От години слушам хората как говорят, че не разбират собствените си изравнителни сметки на софийската топлофикация. Когато наскоро ми попадна тази изравнителна сметка (Фигура 1), която е на най-големия за сега топлинен счетоводител в София, съм склонен да се съглася с тях.
Преди 7-8 години и аз получавах подобни изравнителни сметки и тъй като не бях съгласен с информацията в тях, просто смених топлинния си счетоводител. На пръв поглед в този лист хартия има доста цифри и информация, но тя е само половината от информацията, която всеки би искал да види в изравнителната си фактура, или поне онази която го интересува. Ще се опитам да изложа личното си мнение за липсващата в тази изравнителна фактура информация, която ще покрие и по-голямата част от въпросите които си задава всеки един от потребителите на топлоенергия в София.
1. Когато получа изравнителната сметка, аз не си задавам въпроса имам да получавам или имам да додавам след изравняването. По-важният въпрос според мен е колко ми е струвало „парното и топлата вода“ тази година (този отчетен период)? Уви, такава цифра в тази изравнителна сметка няма. Поне не в пълната й стойност – или както ние казваме „черно на бяло“. Естествено, че има цифра, следствие на която мога да я разбера, но ми се налага да взема калкулатор, да се въоръжа с търпение и да започна да пресмятам. В изравнителната фактура стойността я има, но тя е без ДДС. Според мен това не е чак толкова законно. Заплащането на всяка стока и услуга би трябвало да е изписана ясно и в пълната й стойност. Някак си изглежда тъпо на битови потребители да се дава като информация крайна цена без ДДС при положение, че дори месечните сметки се плащат с ДДС. Да, наистина по този начин стойността изглежда по-ниска, но в такъв случай потребителите на топлоенергия биват въвеждани умишлено в заблуждение.
2. След като се ядоса на високата си сметка, всеки си задава въпроса колко му струва топлата вода, сградната инсталация и отоплението. Това са трите основни компонента на плащаната от нас топлоенергия. Има и четвърта (такса мощност за отопление), но това е частен случай и засяга ниските зони на високите блокове в случай, че отвеждащите тръби на апартаментите от високата зона минават през тези от ниската зона. В тази изравнителна сметка няма стойност, която да ми покаже колко струва сградната инсталация през този сезон, както и колко ми струва отоплението. Има единствено стойност за топлата вода, но тя отново е без ДДС.
За да бъде пресметната стойността на гореспоменатите два компонента, е необходимо да извадите цената на един киловат топлоенергия, валидна за отоплителния сезон (тук тя естествено липсва) и да умножите разпределената ви топлоенергия за сградна инсталация и за отоплителните тела. Не забравяйте отново ДДС-то.
3. В тази изравнителна фактура липсват каквито и да е процентни съотношения на разпределената ви обща топлоенергия, както за целия имот (блок, кооперация…и т.н.), така и поотделно за самия апартамент. С голям интерес преди време наблюдавах процеса по промяна в наредбата за топлоснабдяването, според който от Топлофикация София, понеже са много благоразположени, дадоха възможност на потребителите (задължително след решение на общото събрание, естествено) сами да определят количеството топлоенергия, отделено им за сградна инсталация, което не можеше да бъда по-малко от 20% и по-голямо от 40% от топлоенергията за отопление. Подчертавам „за отопление“. Очевидно черно на бяло и такава стойност липсва в тази изравнителна сметка. Не че не може да се пресметне, но това могат да направят отново само онези, които са на „ти“ с математиката, събирайки енергиите за сграда и отопление и изчислявайки какъв процент имат отделните компоненти в този сбор. В случая за имота процентът сградна инсталация е
%=144 155.87/(315 276.89+144 155.87)*100 = 31.38%
Подобен е и процентът на самия апартамент. Процентът е 1714.79/(1714.79+3 848.93)*100, което е 30.82%. Поставянето на този диапазон обаче вкарва в заблуждение потребителите относно стойността на сметката им за сградна инсталация в общата сметка. Всеки би решил, че тя е между 20% и 40%. Това естествено не отговаря на истината. В действителност процентът топлоенергия в случая е
%=1714.79/(5079.14+1714.79+3826.14)*100=16.15%.
Иначе казано, Сградната инсталация за този апартамент е 16.15% от количеството топлоенергия, което трябва да бъде заплатено. Дали този процент е висок или нисък е разбира се друг въпрос, което не е тема на този коментар.
4. В тази изравнителна фактура липсва и разпределението на „общото потребление“ топла вода за имота, както и влиянието й на стойностите за връщане или додаване за апартамента след изравняването. Малко разяснения по въпроса. Според една от последните промени в наредбата за топлоснабдяването, която е с ново име НАРЕДБА № Е-РД-04-1 ОТ 12 МАРТ 2020 Г., бе решено онези апартаменти, които не са осигурили достъп на представителите на фирмите за дялово разпределение за данните за изравнителните фактури, както и ако са с повредени водомери или водомерите им са с нарушена пломба да бъдат наказани, като в сметките им бъдат пропорционално разпределени количества от общото потребление на топлата вода в блока. В чл. 69 от наредбата са описани случаите, в които това става, но на простичък език казано „общото потребление“ топла вода да бъде разпределено само между тях.
В показаната изравнителна фактура стойността на общото потребление липсва. Дори не е ясно записаните 3753.406 м3 вода какво са? Дали това са показанията на общите водомери на топлофикация поставени пред подгревателя в блока, или на сбора от отчетените в блока индивидуални апартаментни водомери.
5. Лично аз смятам, че в изравнителните фактури трябва да има и единичните цени на кубик вода, кубик отопляема площ на апартамента, както и цената на 1 деление от разпределителите. Такива цени няма. Реално този топлинен счетоводител с нищо не е подобрил услугата си през годините след 2000-ната година от гледна точка на информираността.
Липсата на достатъчно информация в изравнителните фактури съвсем не е случайна. Тя е целенасочена и основната й цел е, колкото е възможно потребителят да е по-малко информиран, а самите сметки да изглеждат възможно най-сложни. Постигната е и втора цел, а именно вниманието на потребителите да бъде отклонено от основните проблеми, свързани със сметките ни от топлофикация. В случая потребителите биха пускали жалби с въпроси относно това, каква е стойността на този или онзи параметър, защо сумата на отоплението или сградната инсталация е толкова високо, или защо за топла вода плащат толкова много, защо съседът от другия блок плаща по-евтина сградна инсталация…и т.н. – все лесни въпроси, на които служителите на топлинния счетоводител, или топлофикация отговарят с радост, цитирайки им в писмен вид части от Наредбата за топлоснабдяването, Закона за енергетика или някое от решенията на КЕВР относно цената на топлоенергията. Задължително след законовия едномесечен срок за отговор, ако въобще отговорят. Естествено за това време на жалбоподателите вече им е писнало да чакат и претръпват и просто плащат, оставайки с впечатлението че отново са прецакани.
Тъй като информираност липсва, на никой от потребителите не му хрумва да подаде жалба защо продаденото му количество енергия е толкова високо, или защо цената на самата топлоенергия е с тези безбожно високи стойности? А това са именно факторите, определящи колко ще плащаме на топлофикация и за съжаление фактори, върху които отделният потребител няма никакъв контрол. Това ме подсеща, че в тази връзка думата „клиент“, използвана в нормативните документи е крайно неточна от гледна точка на смислово значение.
Длъжен съм да отбележа, че топлинните счетоводители не лъжат, не мамят и не надписват. Те получават от Топлофикация София общото количество топлоенергия за разпределение в имота и на база събраните данни от апартаментите в имота, разпределят тази топлоенергия между тях.
И за да има все пак някакъв смисъл от този коментар, в прикачения файл съм се опитал да дам възможност да бъде получен отговор на въпроса за засегнатите от мен липсващи данни. Файлът е валиден за последния отоплителен сезон, а примерът – за клиентите на този топлинен счетоводител.
