Въпреки че е кандидат за членство в Европейския съюз, Сърбия поддържа тесни връзки с Русия, която води война срещу Украйна. Белград подписа изключително изгоден тригодишен договор за доставка на руски газ, което е в разрез с политиката на санкции водена от ЕС, пише в свой коментар France 24*.
В момент, когато европейците се опитват да изолират Русия и да се справят повече или по-малко добре без нейните енергийни суровини, Сърбия поддържа тесни връзки с Москва. Подписаният газов договор е ясно доказателство за това.
Белград е канадидат за приемане в ЕС вече от 10 години, но през цялото това време поддържа връзките си с Кремъл. Макар че Сърбия осъди в ООН руската инвазия в Украйна, тя отказва да се присъедини към санкциите, наложени на Москва.
Балканската страна с население от 7 млн. души, постигна „много изгоден договор“ за доставка на руски газ за три години напред, обяви сръбският президент Александър Вучич след телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин.
Кремъл се задоволи да каже, че Русия „ще продължи да доставя без прекъсване природен газ на Сърбия“, но сръбският държавен ръководител увери, че става дума „за най-добрата сделка в Европа“.
„Ще имаме сигурна зима от гледна точка на снабдяването с газ“, подчерта той като посочи, че сметките, които ще плаща страната му ще бъдат между 10 и 12 пъти по-малки отколкото другаде в Европа.
Много трудно европейските страни се разбраха през тази седмица да забранят голяма част от вноса на руски петрол, за да попречат на финансирането на войната.
Съюзът иска да намали и зависимостта си от газа. Москва спря кранчето на няколко европейски страни, но перспективата за пълно ембарго върху този енергиен източник изглежда твърде далечна.
„Допълнителни ангажименти и политически отстъпки“
Брюксел осъди газовия договор с Москва като заяви, че очаква от Сърбия „да не укрепва повече връзките си с Русия“.
„Страните-кандидатки за членство трябва прогресивно да съобразяват политиката си към трети страни с политиката и позицията на ЕС, включително и що се отнася до рестриктивните мерки“, заяви говорителят на Комисията Петер Стано.
Официално Белград афишира европейската си ориентация като приоритет на външната политика, но избягва всякакви мерки, враждебни на Русия. Проправителствените медии разпростаняват непрекъснато съобщения в полза на стратегическите виждания на Кремъл.
Според руката дипломация, мнистърът на външните работи Сергей Лавров ще пристигне тези дни в Белград. Той заяви наскоро пред сръбски журналисти, че Русия е „уверена“, че тяхната страна „ще продължи да прави интелигентния избор“.
Сръбски ръководни дейци обвиняват Запада, че оказва натиск върху Блеград, за да се присъедини страната към санкциите. Някои дори намекват за отказ от кандидатурата за членство в ЕС.
„Сякаш те са прекарали последното десетилетие не да подготвят страната за присъединяването към ЕС, а за съюз с Москва“, казва Сърджан Свижич от Balkans in Europe Policy Advisory Group.
Детайлите по газовия договор не се разкриват. Но „неизбежно съществува „братска“ клауза, отнасяща се до благоприятни цени, която не фигурира в договора, но която води до допълнителни ангажименти и политически отстъпки“, смята Горан Вашич, специалист по енергетика в университета в Нови Сад.
Монопол
Сръбските власти отричат, че доставката на газ на „дружески“ цени може да бъде разглеждана като „компенсация“.
„Всички, които ни обвиняват, че не налагаме санкции срещу Русия, за да получим изгоден договор за газа, трябва да се засрамят“, реагира премиерът Ана Бърнабич. „Не налагаме санкции срещу Русия от принципни съобръжения“.
Белград е благодарен на Русия за отказа ѝ да признае независимостта на бившата ѝ провинция Косово и поставя на преден план историческите и културните връзи с „големия руски брат“.
Но Сърбия няма голямо поле за маневриране. Предишният договор за доставка на руски газ, също на преференциални цени, току що изтече, като остави страната без алтернативна възможност в близко бъдеще.
През последните десетилетия Сърбия постепенно предостави на Москва практически пълен монопол върху енергетиката си, като изгради газопроводи, предназначени единствено за руския газ.
През 2008 г., когато беше обявена независимостта на Косово, тя продаде голяма част от дяловете си в NIS, държавната газова и петролна компания, на руския гигант Газпром, решение, което се разглеждаше като необходимата цена за ветото на Русия в ООН по въпроса за независимостта на бившата сръбска провинция.
„Очевидно е, че през цялото това време е имало добре организирано лоби, което е защитавало монопола, и което продължава да го прави“, добавя Горан Вашич.
*Превод Георги Саулов
