Предстоят неблагоприятни ефекти върху икономиката – срещу които модерната политика не е безсилна
На 14 август НСИ ще обнародва данните за брутния вътрешен продукт за второто тримесечие на годината – от април до юни, месеци на карантина и пост-травматичен шок. Мудността на нашия статистически институт, който обявява данните за БВП с над две седмици закъснение спрямо статистическите служи на САЩ и еврозоната, не е без значение в тези времена на несигурност. Така или иначе, и без да разполагаме с официалните данни може да сме сигурни, че резултатът няма да е повод за приповдигнато настроение.
Нещо повече – задаващият се рязък спад на БВП може да се използва като претекст за прокарване на политики, които не са в обществен интерес и които в друг случай биха срещнали обществен отпор. Говоря за неизгодни приватизации, преструктурирания в публичния сектор заради спорни „икономии“, и голямо изсипване на публични пари, за които предварително са определени дълбоки джобове, които да ги приемат.
Какво говорят за икономиката данните, с които разполагаме дотук? През месеците април и май оборотът в промишлеността спадна рязко, с почти 12%. При добивната промишленост понижението е ограничено и нивата остават високи, но в някои сектори на преработващата промишленост спадът е силно изразен (производство на машини и оборудване, пластмасови изделия, химични продукти, храни и напитки, мебели и др.).
Производството на лекарства върви в пълен ход, но това, разбира се, не компенсира останалите части от промишлеността, свила се значително под нивата от 2015 г. заради условията на пандемията. Все пак, през май спадът в промишлеността като цяло се преустановява и се задържа на нивото от април. Ако предположим същото и за юни, може да разсъждаваме, че българската икономика е намерила ново – по-ниско – равновесно състояние, в една междинна стабилност.
Да погледнем и на данните за търговията, верен ориентир за разходите на домакинствата, съответстващи на около 63% от българския БВП. През март индексът на оборота в търговията на дребно (без автомобилите) спадна с 20%, а през април с 3.9%. През май спадът се ограничава с под 1 процент. Тоест, и тук имаме потвърждение за задържане, макар и вероятно мимолетно, на ново по-ниско ниво.
Също и новите обороти в търговията на дребно са близо до нивата от 2015 г. Тест, бихме могли да интерпретираме, че корона-кризата върна българската икономика 5 години назад.
Какво следва от това? Първо, материалното производство се ограничава, с това и работните места и инвестициите – но разходите не са толкова бързо приспособими. Още дълго предишното „нормално“ потребление ще е референтно за българските домакинства. Източниците за осигуряване на това надлежно потребление, в рамките на пазарната икономика, са два: увеличени правителствени разходи и кредити.
Едва ли е изненада, че напоследък има покачване при лошите потребителски кредити – с над 100 млн. лв. за разглежданото тримесечие, докато ипотечният пазар засега не дава признаци на влошаване. С близо 300 млн. лв. се е увеличил обемът на кредита за нефинансовите предприятия. Общото задлъжняване към банки и други кредитори в икономиката тепърва ще нараства – досега то беше ограничено с изразходване на финансови резерви и отлагане на покупки.
В държавния сектор, обществото на няколко пъти стана свидетел на „залпове от обещания“, но критиките от бизнеса и работниците към правителствените програми за подпомагане на икономиката не стихват – от анекдотичните понижения на ДДС за сервиране на бира, до раздаването по усмотрение на десетки и стотици милиони от парите на данъкоплатците за конкретни сектори, без предварителни оценки на ефекти, очаквана възвращаемост – и гаранции, че парите няма отново да бъдат откраднати.
В предстоящите данни за БВП безспорно ще видим, че правителствените разходи са нараснали – но далеч под нивото, което е възможно и желано. Министерството на финансите продължава да публикува данни за тлъсти бюджетни излишъци: 1.726 млрд. лв. за първите седем месеца на годината, което се оценява на 1.5% от прогнозния БВП, а вероятно е доста повече, защото реалният БВП ще е под очаквания.
Да се поддържат бюджетни излишъци в момент на икономическа рецесия, образно казано, е като да лекуваш удавник с мокър компрес. Неприемливо е, че в момент на срив, поне равен на рецесията от 2009 г., финансовото ведомство безизразно съобщава как за първите седем месеца на годината са изпълнени почти 57% от планираните приходи – и едва 49% от планираните разходи.
Явно управляващите ни са отсъствали от лекции, когато е била преподавана икономическата теория на Кейнс. Никой още не е успял да обори факта, че в момент на икономическо понижение, производителните държавни разходи (т.е. насочени към създаване на добавена стойност) са много по-изгодни, отколкото раздаването на помощи за безработица – и „неработене“, както е при мярката 60/40.
Как е по-правилно да се постъпи? Отговорът има две измерения: по принцип, и предвид нагласите и компетентността на сегашните български управляващи и администрация. Ако говорим по принцип, държавните разходи следва да се повишат и да се насочат към перспективни производителни дейности: бързо завършване на АМ „Хемус“, модернизиране на инфраструктурата за управление на отпадъци и пречистване на водите, напоителни системи, наука и иновации, публични инвестиции във ВЕИ (и преустановяване на субсидиите във въглищния сектор, оценени на 450 млн. евро) и т.н.
Алтернативата е общо нарастване на задлъжнялостта в икономиката – включително значително влошаване на позицията по държавния дълг. Предвид удобната мантра за „държавна ненамеса в пазара“ и отвращението в обществото към държавните стопански инициативи, заради многобройните примери на измами с обществени средства, можем да очакваме да се случи именно по-лошата алтернатива.
Утешението е, че задаващият се спад на БВП вероятно няма да е чак толкова дълбок, поне засега, тъй като по-малкото производство и потребление отчасти се компенсират с по-малък дефицит в търговския баланс. По данни на БНБ, текущата сметка на стоките и услугите за първите 5 месеца на 2020 г. е 408 млн. евро, докато година по-рано е била отрицателна в размер на -116 млн. евро. Спадът на вноса на стоки е значително по-голям от намалението на износа и салдото е положително, независимо че постъпилите по линия на международния туризъм средства са с 440 млн. евро по-малко, отколкото за същия период на миналата година.
Този пример говори, че в момента в макроикономиката протичат разнопосочни процеси и ако подхождаме към тях по предишния „нормален“ начин, с голяма вероятност ще загубим: пари и хора. Което от своя страна напомня, че освен с фискални лостове, модерното държавно управление разполага и с монетарни механизми. Дори ако технологичното ниво на икономиката позволява производителни публични инвестиции, задръжките на валутния борд ги осуетяват.
Но не е ли членството ни в ERM II най-добрият момент за контролирано отхлабване на рестрикциите на валутния борд?
