23.8% от населението на страната (най-висока стойност от 2016 година насам) е под линията на бедност, която за 2020 година е 451.00 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 659.9 хил. души, сочат данните на НСИ.
В сравнение с 2019 година размерът на линията на бедност нараства с 9.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта.
Нараства (0.7 процентни пункта) и делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години, достигайки 9.7%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 65.7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 2.4%.
Данните сочат, че системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.8 до 29.9%, или с 6.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.7%, или със 17.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица, като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по висок в сравнение с безработните жени.
