Дейности, които оказват вредни странични ефекти върху икономиката, стават важен източник на държавни приходи
През последните години Министерството на финансите приучи обществеността на излишъци по бюджетните си програми. За първите девет месеца на 2019 г. отново се очаква преизпълнение на приходите над разходите в Консолидираната фискална програма в размер над 1.25 млрд. лв. Доколко практиката на бюджетни излишъци е добра за икономиката и дали начинът на харченето им от българското правителство съответства на принципите на доброто управление – това са въпроси, които заслужават отделни дискусии. Струва си да сe замислим, че значителна част от приходите в държавния бюджет идват от дейности, коrто нанасят непропорционално по-голяма вреда на българската икономика.
Най-ярък пример са приходите от акцизи върху тютюневите изделия – за 2018 г. те надхвърлят 2.5 млрд. лв. Да си го представим в мащаб, тази сума е равна на всички средства, които постъпват за година по линия на европейските фондове. Това е и разходът, който прави държавната администрация. Независимо дали им допада, българските пушачи плащат със своите пари за цигари на полицията, съда, парламента, правителството и т.н. Сумата всъщност е още по-голяма, защото ДДС върху цигарите носи допълнителни 500 млн. лв. – колкото са публичните разходи за наука.
Рационалната реакция на един финансов министър е той да не иска този приход да намалява – независимо че и от човешка, и от икономическа гледна точка е по-добре да се пуши по-малко. Изследване на JFK от 2009 г. определs загубите от тютюнопушене за европейските икономики на 4.4% от БВП. Тези щети се проявяват като публични и частни разходи, свързани с увреденото здраве на пушачите, както и загуба на икономически продукт: статистиката не оставя съмнение, че броят на работоспособните години средно за пушачите е значително по-нисък. Вредата от тази самопричинена загуба на производителност изпитват и семействата на пушачите, и макроикономиката. Размерът на загубите за България се оценява на 4.7 млрд. лв.
Можем само да гадаем как нашият финансов министър гледа на правителствените програми за намаляване на тютюнопушенето, които развитите страни следват от много време. Във Великобритания между 1970 и 2017 г. делът на пушачите сред населението на възраст над 15 г. спада от 49.5 на 17.2%, по данни на OECD. В САЩ за същия период делът на пушачите е намален от 37.4% на 10.2%. Това не се случва вследствие на природни явления, а е резултат от целенасочени държавни политики. Част от намалението на приходите, свързано с по-малкия брой на пушачите, се компенсира от по-високи данъци и акцизи, но и контрабандата се активизира.
Така или иначе, горният пример показва, че едно правителство с краткосрочен хоризонт има интерес да не пречи, а да насърчава дейности, вредни за обществото и икономиката, стига да му носят приходи. Оръжейната промишленост дава друга подобна илюстрация. Предприятията от българския оръжеен комплекс, близо 20 на брой, генерират продажби над 2 млрд. лв. и работят с висока рентабилност. Значителна част от тези дружества са собственост на държавата и през някои години печалбите им са внушителни. През 2017 г. ВМЗ „Сопот“ постигна счетоводна печалба от 167 млн. лв. През 2018 г. „Терем“ донесе 25 млн. лв.
Оръжейната промишленост е печеливш, но не етичен бизнес. Последиците му са дестабилизация в части от света, които доскоро се възприемаха като безкрайно далечни, а изведнъж се оказват току зад гърба на Южна Европа. Натрупването на оръжия е най-ясният маркер за военен конфликт. Страната, която печели пари, снабдявайки тоталитарни и военни режими с оръжия и амуниции, може да стане мишена. Независимо кой обитава Белия дом, „Даунинг Стрийт“ 10 или Кремъл, производството и доставката на средства за масово отнемане на човешки живот остава позорно занятие.
На фона на оръжията, бюджетните приходи от хазарт изглеждат с една идея по-безвредни. Скорошно проучване показа, че за над 1/3 от домакинствата „търкането на талончета“ не е непознато. Най-запалени по тази народна традиция са жителите на малките градове, хората с ниски доходи, както и младежите. Точно тези, които имат най-малко пари, са най-склонни да ги пилеят, играейки срещу статистически пренебрежим шанс за печалба. Макар и с неголеми суми, игрите на късмета изцеждат потребителските бюджети и лишават много бедни семейства от нови дрехи, пълноценно хранене и учебни пособия за децата. Просрочията по кредити и битови сметки сред засегнатите слоеве нарастват.
В замяна на това, в сметките на правителството постъпват над 200 млн. лв. приходи, свързани с хазарт – освен данъците, 157 млн. от държавни такси за 2018 г. Също като при тютюнопушенето, пълната икономическа цена на хазарта за обществото значително надхвърля бюджетните ползи, както впрочем и частните печалби на хазартния бизнес. Но правителството не прави и крачка в полза на най-уязвимите, за да направи хазарта по-малко видим. Талони за лотарии се продават едва ли не на всяка каса.
Правителството има перверзен стимул да се съмнява и в глобалната промяна на климата, тоест в нуждата от преминаване към нисковъглеродна икономика. В началото на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., чужди медии бяха шокирани, че скептик за антропогенно предизвиканите климатични промени в лицето на българския министър на околната среда и водите ще координира за шест месеца европейските политики по климата. Само че Нено Димов е правилният човек на правилното място: сред запазените интереси във въглищната индустрия е и дивидентът от 30 млн. лв., който Националната електрическа компания получава годишно от бившата ТЕЦ „Марица-изток – 3“, днес собственост на американската „КонтурГлобал“.
Повдигнатият въпрос е важен: в националното стопанство съществуват редица дейности, чиито странични ефекти нанасят реални вреди на обществото и икономиката, но правителството ги толерира, или поне не им пречи, тъй като бюджетът печели от тях. Подобна практика не трябва да се разглежда като проява на „реална“ икономическа политика, а като олицетворение на краткосрочни приоритети и непълна оценка на ползи, разходи и рискове.
