Коментарът на Сам Морган е от EURACTIV.com и EURACTIV.bg
Иновациите могат да станат жертва на смъртоносния коронавирус, ако след пандемията правителствата наложат мерки за възстановяване на основата на съществуващите технологии и практики. Новите идеи не бива да бъдат оставени да загинат.
Безпрецедентният характер на кризата с коронавируса доведе до това, че много експерти, включително и авторът на тази статия, се питат дали 2020 г. ще бъде повратният момент за това поколение. Шанс, предоставен ни от пандемията, да внесем промяна в нашите икономики и общества.
Но колкото по-дълго продължава извънредното положение, толкова по-наивна изглежда тази прогноза. Периодът на повишено внимание ще е кратък и вероятно ще се върнем към старото си ежедневие, “такова, каквото винаги е било”.
Сферата на мобилността е добър тест за това. Трите най-трудни теми в транспорта са тези за разходите, капацитета и климата. Това е и единственият сектор в Европа, в който емисиите на парниковите газове все още нарастват. Това обаче са проблеми, за които иновациите са животоспасяваща ваксина.
Поне така беше досега. “Еърбъс” наскоро прекрати работата по проекта си за самолет, задвижван от хибридни електрически двигатели. Най-големият производител на торове в света “Яра” спря строителството на товарен кораб, който не отделя емисии – първият автономен товарен кораб в света.
И двете компании посочиха разрушителния ефект на пандемията като причина за преустановяването на усилията си. “Еърбъс” и производителят на двигатели “Ролс Ройс” в момента имат по-големи проблеми като масовото съкращаване на работни места.
Въпреки всичко това предизвикателствата в авиацията и корабоплаването се нуждаят от тези скъпи и важни проекти, които да дадат тласък на целия сектор. Вече не живеем в свят, в който един човек в гараж може да направи следващия голям пробив.
Подобни примери има във всеки сектор. В сферата на енергетиката на ход е водородът, в дигиталния сектор имаме блокчейн, в селското стопанство е обещаната революция на дигиталното земеделие.
Това не означава, че няма никаква надежда. В сряда Европейската комисия ще обяви милиарди финансиране на научноизследователска дейност, железопътни линии и инфраструктура за зареждане на електрически автомобили като част от програмата си за възстановяване.
Обърнете внимание и на това, което се случва в някои големи градове, където се изграждат километри велосипедни алеи, с цел гражданите да се движат активно, но и на безопасно разстояние един от друг.
Наистина тези инициативи са закъснели, но те имат своя смисъл, откъдето и да го погледнете. Проблемът е, че те просто се основават на вече утвърдени идеи, които е трябвало да станат политика още преди години.
Примерите с “Еърбъс” и “Яра” показват, че вирусът разрушава нашата и без това крехка способност да мислим и планираме дългосрочно. Утрешният фонд за възстановяване несъмнено ще положи някои правилни основи, но неговата перспектива и обхват вероятно ще са твърде кратки, за да предизвикат промяна.
Липсата на дългосрочно мислене ни помогна да попаднем в капана на тази криза и в още няколко каши, които в момента стоят на заден план. Ако и този път нещата се повторят, авторът на тази статия ще се откаже от наивността си и ще потъне изцяло в топлата прегръдка на песимизма.
