Припомня се, че това се е превърнало в законодателна традиция на управляващите – да променят даден закон чрез друг, който при това вече е минал на първо четене.

И тъй като в момента т.нар. закон за извънредната ситуация се променя, заради изборите на 4 април, в него са вкарани текстове, засягащи Закона за хазарта.

Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова и депутати от ГЕРБ предлагат Националната агенция по приходите (НАП), която бе натоварена да се занимава с издаване, удължаване и изменения на лицензи за хазарт, да получи 3 месеца отсрочка, за да довърши преписки, започнати от закритата Държавна комисия по хазарта, или такива, постъпили след август 2020 г.

От лятото на миналата година са в сила новите правила и правомощията на НАП в хазарта.  Според депутатите дадените първоначално 6 месеца не са стигнали на данъчната администрация да се справи и преписките са „текущи“, затова увеличават срока на 9 месеца.

Според вносителите на предложената поправка всъщност тя е в интерес на кандидатствалите за удължаване или издаване на нов хазартен лиценз, които са в процедура.

Второто, което искат от ГЕРБ засяга издадените лицензи, за които са образувани производства, като се уточнява, че въпросният параграф 87, ал. 2 се отнася до тези, чийто срок изтича след 1 януари 2020 година.

Материалът Променят Закона за хазарта през закона за извънредната ситуация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи БГНЕС, цитирайки председателя на Бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Текстовете бяха подкрепени миналата седмица на първо четене от народните представители, но се сблъскаха с реакцията на адвокатското съсловия и на обществения защитник Диана Ковачева.

В крайна сметка ще бъдат оттеглени на днешното заседание на ресорната комисия, непосредствени преди гледеното на трите бюджета в пленарната зала.

„За да не се създаде обществено напрежение, ние взехме решение да ги оттеглим и да останат старите текстове в Закона за потребителския кредит. Истината е, че тези текстове не бяха обсъдени достатъчно широко, не беше взето мнението на засегнатите страни. Независимо от това, че в тях има положителни страни, смятаме, че в този момент е по-добре те да бъдат оттеглени и да се проведе съответното обсъждане“, обясни Менда Стоянова.

Според нея до края на седмицата държавата ще има и одобрен бюджет за 2021 г.

Материалът Фирмите за бързи кредити без право да начисляват големи неустойки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това реши Бюджетната комисия на парламента, която прие на второ четене промените в Закона за ДДС заедно с падането на налога за ресторанти, кетъринг, книги.

Председателят на комисията Менда Стоянова, която е бивш данъчен служител, е против диференцирането на ставката. Тя даде подкрепата си единствено за детските стоки, съобщи БНР.

По нейно предложение виното, бирата и алкохолът, сервирани в ресторантите и предоставяни като част от кетъринг услуга, остават с 20% ДДС.

Едно барче, което сервира фреш, безалкохолни, кафе, капучино, ядки и т.н., ще си ползва намалената ставка. Единствено само за алкохолните напитки, които са и акцизни стоки, ще е 20%, обясни Менда Стоянова.

Обещанието, дадено от премиера Борисов на ресторантьорския бранш да получи по-ниско ДДС, предизвика остър дебат у нас. Представители на други сектори също поискаха преференция. Анализатори твърдят, че намалението за едни означава увеличение на ДДС за останалите.

Валери Симеонов и депутати от НФСБ пък внесоваха законопроект, в който се предлага държавната такса върху хазартните игри, включително традиционна лотария, тото, лото и кено, да е 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра.

Следващата седмица Бюджетната комисия ще изслуша ръководството на Комисията по хазарта.

Материалът 9% ДДС за бебешките храни, за алкохола в ресторантите остава 20% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причината е, че не желаят да пристигат от различни места в София и да разпространяват коронавируса.

Стоянова обясни, че в парламента се намират народни представители от над 264 общини. За всяко заседание работят над 200 представители на НС. 

Миналата седмица депутатите от БСП внесоха подписка с искане за изслушването на премиера Бийко Борисов.

Той трябваше да отговаря на въпроси, свързани с епидемията от COVID-19 у нас и какви извънредните мерки предприема правителството.

Ние като парламентарна група няма да участваме в това, една лидерка на партия да използва парламента, за да си прави пиар, каза още Менда Стоянова.

Поради липсата на кворум заседанието не се състоя, тъй като се регистрираха едва 91 народни представители.

БСП са внесли второ искане за свикване на извънредно заседание на парламента, съобщи лидерът на левицата Корнелия Нинова и обвини премиера Борисов, като по думите й то й е наредил на депутатите си да не се регистрират.

Материалът ГЕРБ, патриотите и Воля осуетиха изслушването на Борисов в парламента е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това значително ще подобри мярката и ще даде възможност на повече работодатели да се възползват от нея, съобщи депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова след неделните заседания на бюджетната и правната комисия на Народното събрание.

При тази ситуация има възможност да се поеме този допълнителен разход в рамките на милиард и половина, които са заделени във фонд „Безработица“, обясни Стоянова.

Предложението е направено от заместник-председателя на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев и е прието без възражение, съобщи БНР.

Работодателските организации, обединени в АОБР – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, само преди ден входираха в парламента предложения за промени в Закона за извънредното положение, засягащи подпомагането на предприятията за запазване на заетостта.

В писмото до парламентарния шеф Цвета Караянчева се изразява безпокойство, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, едва 228 искат да се възползват от подкрепата по схемата 60/40.

Хората, които са в неплатен отпуск или се самоосигуряват  ще могат в рамките на три месеца да получат безлихвени кредити до 1500 лева на месец. Гратисният период за погасяване ще е между 3 и 5 години, предлагат депутатите. Срокът за изплащане на заема ще е до 10 години, гласуваха още депутатите от двете парламентарни комисии.

За малките фирми са предвидени и безлихвени кредити до 100 000 лева с гратисен период до 5 години и 10-годишен срок за погасване. Държавата ще подкрепи и селскостопанските производители, ако наемат безработни.

Общини да редуцират или освободят от наеми или такси за ползване – тротоарно и т. н., своите наематели за срока на извънредното положение, решиха депутатите.

Прието е и предложението за намаляване на глобите, свързани с карантината. Ако някой се разхожда в парка, например ще плати 300, а не както предвидените досега 5 000 лева.

Всичко това ще бъде гласувано на второ четене на извънредно заседание на парламента в понеделник.

Материалът Държавата ще поеме и осигуровките по схемата 60/40 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от внесени предложения от председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Те влизат между първо и второ четене на закона за извънредното положение, съобщава Медиапул.

Срокът за внасяне на изравнителния данък върху печалбата се измества с един месец – от 31 март на 30 април. Годишните финансови отчети пък могат да се подават до 30 юни.

Промените важат и за едноличните търговци и земеделските стопани.

Материалът Бизнесът получава данъчна отсрочка до 30 юни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Комисията е трябвало да контролира как са изпълнявани законите. Бизнесът на Божков е бил толериран – може да се прави такова предположение, предвид укритите 500 мил. лева задължения към държавата. Комисията е действала извън закона – затова няма как да носи отговорност Народното събрание“, каза още депутатът пред Нова ТВ.

В петък парламентът прие промени в Закона за хазарта, според които лотария може да организира само държавата.

Според Менда Стоянова няма причина да има отлагателен период на новия режим.

„Целта е да спре тази лудост, която се вихри по магазинчета и пощи, където възрастните получават пенсиите си“, каза Менда Стоянова.

Тя посочи, че 1,2 милиарда лева са похарчени от българите за билетчета през 2019 година.

Според нея хазартът не е забранен, мекият хазарт винаги се използва да подпомага спорта. Ако хората са решили да дават пари за мек хазарт, тогава техните пари ще отидат в държавната хазна и ще се използват за спорта, а част от тях и в раздел „култура“ .

Менда Стоянова призна, че толериране към бизнесмена от комисията има, защото за пет години държавният регулаторен орган не е открил, че се подават декларации с невярно съдържание от неговите фирми. Стоянова допълни, че по една или друга причина комисията е била мотивирана да толерира този бизнес.

В четвъртък Апелативният специализиран съд остави окончателно в ареста бившия председател на Комисията по хазарта Огнемир Митев. Той е обвинен, че е участвал в организирана престъпна група, ръководена от бизнесмена с интереси в хазарта Васил Божков.

Материалът Менда Стоянова хвърли вината за Божков на Комисията по хазарта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм.

Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към Еврозоната и приемането на еврото, обясняват от ведомството на Владислав Горанов.

Все още, обаче няма отговор на въпроса защо официалното съобщение идва цели три дни след внасянето на промените и защо те не са пуснати предварително обществено обсъждане.

Всъщност, оказва се, че Менда Стоянова и депутати от ГЕРБ са вкарали поправката в Закона за БНБ през преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон, който вече е приет на първо четене.

При това положение е напълно обяснимо смущението, което настъпи в средите на анализаторите.

„Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон, заявява пред EURACTIV Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер.

„По принцип, докато са в ERM II, страните трябва да поддържат стабилност на валутата си. За целта се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната+Дания, ЕЦБ и страната, която влеза в ERM II. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматична интервенция, за да се върне в коридора. Тази интервенция се прави, както от националната банка, така и от ЕЦБ. Това продължава минимум 2 години, докато сраната влезе в еврозоната“, обяснява Ивайло Калфин.

С новия механизъм, до момента на влизане в еврозоната, всяка страна, вкл. и ЕЦБ могат да поискат конфиденциално преразглеждане на валутния курс.

Икономистът Георги Вулджев от Ескпертния клуб за икономика и политика обясни, че това при какъв курс ще влезе България в ИЕРЕМ 2 и след това е еврозоната, ще е обект на преговори.

„Притеснението е, че може да се обезцени лева. Това в други случаи не се е случвало, но не означава, че няма никакъв риск. Ако се девалвира левът, това би довело до оскъпяване на стоките в страната“, посочи той пред БНТ.

„Причината да сме тук е едно конкретно изменение към член 29 от валутния закон, който касае именно валутния курс на лева спрямо еврото. Към този закон се добавя и една алинея 3, според която в момента, в който влезем във валутния механизъм ERM II 2, курсът между лева и еврото ще стане обект на преговори, както е според изискванията за присъединяването във валутния механизъм. Основният проблем е, че първо това по никакъв начин не беше подложено на обществено обсъждане“, допълни Вулджев.

„Най-добре е законопроектите да се вкарват от Министерски съвет, това показва политически ангажимент на управляващото мнозинство и на правителството. Второ, процедурата да е по-публична. Разбира се, това, което видяхме, показа, че не може да има тайна процедура в България“, смята Лъчезар Богданов ош Института за пазарна икономика.

В средата на 2018 година подадохме писмо към ЕЦБ по пътя си към валутния механизъм, чакалнята на Еврозоната. В писмото изрично е записано, че ще влезем при текущия си валутен курс, каза пред Нова ТВ икономистът Петър Ганев

Материалът Смут след промяна във валутния закон, предложена от Менда Стоянова е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, с тях се разписва поемане от държавата организирането на лотарийни игри, лицензите на частните компании да бъдат прекратени, да се забрани разпространението на билетчета извън лицензирани за това обекти и такива да няма в близост до училища.

От коментари на Симеонов след заседанието става ясно, че той не смята да се ограничи само с регулиране на лотариите.

На въпрос дали предлаганите поправки за отнемане на частни лицензи и държавно монополизиране на бизнеса с организиране на лотария не противоречат на конституцията, вносителят Валери Симеонов обясни, цитиран от Клуб Z, че е направил консултации и идеята не противоречи на основния закон.

„Не става въпрос за монопол върху цял бранш. Хазартът се запазва в други негови форми. Когато им дойде времето – ще се занимаваме и с тях„, заяви „патриотът“.

Председателят на комисията Менда Стоянова пък прехвърли вината за непълно събраните милиони от такси от частни организатори на лотарии изцяло на Комисията по хазарта. Според нея Министерството на финансите няма вина за това, което се заключава в доклада след проверката на АДФИ.

Припомняме, частните лотарии видяха в заключенията на АДФИ доказателство, че не са нарушили закона, тъй като негови текстове давали възможност такси да се събират, формирани на различна основа.

По-рано днес компанията на Васил Божков Нове холдинг разпространи изявление, в което се казва, че противоконституционно отнемане на действащ лиценз води до правни последствия и потенциални финансови обезщетения в размер на милиарди.

Материалът След лотариите Валери Симеонов смята да се заеме и с другите форми на хазарт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той е сигурен, че България може да отговори на всякакви забавяния в икономиката и кризата няма да тръгне от страната ни.

Министърът е на мнение, че несигурността и забавянето идва в голяма степен от геополитическите отношения между глобалните сили, както и от Брекзит.

Караниколов коментира, че при криза основното нещо, което първо ще забележим, а то в момента в България не се случва, е да започнат съкращения и  хората да излязат от работа и да се възползват от социалните процедури.

Тук имаме буфер. Другото, което държавата трябва да осигури, за да налее свежи пари в икономиката, е примерно пари за инфраструктурни проекти, смята министърът.

Емил Караниколов отбеляза, че в страната има сектори, които тръгват напред, например IT-секторът, автомобилният, металургията. Износът на България има рекордни параметри. Държавните дружества към икономическото министерство са на печалба. Ако преди основно се е работило на ишлеме, сега все повече се развиват собствени продукти.

Колкото до приватизацията, според Караниколов всички грешки, които сме можели да допуснем, сме ги допуснали. А „разговорите ни с „Фолксваген“ отвориха очите на всички други, че България е на картата“.

В момента се подготвя законодателство за индустриалните зони. Според министъра за инвеститорите ще стане още по-атрактивно участието в индустриални зони. Той подчерта, че тези зони не са само за чужди инвеститори и се обърна към българския бизнес да се запознае със Закона за насърчаване на инвестициите.

От своя страна, председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, отново пред БНР, коментира, че възможен буфер при криза е нулевият дефицит.

„Ако се случат някакви апокалиптични предсказания – някакъв срив в икономиката и оттам на приходите, винаги можем с един малък дефицит да изпълним онези разходни политики, които са заложени и които хората очакват, заявява Стоянова.

По темата за бюджет 2020 тя е сигурно, че в началото на декември той може да е приет. „Убедена съм, че коалицията ще подкрепи бюджета за 2020 година, а това ни е достатъчно, за да имаме мнозинство на първо четене“, смята Менда Стоянова.

Тя изтъква, че предвиждания ръст на икономиката е 3,3 % на фона на очакваното увеличение на брутния вътрешен продукт, който за 2020 година според прогнозите трябва да е 126-127 млрд.

Дългът ни е от най-ниските в Европа, като той ще продължава да намалява и за 2020 г. се очаква да достигне 19,8%. Ниска е и безработицата, като за следващата година се очаква тя е да достигне 4 %.

Като се отчете и ръста в приходната част на бюджета, Менда Стоянова смята, че това дава възможност и основания да има и продължаване на заделяне на средства за приоритетните политики на правителството.

Една от тях е политиката по доходите, като сред ограничените мерки, които правителството може да вземе, това е минималната работна заплата.
Друга възможност са доходите в бюджетния сектор, където за поредна година се предвижда увеличение с 10% на средствата за работна заплата. Този ръст, коментира Стоянова, е натиск върху реалния бизнес. Той не би следвало да направи повишение под 10%, за да не загуби част от своя квалифициран персонал.

Менда Стоянова гарантира, че ГЕРБ няма да променя данъците в рамките на този мандат на кабинета.

А по повод на дискусията за местните данъци, шефката на бюджетната комисия споделя тезата на финансовия министър Горанов, че всички кметове искат от централната власт да получат помощ за инвестиционната си програма, без да поемат отговорността за събираемостта на собствените си приходи.

Материалът Криза няма, а ако дойде, имаме буфери, уверява властта е публикуван за пръв път на Икономически живот.