Поставянето на условие за процент ваксинирани работници и/или клиенти е дискриминационно по своята същност и няма обективно отношение към епидемичната картина. Единственият ефект би бил в посока увеличаване процента на ваксинациите, което би следвало да е ангажимент на здравните власти.
Това се казва в писмо на Българската стопанска камара до здравния министър Кацаров, което е отговор на поисканите от министъра мнения на бизнеса за евентуални предстоящи ограничителни мерки.
Според БСК прехвърлянето на отговорността за ваксинацията върху икономическите оператори е некоректно и вредно като подход. Следва да се зачита индивидуалното право на всеки гражданин да взима решение за личното си здраве, особено когато се изисква да подписва информирано съгласие, се изтъква в писмото.
Коментира се, че предложението за 100% запазване на дейността при 100% ваксиниран персонал означава работодателите да се явят в ролята на принуждаващи своите работници и служители да извършат действие, решението за което е тяхно лично право.
БСК прилага към писмото си и позициите и предложенията на членуващите в нея браншови организации от най-силно засегнатите от рестрикциите сектори.
От туристическия бранш предлагат по повод темата за ваксинацията най-големият работодател – държавата, първо да ваксинира служителите си и по този начин да даде пример. Налагането на рестрикции само за един бранш е неприемливо и дискриминационно. След като държавата ваксинира служителите си, следващата стъпка да е при рестриктивни мерки, ваксинацията на персонал и клиенти да се взема предвид за всички браншове, работещи с клиенти, а не само за нашия, пишат заетите в сектора туризъм и ресторантьорство.
В писмото е коментиран и аналитичният доклад и хронологията за предприемане на противоепидемични мерки.
Според БСК докладът не представя данни за ефекта от действалите в съответните периоди мерки, вкл. върху заболеваемостта, хоспитализациите, смъртността, личния и колективен имунитет. Липсва и анализ за ефекта от подобни мерки в международната практика, вкл. за отражението на ваксинацията, носенето на маски, локдауните и др. върху здравния статус на населението, функционирането на здравните системи и пр. Без подобен анализ въвеждането на каквито и да било мерки е принципно необосновано и с недоказан ефект. Единствено доказан е негативният икономически ефект, подчертава бизнесът.
По отношение компенсационните механизми се изтъква, че практиката до момента показва, че за мерки повече се говори, отколкото ефективно да бъде подпомаган бизнесът, чиято дейност е силно или изцяло ограничена, поради независещи от него обстоятелства.
БСК припомнят как през 2020 г. са били необходими повече от 6 месеца след избухването на пандемията, за да бъдат формулирани механизми за подкрепа на бизнеса, а после още най-малко 6 месеца, за да заработят ефективно въпросните механизми. Към днешна дата хиляди икономически оператори продължават да изпитват затруднения от предходните периоди на затваряне, а сега в спешен порядък им се съобщава, че отново трябва да затворят.
На този фон, изтъкват от камаратау темата за компенсаторните механизми отново е в сферата на вероятностите и разговорите. Нещо повече, темата е силно зависима от актуализацията на Държавния бюджет! При цялата тази неяснота въвеждането на ограничения „от днес за утре“ е необосновано.
БСК настоява преди въвеждането на каквито и да било ограничения, да бъдат оповестени ясни механизми за компенсация на засегнатите бизнеси, както и да се представи на общественото внимание анализ и оценка на ефективността на прилаганите до момента противоепидемични мерки.
