Международният валутен фонд прогнозира българската икономика да се свие повече в сравнение с прогнозата, представена в доклада за Перспективите пред световната икономика (World Economic Outlook), публикуван през октомври 2020 г. Припомняме, тогава бе посочено, че икономиката ни ще се свие с 4 %.
Очакваме безработицата да се увеличи, но, благодарение на сериозната подкрепа с мерки, не много рязко, се подчертава още в доклад на МВФ за състоянието на икономиката ни след поредната мисия у нас, проведена в периода 26 октомври – 9 ноември
Фондът очаква фискалният дефицит да бъде по-нисък от планирания, отчасти в резултат на стабилното изпълнение на приходната част, а салдото по текущата сметка би следвало да остане на излишък.
Изрично се подчертава на няколко места в изявлението, че политиките трябва да бъдат гъвкави и умело да се адаптират към променящите се обстоятелства, поради високата несигурност за бъдещето.
Ако втората вълна в България и Европа доведе до мащабно пълно затваряне и по-строги изисквания за социално дистанциране, България трябва бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физическите лица и фирми, за предпочитане като използва временни и добре насочени мерки, препоръчва МВФ. Отбелязва се обаче, че когато пандемията отшуми и възстановяването настъпи, фокусът на мерките трябва постепенно да се измести от запазване на икономически дейности и работни места към постигането на висок, приобщаващ и екологичен растеж.
Конкретно се посочва, че с отслабването на пандемията и настъпването на фазата на възстановяване, схемата за субсидиране на заплатите „60/40“ може постепенно да стане по-фокусирана към поддържане на жизнеспособни (а не на всички допустими) работни места. По-голяма подкрепа за намаляване на неефективните фалити може да бъде осигурена чрез по-добро покриване на евентуалния недостиг на ликвидност и собствен капитал на жизнеспособни фирми.
МВФ препоръчва въвеждането на силни стимули, за да се насърчат фирмите със солидни, устойчиви на пандемия бизнес планове, да се възползват от подкрепа, като същевременно се възпре използването на средства от фирми, които са на път към фалит по структурни причини или такива, които могат да се справят сами.
Мисията на МВФ акцентира върху преодоляването на неравенството в доходите и бедността в България, което е било голямо и преди кризата. Въпреки че по-високите социални разходи, планирани за 2021 г., биха могли да осигурят известно облекчение, необходим е преглед на системата за социална защита. Има възможност за разширяване на обхванатите от системата социални рискове, прилагане на по-добре насочени социални помощи и подобряване на преразпределителната роля на държавата. Реформирането на системата за социална защита би укрепило устойчивостта на икономиката и обществото, заявяват от фонда.
Изрично се отбелязва, че засилването на активните политики на пазара на труда и достъпа до качествено образование ще насърчи по-бързото и приобщаващо сближаване на доходите в България с по-богатите страни в ЕС. За тази цел, съветват от фонда, разходите за активни политики на пазара на труда могат да бъдат увеличени и насочени в по-голяма степен към програми за обучение, които да адресират някои дългогодишни предизвикателства, като несъответствие между търсените и предлагани умения, недостатъчни дигитални умения и дългосрочна безработица. Според МВФ има възможност за увеличаване на публичните разходи за образование, които остават ниски в сравнение с останалите страните от ЕС.
Макар фондът да гледа положително на приложената в проекта за Бюджет 2021 стабилната фискална подкрепа и значителното увеличение на някои социални разходи (пенсии и обезщетения за безработица), той препоръчва, след като възстановяването настъпи , фискалната рамка да бъде насочена към постигане на средносрочната цел, за предпочитане чрез прилагане на мерки за допълнително повишение на събираемостта на данъците.
МВФ също са забелязали, че проектът за бюджет за 2021 г. и средносрочната бюджетна рамка (ССБР) съдържат няколко разходни инициативи с постоянен характер, които ще изискват съответстващи мерки в приходната част (например пенсиите) или преглед на разходите (например увеличаването на заплатите в публичния сектор).
Публичните разходи за насърчаване на приобщаващ и трансформиращ растеж трябва да се запазят на нивата си или да се увеличават. В тази връзка големите очаквани трансфери от ЕС, по-специално чрез фонда„Следващото поколение ЕС“ (СПЕС ), предоставят уникална възможност за финансиране на възстановяването и трансформацията към по-зелена и дигитализирана икономика в продължение на няколко години, започващи през 2021 г., подчертават от МВФ.
От фонда са убедени, че от решаващо значение в случая е да се разработи своевременно инвестиционен план, който след това да бъде добре изпълнен, като отново се изтъква, че политиките трябва да са гъвкави.
В доклада се отбелязва, че прилагането на политиките за подкрепа може да бъде подобрено. Констатира се, че вече са положени усилия за премахване на административните затруднения и облекчаване на критериите за допустимост, които са ограничавали достъпа на някои фирми или служители. Изпълнението им обаче, смятат от МВФ, може д а бъде подобрено чрез допълнително облекчаване на някои критерии за допустимост или опростяването им, за да се улесни кандидатстването, да се оптимизира административната оценка и да се подобри достъпът на малките фирми и лицата без трудов договор на пълен работен ден.
Фондът препоръчва банковият надзор да продължи да изисква от банките да задържат печалбите си и да поддържа гъвкав подход, включително като дава възможност на банките да управляват евентуалното влошаване на качеството на кредитите, без това да води до неоправдано ограничаване на кредитните потоци. Надзорните органи трябва да гарантират, че банките са подготвени за справяне с очакваното влошаване на качеството на активите, особено след пандемията, изтъква още докладът
Предупреждава се, че необслужваните заеми, които бяха на равнища, по-високи от средното за ЕС още преди кризата, се очаква да нараснат още, когато мораториумът върху заемите започне да изтича, а икономическият спад се задълбочи.
Затова от МВФ препоръчват надзорните органи да гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и, на по-късен етап, да подновят усилията си за справяне с необслужваните кредити.
