На това искане опонира Весела Лечева, която припомни, че ТОТО-то е създадено преди много години с цел да дава пари на българския спорт и ако сега започне да отделя средства и за културата, то тези пари ще са за сметка на спортните ни таланти.

Йордан Цонев от ДПС пък мъдро реферира спора като го обезсмисли, припомняйки, че тотализаторът в момента е на загуба и не може да финансира каквото и да е било.

Включваме се задочно в дебата с реклама от 1969 година на страниците на в-к „Икономически живот“. Карето няма нужда от коментар. Първо – става ясно, че ако участвате, ще спечелите големи печалби и второ (на вниманието на г-н Рашидов):

Материалът Архивът на ИЖ в помощ на Рашидов и ТОТО-то е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Решението, предложено от управляващите, беше прието със 100 гласа „за“, 40 „против“ и 9 въздържали се, предаде БТА.

Социалистите, иницииатори на днешните разисквания за облагането на хазартните игри, искаха НС да задължи министъра на финансите да информира какъв е приносът в бюджета на отделните лицензирани фирми от хазартния сектор.

От ГЕРБ обаче посочиха, че това е данъчно осигурителна информация и нейното публично оповестяване е в нарушение на закона.

Предложението на БСП беше отхвърлено с 43 гласа „за“, 92 „против“ и 16 „въздържал се“.

„Искаме да видим какво са плащали тези фирми, вие ни предлагате втори чадър във вашето решение“, заяви Румен Гечев от левицата.

Министърът на финансите Владислав Горанов декларира, че ще представи и информация дали конкретните хазартни оператори са плащали 20 процента такса върху комисионната или 15 процента върху направените залози.

Материалът Финансовия министър ще готви информация за хазарта за 5 години назад е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новосъздаденото ведомство ще е специализиран държавен орган към Министерския съвет.

Народното събрание отхвърли предложените от Валери Симеонов и депутати от „Обединени патриоти“ промени, които  предвиждаха хазартните игри в казина и игрални зали да могат да се организират само в хотели с категория пет звезди, в националните курортни комплекси и населени места, съгласно приложение към закона.

Предлага се разширяване на обхвата на хазартните игри, които могат да бъдат организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Срещу това се обявиха и от левицата, и Патриотите.

Тотото ще може да организира, освен традиционните игри, и залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, и игри онлайн в игрално казино.

Проектът предвижда правомощия за осъществяване на контролна дейност да има и Националната агенция за приходите.

Предвижда се да отпадне разпоредба, според която в бюджета на Министерството на културата ежегодно се превежда целева субсидия за Национален фонд „Култура“ от 10 на сто от внесената през предходната година държавна такса, регламентирана в закона.

Председателят на комисията по култура Вежди Рашидов обясни, че между първо и второ четене текстовете, свързани с десетте процента, ще се прецизират, така че реално парите да влизат във фонда, и призова към консенсус по този въпрос.

Несполучлив опит да бъде подведен българският парламент, така коментира проектът на ГЕРБ Румен Гечев от БСП. Той опроверга мотива на вносителите да предложат едноличен, вместо колективен орган за хазартната регулация като подчерта, че няма нито една страна в ЕС, в която да има назначен някакъв „цар, който еднолично да управлява хазарта“.

Материалът Държавната агенция по хазарта към МС мина на първо четене е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обект на настоящите усилия няма да е нито героичната ни прокуратура, нито повишената социална активност на един човек в Дубай, още по-малко анонимно разпространеното аудио, което иска да ни убеди, че подпийналият премиер словоблудства по адрес на свои в ГЕРБ и размазва физиономии. Няма да коментираме и мярката 60:40, примерно. Цифрите красноречиво показват не особено убедителен КПД. За ББР и „акцията“ й в ПИБ пък дори не си струва мастилото, както е била думата едно време.

Логичен е тогава въпросът „че какво остана“. Остана, разбира се. Личната кауза на една от частите на патриотичното триединство у нас (макар че статутът на Сидеров не е много ясен). Но все пак – Валери Симеонов и неговият „кръстоносен поход“ срещу хазартния бранш. Тема – важна, дълбока и поучителна.

Поучителна, защото никой през 2018 година, когато В. Симеонов – тъкмо преборил децибелите по морето, реши да осигури на българите достоен живот, спасявайки ги от търкането на талончета, не вярваше, че това ще се случи. Тогава не успя, някои му се присмяха, но търпеливият патриот изчака момента си за подновяване на атаката. Всеки знае какво стана, няма да го повтаряме.

По-интересното е, че Симеонов – вместо да си почива, излежавайки се върху лаврите на „сладката победа“, възвърнала самоуважението у българите, посегна към следващата здраво заключена порта – игралните зали и казината, целокупно. Предложените от него законови промени оставяха живот само на хазарта в големите хотели, курортите и по границата.

За момента това не минава, ГЕРБ го спира, притеснен от евентуална загуба за хазната. Но пък сме свидетели на нещо друго. Като във всяка бедна държава (макар и фискално дисциплинирана) и у нас социалните сфери са във вечен недоимък и на ръба на оцеляването. Затова полуунищожаването на хазартния бранш води със себе си огромни беди за професионалния ни спорт (масовият се справя поединично, разчитайки на хъса на практикуващите го). Но без спонсорството на хазарта, редица спортове у нас биха се оказали в деликатно положение. Затова и през тези дни непрекъснато се увеличават федерациите (последната е баскетболната), които протестират срещу действията на Симеонов и компания. И са прави – под въпрос е съществуването им в контекста на стремежа към „високо спортно майсторство“. Да не забравяме, че клубовете ни изпълняват и важна социална мисия – дават възможност на деца и подрастващи да се отделят от улицата и да спортуват, без да се мисли толкова за постижения и рекорди. За това съдейства и държавата, но без пачките на хазарта всичко става много по-трудно.

И тук идва моментът да помогнем на политика Симеонов, напомняйки му, че в природата нищо не се губи, освободеното място трябва да бъде заето от нещо ново, което ще запълни празнината.

Следват редове, които ще щрихират една утопия. Най-вероятно малко тъжна, защото колкото е идеалистична и прекрасна, толкова е и непостижима.

Какво ще стане, ако на мястото на „утрепания“ от Валерката хазарт дойдат книгоиздатели, книжари, библиотекари. Мощна и богата гилдия, живееща в разкош заради многомилионните тиражи, изкупувани на мига от Четящия българин. Издателствата ни – концерни, даващи работа на хиляди високообразовани професионалисти, бълващи стотици заглавия годишно, с прекрасна полиграфия и много преиздавания. Пред книжарниците опашки няма, просто защото са много и навсякъде – по няколко на улица, в квартали, жилищни блокове, хотели, курорти, ГКПП-та. Дори в Парламента, Министерски съвет и Президентството. Българинът – високо начетен, в разговорите по кафенета и ресторанти се чуват анализи на Джойс и Господинов, спорове около „карнавализацията“ на Бахтин…

(Да не забравяме, че сме в „утопична реалност“).

Та този бранш на книгоиздателите, в рамките на многобройните си обществени активности, мощно спонсорира българския спорт. Футболът ни процъфтява финансово, благодарение на книгите. Клубовете могат да си позволят зашеметяващи трансфери. По стадионите е пълно с реклами на издания на модерните наши и чужди писатели, както и със строфи от стиховете на световни поети. Трибуните са претъпкани от фенове, естествено с книга в ръка, които на полувремето четат, а хигиенистите са щастливи, че няма да измитат тонове люпени семки. Прекрасен свят, в който „Последният милиционер над Омир слънчево ридае“ (Миряна Башева „Аз съм футуролог“)…

А сега малко цифри.

В България „на книга“ издателствата са над 3000. Реално функциониращите са малко над 1000. Средните тиражи на издаваните заглавия са под 1200. Четиричленно семейство отделя около 0.6 % от годишния си доход за книги. Годишният оборот на издателствата у нас е малко над 200 млн. лева.

В страната има около 30 казина и малко над 1000 игрални зали. Годишните приходи на хазарта ни са над 3.2 млрд. лева. Средно член на едно семейство дава по една месечна заплата годишно за различни видове хазарт.

Антиутопия?

Материалът Когато казината станат книжарници, спонсориращи местния футболен клуб е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, с тях се разписва поемане от държавата организирането на лотарийни игри, лицензите на частните компании да бъдат прекратени, да се забрани разпространението на билетчета извън лицензирани за това обекти и такива да няма в близост до училища.

От коментари на Симеонов след заседанието става ясно, че той не смята да се ограничи само с регулиране на лотариите.

На въпрос дали предлаганите поправки за отнемане на частни лицензи и държавно монополизиране на бизнеса с организиране на лотария не противоречат на конституцията, вносителят Валери Симеонов обясни, цитиран от Клуб Z, че е направил консултации и идеята не противоречи на основния закон.

„Не става въпрос за монопол върху цял бранш. Хазартът се запазва в други негови форми. Когато им дойде времето – ще се занимаваме и с тях„, заяви „патриотът“.

Председателят на комисията Менда Стоянова пък прехвърли вината за непълно събраните милиони от такси от частни организатори на лотарии изцяло на Комисията по хазарта. Според нея Министерството на финансите няма вина за това, което се заключава в доклада след проверката на АДФИ.

Припомняме, частните лотарии видяха в заключенията на АДФИ доказателство, че не са нарушили закона, тъй като негови текстове давали възможност такси да се събират, формирани на различна основа.

По-рано днес компанията на Васил Божков Нове холдинг разпространи изявление, в което се казва, че противоконституционно отнемане на действащ лиценз води до правни последствия и потенциални финансови обезщетения в размер на милиарди.

Материалът След лотариите Валери Симеонов смята да се заеме и с другите форми на хазарт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С проекта се предлага Държавната комисия по хазарта да се преструктурира в Национална агенция по хазарта. Тя ще е специализиран държавен орган към министъра на финансите.

В законопроекта са направени нови принципни разрешения, изменения и допълнения. Те са продиктувани от констатираните недостатъци и проблеми в работата на настоящия регулатор, пише в мотивите на вносителя – Министерство на финансите.

Премахва се комисията като колегиален орган и се заменя с едноличен, който ще е изпълнителният директор на Агенцията. Новата структура ще осъществява регулация, надзор и контрол над хазарта и свързаните с него дейности.

С премахването на Комисията като колегиален орган, вземането на решения за издаване на лицензи и вписване на промени по вече издадени лицензи за организиране на хазартни дейности се предоставя на изпълнителния директор. Той ще утвърждава игрални правила, ще установява публични вземания, ще прилага принудителни административни мерки и ще дава становища по подзаконовите нормативни актове.

С проекта на Закон са уредени и трудовите и служебните правоотношения в посочената структура, както и основанията за несъвместимост на функции.

С проекта се актуализират и правомощията на органите по контрол на хазарта в съответствие с констатираните проблеми в надзорната и контролната дейност на хазартния регулатор.

Предлаганият закон въвежда и изрична уредба на конфликта на интереси, регламентирани са и понятията „професионална тайна“ и „служебна тайна“.

Предлага се и промяна на сега действащата разпоредба на чл. 10а от ЗХ, която регламентира вноските за социално отговорно поведение. По сегашния ред организаторите на хазартни игри правят годишни вноски за социално отговорно поведение в определените от закона размери, а с предложената промяна се добавя, че такава вноска ще се дължи за всеки издаден лиценз.

В момента независимо колко издадени лиценза има един организатор, той дължи и респективно заплаща същата вноска като организатор, който има един единствен лиценз. 

Материалът Закриват Комисията по хазарта, правят национална агенция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По рано през деня се появи информация, че акция на прокуратурата има в Педиатрията в София. Тя бе отречена от говорителката на главния прокурор Иван Гешев – Сийка Милева. Грешката се получи, защото сградите на Столичната педиатрия и Комисията по хазарта се намират една до друга, уточнява БГНЕС.

На 20 декември миналата година Специализираната прокуратура обяви, че започва проверки на едни от най-големите компании за залози у нас. Беше образувано досъдебно производство за престъпление, извършено в София, посочиха още от държавното обвинение.

Става въпрос за изнудване чрез принуда, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда.

На 12 декември финансовият министър Владислав Горанов разпореди на Агенцията за държавна финансова инспекция да направи проверка по повод сигнал, според който Държавната комисия по хазарта е пропуснала да събере около 250 млн. лв. такси от най-голямата частна лотария у нас.

Междувременно Валери Симеонов обяви, че няма да се откаже от промените в Закона за хазарта, които внесе преди броени дни.

Той предлага лотарията да бъде изцяло прехвърлена към Българския спортен тотализатор.

Според него законопроектът е полезен за държавата, защото ще прекрати ограбване в областта на хазарта и ще насочи много сериозни финансови ресурси към спорта.

„Общественото мнение е, че тя е сериозно пробита в полза на един основен играч в хазартния бранш“, така Симеонов коментира Държавната комисия по хазарта.

Материалът Прокурори влязоха и в Държавната комисия по хазарта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, по-рано днес авторът на промените в закона, Валери Симеонов, се срещна в МС с премиера Борисов и министрите Горанов и Кралев и получи подкрепата им за идеите си. Това до голяма степен осигурява приемането от парламента на законовите промени.

Някой, който е притеснен, ще ви внушава, че искаме национализация. По-точният термин е монополизация. Няма да се отнеме нито един актив на съществуващите частни фирми, просто няма да могат да упражняват този вид бизнес

Вл. Горанов

По думите на Горанов, цитиран от Клуб Z, тези действия нямат връзка с неофициалната т.нар. „война“, която тече от известно време в частния хазартен бранш между различни компании за залагания, тъй като забраната ще важи за всички.

Горанов смята, че ако пазарният дял на лотариите се съсредоточи в държавното тото – то тогава ще има много повече постъпления за национален спорт. Според министъра тотализаторът може да развие капацитета си и да предложи добро покритие на лотарийните игри, каквото в момента имат частни компании. 

Финансовият министър съобщи още, че до месец ще предложи реформа на Държавната комисия по хазарта, като я трансформира от колективен орган в едноличен – „за да е по-ясна отговорността“.

Форматът би могъл да е агенция, а началникът ѝ да се назначава или от Министерския съвет, или от министъра на финансите.

Материалът Държавата няма да национализира лотариите, а ще ги монополизира е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази сутрин лидерът на НФСБ е бил при премиера Борисов, където се срещнал още с финансовия министър Горанов и спортния Красен Кралев.

Пред медии в парламента Симеонов е информирал, че е получил пълна подкрепа за промените, съобщава „Дневник“.

„Първо обсъдих с министъра на финансите и министъра на спорта и получих подкрепа от тях. И изненадващо получих подкрепа от премиера“, коментира Симеонов, цитиран от „Дневник“.

На практика това означава, че е напълно реалистично текстовете да съберат нужните гласове за приемане, още повече, че Симеонов изрази очакването си и БСП да ги подкрепят.

Валери Симеонов обяви, че иска държавен монопол над лотарийните игри, какъвто има в Европейския съюз, и допълни, че в законопроекта са предвидени срокове за прекратяване на лицензите на частните фирми. По-конкретно – лицензите на частните компании, които притежават такъв, ще бъдат прекратени три месеца, след като законът бъде променен. Лотариите ще трябва да изплатят всички спечелени до момента печалби в рамките на година и половина.

Валери Симеонов каза още, че предлага продажбата на лотарийни талони да се извършва само в лицензирани обекти, а не и в бензиностанции и супермаркети, както е сега, и такива да няма в радиус от 300 метра от училища.

В момента лицензи за лотария имат частните дружества „Национална лотария“ и „Лотария България“, в които мажоритарен дял има бизнесменът Васил Божков.

Не е известно дали и колко лицензирани обекта като пунктове има веригата „Лафка“, в която има специални места и реклама за продажбата на лотарийни билети. „Национална лотария“ е един от големите партньори на веригата, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски, пише още „Дневник“.

Лотариите са и едни от големите спонсори на спорта у нас, както и сред най-големите рекламодатели в редица медии – предимно телевизии.

Материалът Валери Симеонов напът да събере подкрепа за национализиране на лотариите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Забраната влиза в сила на 14 април след проведени публични консултации между август и ноември 2019 година, съобщава БНР.

В Обединеното кралство 24 милиона възрастни британци участват в залагания, като 10,5 милиона от тях правят онлайн залози. Изчислено е, че от тях 800 000 потребители използват кредитни карти, за да правят залози в хазарните компании.

Отделни проучвания, проведени от Комисията, показват, че 22% от онлайн комарджиите, използващи кредитни карти за хазарт, се класифицират като проблемни комарджии.

Очаква се забраната, която ще се прилага за всички онлайн и офлайн хазартни продукти с изключение на лотариите, да осигури значителна допълнителна защита на уязвимите от хазарта хора.

Решението на Комисията по хазарт провокира силен спад на акциите на британските компании за залози при старта на търговията на лондонската борса, като акциите на William Hill поевтиняват с 3,06%, на 888 Holdings – с 3,54% и на  Flutter Entertainment  – с 1,7%.

Материалът Забраниха кредитните карти при залагания на Острова е публикуван за пръв път на Икономически живот.