е, ако новият дълг отиде само за социални искания, смята финансист</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Ще бъде страшно, ако с новия външен дълг от около 5 млрд. лева правителството започне да задоволяват само социални искания, да се повишават заплати на всички, които в този момент решат, че е удачно да се протестира.</p>



<p>Тази позиция изрази доц. д-р Виктор Йоцов от Икономическия институт на БАН, преподавател в Катедра „Финанси“ на УНСС пред БНР.</p>



<p>Той директно подчерта, че е притеснен да не се купува политическо време с тези пари.</p>



<p>Публичният дълг на страната е около 20 на сто от брутния вътрешен продукт. Според Маастрихтския критерий таванът е 60%. Действително България по обем на дълга спрямо БВП е на едно от най-ниските съотношения в Европа.</p>



<p>Може да стане притеснително, ако дългът тръгне бързо да нараства, смята Виктор Йоцов.</p>



<p>Той припомни, че допреди няколко седмици само говорехме за „мазнинките“ в бюджета, за един фискален резерв от порядъка на 10 милиарда, което означава два пъти повече, отколкото неговия санитарен минимум.</p>



<p>Към края на август бюджетът е почти балансиран и в същото време взимаме още 5 милиарда заем. При положение, че планираният дефицит е около 3 милиарда и нещо, при положение, че имаме и фискален резерв, продължи Йоцов.</p>



<p>Според него очевидно не става въпрос за финансиране на бюджетен дефицит, нито за рефинансиране на стари задължения, които са си дългосрочни и нямат никаква нужда от това. Очевидно става въпрос за някакви социални разходи, обобщи финансистът.</p>



<p>„Далеч съм от мисълта, че не трябва да се взима дълг. Напротив. Когато пазарът е благоприятен, когато имаме нужда от някакви инвестиции, имаме нужда да възстановяваме икономиката, дългът е най-доброто, ако не и единственото решение“, отбеляза Виктор Йоцов.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/nov-dalg-socialni-iskaniya/">Страшно е, ако новият дълг отиде само за социални искания, смята финансист</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Край на вечния длъжник, 10 години е погасителната давност</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d0%ba-10-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%81/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 22 Jul 2020 09:04:37 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[вечен длъжник]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[народно събрание]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=17619</guid>

					<description><![CDATA[<p>Въвежда се 10-годишна абсолютна погасителна давност за частните задължения на физическите лица. Това предвиждат приетите на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите. Те са внесени от ГЕРБ и Обединени патриоти. Физическо лице, което не може да плаща задълженията си, има право да започне процедура по обявяване на фалит или да се освободи [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d0%ba-10-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%81/">Край на вечния длъжник, 10 години е погасителната давност</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Въвежда се 10-годишна абсолютна погасителна давност за частните задължения на физическите лица. Това предвиждат приетите на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите. Те са внесени от ГЕРБ и Обединени патриоти.</p>



<p>Физическо лице, което не може да плаща задълженията си, има право да започне процедура по обявяване на фалит или да се освободи от тях след изтичане на определен период от време.</p>



<p>По време на 10-годишният срок кредиторите могат да предприемат действия да съберат вземанията си.</p>



<p>След приключване на този срок кредиторите няма да имат право на претенция да искат събиране на вземането и така се слага точка на така наречените „вечен длъжник“.</p>



<p>В момента страната ни единствената в ЕС не предлага никаква защита за длъжника, има над 600 000 дългогодишни производства и става дума за стотици хиляди съдби, аргументираха се вносителите на проекта.</p>



<p>„Много от хората, които са в това положение, предпочетоха да емигрират от България, за да могат да получават някакви сносни доходи зад граница, където съдия-изпълнителите не ги преследват и смятам наистина, че ще бъде една глътка въздух за десетки хиляди хора в България&#8220;, коментира депутатът Искрен Веселинов.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d0%ba-10-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%81/">Край на вечния длъжник, 10 години е погасителната давност</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Бундестагът актуализира бюджета на Германия и одобри рекорден дълг</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/germania-bjudjet-rekorden-dulg/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 02 Jul 2020 11:26:20 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[бвп]]></category>
		<category><![CDATA[бундестаг]]></category>
		<category><![CDATA[бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[коронавирус]]></category>
		<category><![CDATA[социални мерки]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=16916</guid>

					<description><![CDATA[<p>Германският парламент прие втория допълнителен бюджет, с който да се финансира пакетът за стимулиране и справяне с причинената от коронавируса криза. Новият дълг, планиран за текущата година, се увеличава до 217,8 милиарда евро, пише Investor.bg по информация на DPA. Допълнителните пари са предназначени предимно за финансиране на мерки, които имат за цел да увеличат потреблението [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/germania-bjudjet-rekorden-dulg/">Бундестагът актуализира бюджета на Германия и одобри рекорден дълг</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Германският парламент прие втория допълнителен бюджет, с който да се финансира пакетът за стимулиране и справяне с причинената от коронавируса криза.</p>



<p>Новият дълг, планиран за текущата година, се увеличава до 217,8 милиарда евро, пише Investor.bg по информация на DPA. Допълнителните пари са предназначени предимно за финансиране на мерки, които имат за цел да увеличат потреблението и да насърчат икономиката през следващите месеци, предава DPA.</p>



<p>Цитират се думите на вицеканцлера и финансов министър Олаф Шолц, че федералното правителство няма да пести заради кризата &#8211; „И ние няма да докоснем социалната държава, която ни води толкова ефективно през тази криза, а ще я разширим&#8220;. Въпреки кризата пенсиите на хората с ниски доходи ще бъдат увеличени от януари.</p>



<p>С втория допълнителен бюджет съотношението на дълга се увеличава от под 60 на сто от БВП до повече от 75 процента. Припомня се, че в края на март Бундестагът вече одобри увеличение на бюджета със 156 милиарда евро, за да се компенсират данъчните загуби и да се финансират няколко пакета помощи.</p>



<p>Сред мерките, наред с други неща, в сила за половин година е по-ниска ставка на ДДС. Семействата ще получават бонус от 300 евро на дете. Освен това малките и средни компании, които имат особено високи спадове на продажбите поради кризата, трябва да получат мостови кредити от почти 25 милиарда евро. Федералното и местните правителства също така възнамеряват съвместно да компенсират загубите на общините от корпоративния данък.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/germania-bjudjet-rekorden-dulg/">Бундестагът актуализира бюджета на Германия и одобри рекорден дълг</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Законопроект решава проблемите на &#8222;вечния длъжник&#8220;</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/falit-vechen-dlujnik/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 25 Jun 2020 12:25:54 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[вечен длъжник]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[фалит]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=16634</guid>

					<description><![CDATA[<p>Фигурата на „вечния длъжник“ у нас е на път да остане в историята. Това ще се случи, ако парламентът одобри весения от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ общ законопроект за личния фалит. С него се постановява 10 години давност за събиране на вземания от физически лица, пише „Инвестор“. Според записаното в мотивите към законопроекта към момента [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/falit-vechen-dlujnik/">Законопроект решава проблемите на &#8222;вечния длъжник&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Фигурата на „вечния длъжник“ у нас е на път да остане в историята. Това ще се случи, ако парламентът одобри весения от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ общ законопроект за личния фалит.</p>



<p>С него се постановява 10 години давност за събиране на вземания от физически лица, пише „Инвестор“.</p>



<p>Според записаното в мотивите към законопроекта към момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хил. семейства.</p>



<p>В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и 3-годишна давност за вземанията за възнаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания.</p>



<p>Според вносителите на законопроекта има вратичка в закона, която позволява кредиторът да „преследва“ длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната давност, просто се уеднаквява режима, като така се дава възможност на частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“, допълва изданието.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/falit-vechen-dlujnik/">Законопроект решава проблемите на &#8222;вечния длъжник&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Държавният дълг: Търсен и охулван</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/durjaven-dulg/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 21 Apr 2020 08:02:23 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[бвп]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[държавен дълг]]></category>
		<category><![CDATA[еврозона]]></category>
		<category><![CDATA[паричен съвет]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=13549</guid>

					<description><![CDATA[<p>България съумя да натрупа чувствителен негативен опит с управлението на държавния си дълг в най-новата си история. Три пъти след Освобождението правителствата бяха принудени да наложат едностранен мораториум върху обслужването на държавния (предимно външен) дълг. Дълговите мораториуми на България При включването си в Първата световна война България обявява мораториум (първи) на обслужването на външните консолидирани [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/durjaven-dulg/">Държавният дълг: Търсен и охулван</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>България съумя да натрупа чувствителен негативен опит с управлението на държавния си дълг в най-новата си история. Три пъти след Освобождението правителствата бяха принудени да наложат едностранен мораториум върху обслужването на държавния (предимно външен) дълг.</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li><strong>Дълговите мораториуми на България</strong></li></ol>



<p>При включването си в Първата световна война България обявява мораториум (<em><u>първи</u></em>) на обслужването на външните консолидирани дългове спрямо воюващите държави. Прекратява се обслужването и на получените през 1912 г. два заема от Banque de Paris et des Pays-Bas и се възобновява едва след Първата световна война (1920 г.) при осем процента лихва за просрочения период. Дължимите суми се блокират в специална сметка при БНБ. През 1919 г. (веднага след войната) България възстановява обслужването на външните си задължения. Част от просрочените плащания се извършват до края на 1920 г., а останалите стартират от 1921 г.</p>



<p>Утежненото икономическо състояние на България при световната икономическа криза от 30-те години на миналия век довежда до <em><u>втори</u></em> (макар и частичен) мораториум по обслужването на външния дълг (1932 г.). Мораториумът е съгласуван с Финансовия комитет на ОН, въпреки че кредиторите остават неудовлетворени. През есента на същата година се постига съгласие за намаляване на плащанията до 40% от реално тиражираните, а четири месеца по-късно – до 25%. Положението донякъде се нормализира при сключеното компромисно двегодишно споразумение с кредиторите през май 1934 г. Редукцията на външнодълговото обслужване се запазва до навечерието на Втората световна война, въпреки съживяването на икономиката. По това време България печели от чувствителната обезценка на английската лира (с 36%, 1931 г.), както и на USD (с 41%, 1933 г.). В резултат съотношението между обслужването на външния дълг, от една страна, и износа на стоки и услуги, от друга, спада от около 45% през 1930-34 г. до под 10% за 1935-39 г.</p>



<p>В началото на 1990 г. правителството на А.Луканов не успява да намери (а и не търси) достоен път за решаване на „<em>внезапно</em>“ изникналите дългови проблеми. Най-тежки са редовните плащания, свързани с обслужването на външния дълг. Правителството не намира сили да се обърне официално към кредиторите и да поиска отсрочка и преструктуриране на външните задължения. Избира се „<em>лесният</em>“ път – едностранно прекратяване на плащанията без съобразяване с възможните последствия – <em><u>трети</u></em> мораториум. Процесът се нормализира след сключване на споразумение с чуждестранните банки-кредиторки (1994 г.) при активно оказана помощ от ЕС и международните финансови институции (най-вече МВФ).</p>



<p>Две години по-късно (1996 г.) отново се появява напрежение при обслужването на външния държавен дълг. С въвеждането на паричния съвет (1997 г.) и с помоща на международните финансови организации и ЕС относителният размер на държавния дълг последователно намалява.</p>



<p>            <strong>2.</strong> <strong>Съвременната практика</strong></p>



<p>На Фигура 1 е представена динамиката на държавния дълг на страните от ЕС (по данни на Eurostat).</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large is-resized"><img loading="lazy" decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/изображение.png" alt="" class="wp-image-13550" width="650" height="425" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/изображение.png 605w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/изображение-300x196.png 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/изображение-370x242.png 370w" sizes="(max-width: 650px) 100vw, 650px" /><figcaption>Фигура 1</figcaption></figure></div>



<p>България стартира през 1997 г. с равнище на държавния дълг, съпоставимо с равнището на БВП. През следващите десетина години, характерни със строга бюджетна дисциплина, държавният дълг спада до рекордно ниско равнище – 13% от БВП (2008 г.).</p>



<p>До 2008 г. в страните от ЕС се наблюдава стремеж за придържане към Маастрихските критерии за равнището на държавния дълг (60% от БВП), изискуемо за членство в еврозоната. Изключения формират няколко „<em>трудни</em>“ държави (Белгия, Италия, Гърция, Португалия), включително и Германия, при която обединението с източните провинции създава икономически затруднения. Като цяло средното държавно дългово натоварване в ЕС съответства на изискуемото.</p>



<p>Кризата от 2008 г. променя съществено статуквото. Почти повсеместно (с малки изключения) страните-членки на ЕС емитират нови държавни задължения за посрещане на възникналите икономически трудности. Средното равнище на държавно дългово натоварване в ЕС се покачва до над 80% от БВП и се задържа устойчиво за следващите десетина години.</p>



<p>Българският държавен дълг не реагира на стартиралите през 2008 г. икономически трудности. Едва през 2014 г. държавният дълг се повишава до 27% от БВП и повишението е свързано с фалита на КТБ. От там нататък отново надделява тенденцията на намаляване на държавното дългово натоварване до 22,3% от БВП през 2018 г.</p>



<p>В действителност държавното дългово натоварване на България е много по-ниско предвид поддържането на фискален резерв от повече от 10 млрд.лв. Ако към тях се прибавят брутните международни валутни резерви за около 50 млрд.лв. (които включват фискалния резерв), то към началото на 2020 г. България като държава финансира външния свят (развитите икономики) нетно с повече от 25 млрд.лв., т.е. с близо една четвърт от БВП!</p>



<p>В актуализирания държавен бюджет (ДВ № 34, 09/04/2020 г.) се допуска максималният размер на държавния дълг за 2020 г. да не надвишава 31,5 млрд.лв., което вероятно ще повиши относителното държавно дългово натоварване до около 30% от БВП. Същевременно средното равнище на държавно дългово натоварване в ЕС ще превиши 85% от БВП.</p>



<p>           <strong>3. Аналитична оценка</strong></p>



<p>Най-вероятно ЕС и еврозоната няма да съумеят да изчистят натрупаните държавни дългове. Обединена Европа обаче притежава достатъчно икономическа мощ и възможности, за да се справи с проблема. Държавните дългове ще бъдат прехвърляни в средносрочна и дългосрочна перспектива чрез съществуващи и познати финансови техники – мостови и търкалящи се заеми и др. под. Съществена помощ ще окаже допуснатата и контролирана от Европейската централна банка инфлация. Тя ще повиши номиналните величини, ще обезцени натрупани вече стойности и ще облагодетелства кредитополучателите. Номиналният размер на дълга ще продължава да расте, но относителното му равнище (спрямо БВП) ще намалява.</p>



<p>При действаща обща валута (евро) всички страни-членки на еврозона посрещат затрудненията солидарно. Такъв беше случаят с нашата съседка Гърция, в която вирееше неприкрито местно негодувание към изискванията на ЕС и Европейската централна банка, но не се чу дори и плах глас за напускане на еврозоната и ЕС. Ще задейства феноменът на скачените съдове – дисциплинираните държави ще поемат част от затрудненията на недисциплинираните държави. Подобен тип преливане на ефекти е неизбежно и ще се извършва по явни и неявни канали.</p>



<p>Ако всички страни имат еднакво дългово натоварване, всички те ще поемат относително сравним ущърб. Това обяснява и стремежа на страните от еврозоната да не изостават с емисиите на държавен дълг от общата членска маса след 2008 г. (Фигура 1).</p>



<p>Ако обаче някоя от държавите-членки на еврозона е прекалено дисциплинирана (твърде нисък държавен дълг), тя ще трябва да понесе тежестта на обезценяването на валутата, при все че вече ще е загубила от неизползване на дългов ресурс, довел до обезценката.</p>



<p>Такъв е случаят de facto с България. Поради поддържането на паричния си съвет България ще трябва да изконсумира инфлацията в еврозона дори с надбавка (поради продължителното си ценово изоставане), ще преживее обезценката на натрупани вече национални стойности, но няма да е използвала ресурси за развитието на публичните си услуги.</p>



<p>Безусловно емисиите на държавен дълг не трябва да бъдат безкритични. Ако привлечени дългови ресурси се използват за амбициозни, но зле обмислени мегапроекти (АЕЦ „<em>Белене</em>“, Завод за тежко машиностроене – Радомир и др.под.), последствията ще бъдат драматични. Също както и ако емисии на държавен дълг се използват за текущи разходи и за криво разбирано социално подпомагане.</p>



<p>          <strong>4.</strong> <strong>Заключение</strong></p>



<p>Дълг не е мръсна дума. При изпълнението на всички мащабни инвестиционни проекти се привличат финансови ресурси от където е възможно и колкото се може по-изгодно. Проблемът не е в емитирането на държавен дълг, а в начина на неговото използване. Държавният дълг може да бъде мощен инструмент за обществено-икономическо развитие при условие, че се управлява интелигентно. Толкова повече в условията на монетарен съюз. Изоставането на дълговото натоварване от общото равнище в монетарния съюз (еврозоната) е равносилно на фактическо финансово подпомагане на недисциплинираните държави в съюза. Самоцелният отказ от използване на финансови ресурси във вид на държавен дълг за финансиране на дългосрочни публични инвестиционни проекти (преди всичко и най-вече инфраструктура – физическа, здравна, образователна, културна, спортна) действа като спирачка за обществено-икономическия прогрес.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/durjaven-dulg/">Държавният дълг: Търсен и охулван</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Да се разсрочат дълговете към колекторските фирми, настоява асоциация</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/razsrochvane-kolektorski-firmi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 15 Apr 2020 14:03:19 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[дълг]]></category>
		<category><![CDATA[колекторски фирми]]></category>
		<category><![CDATA[разсрочване]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=13393</guid>

					<description><![CDATA[<p>Асоциацията за защита на потребителите настоява да се разсрочат дълговете на физическите лица към фирмите за събиране на вземания и бързите кредити до 6 месеца, каквито мерки се предложиха за банките. Целта е да се помогне на гражданите, които имат лошо финансово състояние и са останали без работа. „Мерките трябва да са предназначени за всички [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/razsrochvane-kolektorski-firmi/">Да се разсрочат дълговете към колекторските фирми, настоява асоциация</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Асоциацията за защита на потребителите настоява да се разсрочат дълговете на физическите лица към фирмите за събиране на вземания и бързите кредити до 6 месеца, каквито мерки се предложиха за банките. Целта е да се помогне на гражданите, които имат лошо финансово състояние и са останали без работа.</p>



<p>„Мерките трябва да са предназначени за всички физически лица, които се затрудняват да обслужват задълженията и заемите си, като те трябва да декларират това пред съответната колекторска агенция или фирма за бързи кредити“, заяви председателят на асоциацията Пейо Майорски, който се срещна днес с Мая Манолова, председател на гражданската платформа „Изправи се. БГ&#8220;</p>



<p>Тези, които се възползват от гратисния период на обслужване на дълговете си, ще получат нов погасителен план след изтичането му.</p>



<p>„Ние от Асоциацията за защита на потребителите алармираме за липсата на законово регламентиране на дейността на колекторските фирми в България от две години&#8220;, подчерта на срещата Пейо Майорски.</p>



<p>Народното събрание отказва да регулира дейността им и в Гражданско-процесуалния кодекс, за разлика от частните съдебни изпълнители.</p>



<p>В момента колекторските фирми не се контролират от никого, работят свободно на пазара, като оперират с дългове за над 3 млрд. лв. на българските граждани.</p>



<p>Масовата практика е те да изкупят дългове на 15-20% от стойността им, а същевременно не се дава възможност първо на длъжника да си изкупи дълга от банката. Така се погазват правата на обикновените хора – потребители. </p>



<p>Пресен пример за това е скандалът с Българската банка за развитие, която отпуска 75 млн. лева кредит на фирма за събиране на вземания.</p>



<p>С тази сума ще бъдат изкупени кредити от две банки на обща стойност 500 млн. лева. От ББР заявиха, че отпуснатите средства са обезпечени чрез тази част от кредитите, които са покрити с активи, а те се оценяват на 150 млн. лв.</p>



<p>Сред предложенията на организацията е да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/razsrochvane-kolektorski-firmi/">Да се разсрочат дълговете към колекторските фирми, настоява асоциация</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
