Към момента не можем да говорим за криза, заяви категорично министърът на икономиката Емил Караниколов, цитиран от БНР.
Той е сигурен, че България може да отговори на всякакви забавяния в икономиката и кризата няма да тръгне от страната ни.
Министърът е на мнение, че несигурността и забавянето идва в голяма степен от геополитическите отношения между глобалните сили, както и от Брекзит.
Караниколов коментира, че при криза основното нещо, което първо ще забележим, а то в момента в България не се случва, е да започнат съкращения и хората да излязат от работа и да се възползват от социалните процедури.
Тук имаме буфер. Другото, което държавата трябва да осигури, за да налее свежи пари в икономиката, е примерно пари за инфраструктурни проекти, смята министърът.
Емил Караниколов отбеляза, че в страната има сектори, които тръгват напред, например IT-секторът, автомобилният, металургията. Износът на България има рекордни параметри. Държавните дружества към икономическото министерство са на печалба. Ако преди основно се е работило на ишлеме, сега все повече се развиват собствени продукти.
Колкото до приватизацията, според Караниколов всички грешки, които сме можели да допуснем, сме ги допуснали. А „разговорите ни с „Фолксваген“ отвориха очите на всички други, че България е на картата“.
В момента се подготвя законодателство за индустриалните зони. Според министъра за инвеститорите ще стане още по-атрактивно участието в индустриални зони. Той подчерта, че тези зони не са само за чужди инвеститори и се обърна към българския бизнес да се запознае със Закона за насърчаване на инвестициите.
От своя страна, председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, отново пред БНР, коментира, че възможен буфер при криза е нулевият дефицит.
„Ако се случат някакви апокалиптични предсказания – някакъв срив в икономиката и оттам на приходите, винаги можем с един малък дефицит да изпълним онези разходни политики, които са заложени и които хората очакват, заявява Стоянова.
По темата за бюджет 2020 тя е сигурно, че в началото на декември той може да е приет. „Убедена съм, че коалицията ще подкрепи бюджета за 2020 година, а това ни е достатъчно, за да имаме мнозинство на първо четене“, смята Менда Стоянова.
Тя изтъква, че предвиждания ръст на икономиката е 3,3 % на фона на очакваното увеличение на брутния вътрешен продукт, който за 2020 година според прогнозите трябва да е 126-127 млрд.
Дългът ни е от най-ниските в Европа, като той ще продължава да намалява и за 2020 г. се очаква да достигне 19,8%. Ниска е и безработицата, като за следващата година се очаква тя е да достигне 4 %.
Като се отчете и ръста в приходната част на бюджета, Менда Стоянова смята, че това дава възможност и основания да има и продължаване на заделяне на средства за приоритетните политики на правителството.
Една от тях е политиката по доходите, като сред ограничените мерки, които правителството може да вземе, това е минималната работна заплата.
Друга възможност са доходите в бюджетния сектор, където за поредна година се предвижда увеличение с 10% на средствата за работна заплата. Този ръст, коментира Стоянова, е натиск върху реалния бизнес. Той не би следвало да направи повишение под 10%, за да не загуби част от своя квалифициран персонал.
Менда Стоянова гарантира, че ГЕРБ няма да променя данъците в рамките на този мандат на кабинета.
А по повод на дискусията за местните данъци, шефката на бюджетната комисия споделя тезата на финансовия министър Горанов, че всички кметове искат от централната власт да получат помощ за инвестиционната си програма, без да поемат отговорността за събираемостта на собствените си приходи.
