Радев реагира бързо, издавайки указа часове, след като ЦИК публикува в Държавен вестник официалните резултати от изборите и имената на избраните депутати.

Първото заседание на новия парламент ще започне в 9 часа и ще бъде водено от най-възрастния депутат, който е Мика Зайкова от „Има такъв народ“. Тя ще председателства, докато не бъде избрано ръководство на парламента, което ще се случи още в същия ден.

Според медийни публикации се очаква за председател на Народното събрание да бъде избран юристът Ива Митева, която е от парламентарната група на „Има такъв народ“. До момента тя бе директор на дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ в Народното събрание и съветваше правната комисия при писането на законопроекти.

Вероятно е още в началото на следващата седмица президентът Радев да започне консултации с парламентарно представените партии, предхождащи връчването на мандат за съставяне на кабинет на най-голямата от тях – ГЕРБ.

Материалът Радев свика новия парламент на 15 април е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• ефективното и прозрачно управление на държавата в полза на хората, икономиката и държавата е върховният смисъл на демократичната система и всички народни избраници носят индивидуална, партийна и национална отговорност за това;
• независимо какво правителство ще се състави – редовно или служебно, България се нуждае от работеща администрация и предвидимо и устойчиво управление, което да инициира и проведе дълго отлаганите жизнено необходими реформи, които да извадят страната от дъното на множество класации в ЕС и света.

Предвид вероятността и от редовен, и от служебен кабинет, бизнесът настоява парламентът и държавният глава да следват курс на политики в посока:

• членство на страната ни в Еврозоната, Шенгенското пространство и ОИСР;
• запазване на финансова и макроикономическа стабилност, в това число продължаване на тенденцията за ограничаване на сивата икономика и запазване на модела на данъчната система;
• развитие на антикризисното законодателство и мерки;
• отстояване на върховенството на правото и правовата държава, сигурността на собствеността, свободната и честна конкуренция, цялостна политика за по-добър бизнес и инвестиционен климат и равнопоставеност на българския производител;
• изработване и подаване в срок на Националния план за възстановяване и устойчивост и другите инструменти за участие на страната ни в Европейския план Ново поколение и Многогодишната финансова рамка на съюза.

В заключения от АИКБ изразяват готовност да подкрепят политики и действия във връзка с тези национални приоритети, независимо от това каква управленска конфигурация ще бъде съставена.

Материалът Време е да извадим България от дъното на ЕС, поиска бизнесът от новия парламент е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Досегашният коалиционен партньор на ГЕРБ – ВМРО, остава под 4-процентната бариера с 3.64% и извън парламента.

Ясна е и избирателната активност – 50.61%, или гласували 3 334 283 български граждани. С това окончателно се опровергават някои предварителни прогнози за голям срив на активността.

Цифрите показват, че трите нови партии в парламента, които вероятно ще имат шанс да предложат нов кабинет – „Има такъв народ“, Демократична България и „Изправи се! Мутри вън! – , събират общо 92 народни представители, т.е. не им достиган 29, за да имат мнозинство от 121 депутати.

От данните на ЦИК става ясно, че машинно са гласували 789 923 избиратели. 86 527 пък са недействителните хартиени бюлетини, намерени в избирателните кутии.

Материалът ЦИК обяви окончателните резултати, новите партии с 92 депутати е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според окончателни резултати на ЦИК, при преброени 100 от протоколите, ГЕРБ запазва първото си място с 26.18% от гласовете. Втора твърдо е партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ със 17.66%, следва БСП – 15.01, заелите в последния момент четвъртото място ДПС с 10.49%, пред Демократична България – 9.45 на сто, като двете партии ги разделят 33 хиляди гласа. Шеста е формацията на Мая Манолова „Изправи се! Мутри вън!“ с 4.72%.

ВМРО, които се явиха самостоятелно, събират 3.64%, но са под бариерата и няма да намерят място в следващия парламент. Амбициозната нова коалиция Марешки – Симеонов е с още по-слаб резултат – 2.37%, изпреварени и от партия „Възраждане“, и от Васил Божков. Атака са много надолу с едва 0.49%.

Последната партия, която минава бариерата от 1 процент, което дава право на субсидия е „Републиканци за България“ на бившия гербер Цветан Цветанов.

Прави впечатление, че всички партии от предишния парламент, с изключение на ДПС, губят сериозен брой гласове. ГЕРБ са с 300 хиляди гласа надолу, БСП се срутва с 500 хиляди гласа. Единствено ДПС добавя гласове, макар и не много, около 12 хиляди гласа.

Ако съберем гласовете, спечелени преди четири години общо от ВМРО, Атака, НФСБ и Воля на Марешки, ще видим и тук сериозно движение надолу.

През 2017 година резултатът им е над 460 хиляди гласа. Сега сборът сочи 240 хиляди гласа по-малко.

ЦИК обещават до четвъртък за обявят официалните окончателни резултати и депутатските мандати на отделните партии. Следва указ на държавния глава за свикване на 45-тия парламент и се предполага – в спешен порядък – консултации и връчване на мандат за сформиране на правителство от първата сила – ГЕРБ.

Почти всички анализатори са скептични обаче, че този парламент ще може да излъчи стабилно правителство. ГЕРБ са изолирани, а новите три формации заявяват, че не биха търсили за коалиция ГЕРБ, БСП и ДПС, като в този случай остават далеч под необходимото минимално мнозинство от 121 гласа.

Ако тези прогнози се потвърдят, ще има предсрочни избори през юли или август и служебен кабинет на президента Радев.

Материалът Шест партии влизат в новото НС, ВМРО и другите патриоти отпадат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първи са ГЕРБ с 24.88%, следва партията на Слави с 18.74%, БСП пада още спрямо снощните прогнози на социолозите – 14.91, Демократична България изпреварва ДПС, събирайки 10.53%, пети са ДПС с 8.99% и шестата партия, която минава бариерата е „Изправи се! Мутри вън!“ на Мая Манолова с 4.98%.

ВМРО остава под ръба с 3.55%, на много малко пред формацията на Васил Божков, която събира 3.14% и проруската „Възраждане“ с 2.79 процента, които изпреварват Марешки – Симеонов, събрали едва 2.44 на сто.

При вота от чужбина лидер е „Има такъв народ“, следват Демократична България, ДПС и ГЕРБ сочи резултатът на ЦИК при 86.8% от обработените протоколи. За „Има такъв народ“ са гласували 29.8 %, втора е „Демократична България“ с 16.8%, ДПС има 14.6%. ГЕРБ е с 8.7%, а БСП – 6.5%.

Ако резултатите се запазят така, ГЕРБ ще бъдат изолирани в парламента и ще е много трудно да намерят партньори за съставяне на кабинет, тъй като и хората на Слави, и Христо Иванов и Мая Манолова изключват партниране с Борисов.

Очакват се окончателните резултати от ЦИК по-късно тази седмица, след което държавният глава ще насрочи дата за свикване на 45-тия парламент и се очаква бързо да връчи мандат за съставяне на правителство на първата политическа сила – ГЕРБ.

Няма официална окончателна избирателна активност, остават данните на ЦИК към 17 часа – 40.18%.

Материалът Вотът от чужбина е за партията на Слави, „пъзелът“ в парламента – трудно разрешим е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Борисов първо заяви, че той е най-опитният и с най-много контакти в чужбина, след това заплаши, че ако се отнеме правото на спечелилия изборите да състави кабинет, ще се повтори съдбата на кабинета „Орешарски“ и накрая призова всички, влезли в парламента, да постигнат консенсус, експерти да седнат и съставят кабинет, който да управлява до края на годината. „Порадвайте се още няколко дена и да разговаряме“, обърна се Борисов към опонентите си.

В нощта на изборите – след самите резултати, другата най-коментирана тема бе именно какви са възможните конфигурации в парламента, които могат да съберат мнозинство. Общото мнение е, че това ще бъде изключително трудно.

Преди фейсбук включването на Борисов, най-важният коментар бе краткото изявление от партията на Слави Трифонов, която се затвърждава като втора сила в парламента, че коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС е невъзможна. Това прави ребусът още по-сложен, тъй като и Демократична България, и Мая Манолова потвърдиха отказ от бъдещо сътрудничество с Борисов. ДПС отказват за момента коментар, както и БСП. Новото, всъщност е, че „голяма коалиция“ БСП-ГЕРБ вече е невъзможна, защото заради много ниския резултат на социалистите и отстъплението на ГЕРБ, не постига мнозинство.

Материалът Борисов зове за експертен кабинет до декември, другите отхвърлят ГЕРБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По този начин мандатът на председателя, зам.-председателя и членовете е удължен от 5 на 7 години.

Друга промяна, приета на първо четене, позволяваше членовете на комисията веднага да бъдат избрани за нов 7-годишен мандат след изтичането на вече удължения настоящ. От ГЕРБ обаче се отказаха от тази опция.

Така, мандатът на настоящите седем души в КЗК, изтичащ през юни 2021 г., е удължен до 2023 г.

Припомняме, предложението за удължаване на мандата дойде от самите членове на КЗК с мотива – съгласуване на българското законодателство с европейското.

Опозицията от БСП гласува против и остро се противопостави на решенията. Крум Зарков, цитиран от „Дневник“, попита реторично за какво от свършеното се награждават по този начин членовете на КЗК.

Други гласувани промени в закона предвиждат КЗК да има правомощието да обискира частни домове на управители и служители на фирми, разследвани за нарушения на Закона за защита на конкуренцията.

Гласуван е и списък с 12 забранени нелоялни търговски практики между търговците и доставчици на селскостопански и хранителни стоки:

1. плащане от купувач на доставчик:

а) по-късно от 30 дни след изтичането на договорения срок за доставка, в който доставките са направени, или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума за този период на доставка, в зависимост от по-късната дата, по договори за редовна доставка на нетрайни селскостопански и хранителни продукти и други селскостопански и хранителни продукти; за целите на сроковете за плащане договорените срокове за доставка във всеки случай са не по-дълги от един месец;
б) по-късно от 30 дни след датата на доставка или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума считано от по-късната дата, по договори, които не предвиждат условия за редовна доставка на нетрайни селскостопански и хранителни продукти и на други селскостопански и хранителни продукти;
в) в случаите на чл. 37б, ал. 1, т. 1, букви „а” и б”, за дата на определяне на платимата сума се приема датата на издаване на фактурата или датата на получаването й от купувача;

2. отказ на купувача от поръчки за нетрайни селскостопански и хранителни продукти с по-малко от 30 дни предизвестие, така че да не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на тези продукти;

3. едностранна промяна от купувача на условия по договора, свързани с честотата, метода, мястото, времето или обема на доставката или снабдяването, стандартите за качество, условията на плащане или цените, срока, както и по отношение на предоставянето на услугите, посочени в чл. 37в;

4. искане на купувача от доставчика на плащания, които не са свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти на доставчика;

5. искане от купувач за плащане при влошаване на качеството, бракуване и/или  липси на селскостопански и хранителни продукти, които са настъпили в помещенията на купувача или след като собствеността е прехвърлена на купувача, когато това не се дължи на небрежност или по вина на доставчика;

6. отказ от купувач да потвърди в писмен вид условията по договора, за които доставчикът е поискал писмено потвърждение, с изключение на случаите, когато договорът за доставка се отнася за доставянето на продукти от член на организация на производителите, включително кооперация, на организацията на производителите, в която доставчикът членува, ако устройственият акт на тази организация на производителите или правилата и решенията, установени в устройствения акт или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на условията по договора за доставка;

7. неправомерно придобиване, използване или разкриване от купувача на търговска тайна на доставчика по смисъла на Закона на защита на търговската тайна;

8. предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права, включително като подава жалба или сътрудничи в проучване по реда на настоящата глава;

9. искане от купувача за компенсация за разходите по разглеждане на жалби на клиенти, свързани с продажбата на продуктите на доставчика, въпреки че не е налице небрежност или вина от страна на доставчика;

10. забрана или ограничаване от купувача на доставчика по договора да предлага или да закупува стоки или услуги на или от трети лица;

11. забрана, ограничаване или налагане на санкции от купувача на доставчика по договора за предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;

12. едностранно и неоснователно прекратяване на договора от купувача или прекратяване без предизвестие в разумен срок, достатъчен за доставчика да покрие инвестиционните си разходи и с оглед на предишните търговски отношения на страните по договора.

Комисията бе сред „основните играчи“ в сделката за придобиване на ЧЕЗ, като първо отказа „Еврохолд“ да купи българските активи и бизнеса тук на компанията, а след година разреши сделката. Междувременно изтече и записът с гласа, приличащ на премиерския, от който става ясно, че върху регулаторите се оказва правителствен и политически натиск.

Материалът Мнозинството в парламента удължи мандата на членовете на КЗК е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предложението е внесено в парламента от Министерския съвет в началото на ноември 2020 г. С него ставаше възможно лица, заемащи редица висши държавни длъжности – ръководители на бюджетни организации, главни и административни секретари в органи на изпълнителната власт, както и главните секретари на президента, Министерския съвет и на Народното събрание – да влязат в управителните органи на публичните предприятия.

Изданието припомня, че промените е трябвало да бъдат прокарани с поправки в Закона за публичните предприятия, „заровени в преходните и заключителните разпоредби на проект за промени в Закона за железопътния транспорт“.

За промяната е алармирала Мая Манолова, като е имало голям шанс тя да мине, без да бъде забелязана.

Между първо и второ четене на законопроекта се оказва, че група депутати от ГЕРБ без обяснения и мотиви са оттеглили предложението.

Материалът ГЕРБ се отказа от идеята си за участие на висши чиновници в бордове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С гласуването на първо четене такива задължения отпадат и за органите по приватизация, за лицата, които организират възлагането на обществени поръчки, както и за министрите и кметовете на общини при сключване на концесионни договори.

Без дебати депутатите разшириха категориите субекти, за които отпада задължението да проверяват клиентите да разкриват информация за съмнителни сделки и клиенти, както и да съхраняват и предоставят информация и документи.

С приетите на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари вече в неговия обхват остават само професионалните футболни клубове, като отпадат задълженията за професионалните спортни клубове.

Тези задължения няма да важат и за презастрахователите и за пазарните оператори, получили лиценз по Закона за пазарите и финансовите инструменти, както и за органите на НАП и митниците, като за тях вече съществуват предвидени в други закони механизми задължения за превенция на изпирането на пари.

Една от работодателските организации – Българската стопанска камара и Антикорупционната комисия се разминават в оценките си за предвидените промени в закона.

Докато БСК приветства предложеното отпадане на търговците на едро като задължени лица по смисъла на закона, КПКОНПИ не е съгласна с това, като посочва, че именно при тях съществува възможност при наличие на сериозни парични обороти да бъде осъществено изпиране на пари.

Материалът Търговците на едро и други без задължение да информират за съмнителни сделки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Текстовете, внесени от депутатите на ГЕРБ и патриотите, получиха изненадваща подкрепа и от БСП, макар промяната да е критикувана от множество заинтересовани страни, че облагодетелства „вечните длъжници“.

Според новия текст, с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Въвеждат се 6 изключения, при които давността не се прилага – за вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица, съдружници в дружество; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда.

За заварените случаи давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

Законовата промяна накърнява сериозно интересите на кредиторите, коментираха и предупреждаваха редица организации, докато течаха процедурите в парламента.

За момента не е ясна позицията на президента Радев дали ще пусне променения закон, или ще наложи вето.

Материалът 10-годишната давност за дълговете окончателно приета от депутатите е публикуван за пръв път на Икономически живот.